Легендарният Любомир Ганев в ИНТЕРВЮ: Казваха ми, че не ставам за волейболист!

В Русе ме обявиха за безперспективен

Кой е той

Любомир Ганев е легендарен български волейболист. Един от най-успелите спортисти в историята на страната, а след края на кариерата си се превърна и в пример за правене на бизнес. Ганев е настоящият президент на българската волейболна федерация. За читателите на "България Днес" Любо дава специално интервю, в което говори за живота и кариерата си, както и по актуални теми.

- Г-н Ганев, как започна историята ви с волейбола?

- От малък си бях висок. Понеже бях много палаво дете, още в пети клас баща ми искаше да използвам цялата енергия, която имам, към някой спорт. Записах се в спортното училище в Русе, където започнах да играя волейбол. Тогава проблемът ми беше, че до десети клас бях слаб физически. Сега ако някой ме види, ще си каже, че това няма как да е било така (смее се). Тогава дойде един треньор и бях обявен за безперспективен във волейбола. Трябваше да сменям спорта и ме насочваха към стрелба с лък, но тогава се появи Сашо Тодоров. Той започна да работи с мен и лека-полека започнаха да се получават нещата около година преди да завърша училище. След това ме взеха в отбора на "Дунав" (Русе), който тогава беше във втора група, и привлякох вниманието на ЦСКА. Присъединих се към тях и имах късмет с влизането си почти в средата на сезона. Един от основните им диагонали се контузи и започнах да играя на неговото място. Изглежда, че всичко е било писано.

- Опитвали ли са се да ви насочат към баскетбола?

- Мен ме искаха за баскетболист, но си казах, че там много се бяга и не е за мен. Заради това останах във волейбола. Аз дори имам един изигран официален баскетболен мач с отбора на "Дунав". Тогава не им стигаше състезател и ме водиха на първенство. Бях много добър в стрелбата с баскетболната топка от линията за наказателния удар и от тройката, но волейболът ми беше повече на сърце.

- Известен сте със силния си сервис, който в Италия са изчислили, че се движи със 130 км/ч. От самото начало ли сте надарен с него?

- Да, сервисът винаги ми е бил силна страна. Бях такъв състезател. Моят треньор в Русе ми каза, че всяка топка трябва да се напада. Хвърлях топката малко по-напред, тъй като вече бях по-тежък. Силата ми беше по-голяма и на мен само веднъж ми мериха скоростта на удара. Сега това се гледа при всеки мач и със сигурност има по-силни сервиси. Когато въведоха повече технологии, аз вече се бях пенсионирал. Все пак около 20 години рекордът за сервис ми стоеше неподобрен. Тогава и правилото бе, че топката изобщо не трябва да докосва мрежата.

- Кое е най-ценното, което научихте от спорта?

- Когато бях в ЦСКА, се научих на дисциплина. Да уважавам по-възрастните от мен, да слушам какво ми се казва и да бъда изпълнителен. Там се изградих като личност и научих как да работя в колектив. Всички бяхме съдружни и тези, които сме преминали през тази школа, със сигурност имаме по-позитивно развитие в живота. Нямаше друга като нея. Така беше поне навремето, а сега може да е различно там. В казармата също научаваш много от тези неща.

- Може би на много от младите днес им липсват тези качества...

- Така е. Тогава животът беше такъв, че бяхме възпитавани да сме по-уважителни към хората и да се учим от тях при възможност. Сега всеки може да си помисли, че като е свършил нещо, е най-великият. Когато все пак се преминава през такива школи, характерът се изгражда, а това е най-важното нещо в спорта. Тогава беше чест да играеш за клуба си и за националния отбор. Сега виждаме какво е положението в много спортове. Има състезатели, които отказват тези неща и си измислят един милион причини от сорта, че не е лесно и заради политика. Навремето не можехме и да си помислим такова нещо. Помня вълнението, когато обявяваха дали ще те викнат в националния отбор. Не сме спали, притеснявайки се дали ще ни вземат. Независимо колко добри сме били. Сега някои не искат да работят в определени дни, искат да водят жената на почивка и така нататък. Всичко се промени и сега е по-комерсиално, но в крайна сметка хората се развиват.

- Това ли ви мотивира да станете президент на Българската федерация по волейбол?

- Имах го като идея, тъй като близо 20 години бях в ръководството. В последните 4-5 години бях вицепрезидент и отговарях за маркетинга. Когато клубовете се обединиха около кандидатурата ми, нямаше как да се отдръпна назад, защото знам, че много мога да помогна на волейбола. Хубавото е, че имам бизнес и нямам нужда да изкарвам пари от спорта. Още като спрях да играя, си казах, че не искам да печеля пари от волейбола. Много съм взел и съм дал, а сега мога само да помагам. Имам свободно време и гледам да не съм пристрастен, въпреки че играх в ЦСКА. Аз съм президент на всички клубове и това е голяма отговорност.

- Кое е най-голямото ви предизвикателство в личен и професионален план?

- Обичам предизвикателствата, но не бих казал, че имам такива. За мен важното е, че обичам това, което правя. Никога не съм усещал волейбола като професия и не съм се колебал. За дейностите ми като бизнесмен и президент на федерацията мога да кажа същото. Контактувам предимно с позитивни хора, които имаме идеи. Най-важното е човек, ако прави нещо, то да бъде с желание. Като играех в "Алпитур" (Кунео), президентът на клуба ми казваше, че съм много голям щастливец. Че се забавлявам и ми плащат много пари за това. По-хубаво от това няма.

- Участвате във филм с Долф Лундгрен. Височината ви направи ли му впечатление?

- Аз като играх в Италия, си ресах косата нагоре и приличах на него. Казах му, че като бях там, ме наричаха Иван Драго - злия руски боксьор, който участва в "Роки" филмите. На него му стана забавно и на всичкото отгоре аз самият играх зъл руснак във филма ни. Ролята ми беше на мафиот. По принцип винаги съм бил голям фен на киното. Падам си по екшън филми и обичам да събирам пощенски марки. Това са ми хобитата, но напоследък ми е по-трудно да отделям време за тях. Много пътувам и имам немалко отговорности, но не се оплаквам. Правя всичко, което ми харесва.

Слушайте цялото интервю в подкаста на "България Днес" със Стилиян Воруков. Само там ще чуете по-дълги и подробни версии на историите на Любо Ганев, както и ексклузивни детайли за Евроволей 2026.