Илюзионистът и актьор Ненчо Илчев: Роден съм с магия

Обичам самотата, тя ме зарежда

Кой е той?

Ненчо Илчев е сред най-добре познатите актьори и илюзионисти в България. Популярен най-вече с фокусите си, ролята на Сашето от "Комиците" и тази на отец Григорий в "Столичани в повече". Роден е в с. Момчиловци, Смолянско, на 3 май 1972 година. Завършва актьорско майсторство в НАТФИЗ "Кръстьо Сарафов" през 1996 година в класа на Мастъра - незабравимия проф. Стефан Данаилов. За читателите на "България Днес" Ненчо Илчев дава специално интервю, в което говори за живота, кариерата си и актуални теми.

- Г-н Илчев, кога открихте магията в себе си?

- Не съм я търсил или откривал, защото се появи и я имам, откакто се помня. Сякаш съм роден с нея. Аз от най-ранна детска възраст не помня да съм искал, да съм можел и да ми се е отдавало да се занимавам с нещо друго освен с театър и фокуси. Роден съм в село Момчиловци и в онези години, когато съм се родил през 1972 г., светът и животът бяха по-други. Имах много голяма подкрепа от моите родители през детството ми. Те знаеха каква е моята цел и мечта. Към днешни дни съм щастлив, че съм си я постигнал. Изкарвам си прехраната, правейки това, което искам. Хората си казват, че хобито ти може да бъде професия, и за мен това е Божи дар.

- От малък сте правили невероятни фокуси. Сигурно сте впечатлявали вашите приятели и съученици?

- Да, първо бяха фокуси, след това театрални занимания. Помня, че по къщи в селото съм правил представления и в училище, разбира се. Като се замисля, целият ми живот мина в това. Откакто съм видял фокусите, които показваха по единствената телевизия, до днес.

- Вие сте известен и с актьорството. Кога се захванахте по-сериозно с него?

- То всичко вървеше по реда и следователно стигнах до това. Първо имаше много трудности в това време, в което исках да кандидатствам във ВИТИЗ. Това беше единственият институт и за 14 бройки, два класа, което са около двайсетина човека, кандидатстваха не по-малко от 2000 души. Конкуренцията беше много голяма. Човек трудно може да си представи и в най-смелите си мечти, че може да влезе и да стане артист. Щастливец съм, че влязох във възможно най-добрия преподавателски клас, този на Стефан Данаилов. С чест мога да кажа, че съм от неговия втори випуск. Имаше други големи личности там, като Илия Добрев, Ивайло Христов и Иван Налбантов. Все големи имена, които са научили мен и други колеги на всичко, което знаем. Не след дълго започнах да играя в Народния и във Военния театър, което пак е голям късмет. С времето се появиха "Комиците", "Столичани в повече" и участия в други постановки. Вече на 52-годишна възраст съм благодарен, че това, което исках като дете и съм се стараел толкова много, е дало такъв резултат. Не съм могъл дори да си представя какво предстои.

- Какви са предстоящите ви проекти?

- Аз към момента не правя нещо ново, защото имам много представления и графикът ми не го позволява. Предстоят ми 11 спектакъла и това е много, защото почти всяка вечер трябва да съм в различни градове в България. Плюс с участията и снимките ми идват в повечко нещата. Ще се захвана с нещо ново най-вероятно през следващия сезон. Зает съм, но не се оплаквам от това. Даже съм много благодарен, но имам много неща в различни театри. Постоянно трябва да пътувам.

- Все пак се забавлявате с това, което правите...

- Със сигурност ми е интересно и забавно, но си е изморително. Най-вече непрекъснатото пътуване, но добре, че обичаме тази професия. Който не я обича, ще му бъде доста тежичко, защото всеки ден си е предизвикателство. Лека и безотговорна работа няма. Всички трябва да бъдат наясно с тези неща.

- Смятате ли, че тази страст към професията липсва на по-младите поколения артисти?

- Много са различни нещата в поколенията и това е напълно нормално. Сегашните младежи забелязвам, че мислят по коренно различен начин от това, което аз съм мислел на техните години. Хората вече стават други, защото вече всичко е много по-достъпно. Всичко го има вече в много по-големи количества. Вече е пълно с представления и театър. Всеки, който иска да стане артист, може да го постигне и без да учи. В днешно време хората са способни да действат като медия. Да отразяват неща, да изразяват мнение, да снимат и публикуват. От една страна, това е хубаво и улеснява младите, но от друга, не е, защото се губят много други ценни неща в цялата професия. Например, като бях малък, за да направя един фокус, се изискваха огромни усилия да намеря човек, който да ме научи да го направя. В днешни дни децата могат да си получат всичко наготово само като дадат не повече от 2 лева. Такива са разликите в поколенията. Аз много харесвам младите хора. За мен те са изключително красиви, умни, интелигентни, възпитани и много по-можещи, отколкото бяхме ние. Това го казвам с ръка на сърце, защото го виждам по този начин. Радвам им се, защото в тях е бъдещето. Те определят какъв ще бъде светът и не трябва да минават през трудностите, които ние сме срещнали.

- Наскоро вие взехте наградата "Златна котка". Какво означава това за вас?

- За мен това не е просто награда, а уважение, за което съм много благодарен на организаторите на конкурса. Аз като почетен член на този клуб, от който много малки деца са се запалили да се занимават с това изкуство, се радвам много. Защото повечето от тях на срещите ни ми казват: "Бате Ненчо, ти беше човекът, който ни запали да се занимаваме с фокуси с предаването "Спукано гърне", благодарим ти". И това значи всичко за мен. Дал съм криле на млади хора, които сега са изключително успешни. Заради това за мен това не е просто награда, а е нещо по-голямо.

- Говорихме за това, че понякога работата ви е по-натоварваща. Как успявате да разпускате?

- Обичам много да съм вкъщи, също така обичам и самотата, защото тя ме зарежда. Все пак да съм с жена ми и детето ми е любимото нещо. Синът ми Момчил вече е на 18 години и ми е много приятно, като сме си у дома и си говорим сега, като разбира повече неща. Но и когато съм сам и пътувам с колата, много се разтоварвам. Друго мое хоби от дълго време е събирането на илюзионни реквизити. Събрал съм колекция от реквизити на нашите най-големи илюзионисти, които са работили през миналия век и досега. Миналата година открих експозиция с илюзионни атрибути и реквизити в родното ми село Момчиловци. Това стана най-големият музей за магично изкуство. В Европа няма такава голяма колекция. За мое щастие, стана голям успех и всеки ден много хора отиват да го гледат. Това е плод на моя 30-годишен труд. Ще продължавам с това хоби, защото искам да обогатя музея дори повече. В близките 2 години трябва да го пренесем в много по-голяма сграда.

Слушайте цялото интервю в подкаста на "България Днес" със Стилиян Воруков. Само там ще чуете по-дълги и подробни версии на историите на Ненчо Илчев.