Легендарният съдия Любе Спасов: Батето не можа да се справи с групировките във футбола

БФС да промени системата или още 30 години няма да видим първенство

Кой е той

Любе Спасов е бивш български и международен футболен съдия и функционер. Роден е в София на 1 декември 1949 г. Заедно със със своя брат Любен Ангелов тренират футбол във ДЮШ на ФК "Септември" (София), в столичния квартал "Красна поляна", където живеят. Завършва ВИФ "Георги Димитров" със специалност "Футбол". След това е футболен съдия в България от 1976 г. до 1995 г. Свирил е над 1500 мача от различен ранг. В елитната група ръководи срещи от 14 сезона от 1982 г.

- Г-н Спасов, кога решихте, че ще станете футболен съдия?

- С моя брат Любен сме родени на около 100 метра от стадиона на "Септември" (София). Ние там израснахме и играхме от детско-юношеска школа на отбора до казармата. След казармата брат ми отиде да играе в отбора на "Родопа" (Смолян), а аз се отдадох на ученето. През 1976 година завърших курса за футболен съдия и започнах работа. Брат ми 2 години по-късно завърши същите курсове и понеже двамата сме с почти еднакви имена и си приличаме, той използва бащиното ни име - Ангелов.

- Помните ли първия мач, който сте ръководили?

- Да, разбира се, беше на стадион "Септември", където съм роден. Започнах от най-ниската група от колективите и на деца. Свирих много мачове между детските отбори, особено на "Левски" и ЦСКА, като всеки млад съдия. Това продължи около година и започнах да раста нагоре в кариерата. 124 мача съм свирил само в "А" група. Над 80 срещи имам и на страничната линия. Съдиите тогава не бяхме разделени на свирещи и помагащи, правехме и двете неща. Това беше много хубаво, защото така израснахме със засадите, нарушенията на страничната линия и с центъра на игрището. През 1992 г. УЕФА промени нещата.

- Свирили сте немалко мачове между ЦСКА и "Левски". Кой от всички ви остава най-запечатан в съзнанието?

- Всички мачове са ми любими. Да свириш на "Левски" и ЦСКА беше най-голямото признание за един съдия в България. В 5 мача между двата отбора съм бил съдия. В един през 1987 г. бях на страничната линия и беше решаващ за това кой от тях ще стане шампион на България, като победител беше ЦСКА.

- През 1990 година ставате и международен съдия...

- Да, станах съдия на ФИФА. Искам да кажа, че не бяхме членове на БКП с брат ми и много трудно пробихме с него. Трябваше да свиря 8 години в 55 мача от "А" група, за да стана международен съдия. Докато имаше съдии, които бяха членове на партията и станаха такива само с 8 месеца в "А" група и 5 мача. Такива бяха времената - не много справедливи. На един мач, който свирих на "Герена" между "Левски" и "Черноморец", когато бургазлиите побеждават, делегат беше Любо Радунчев. Той е един много добър футболен съдия и преподавател в Техническия университет. След срещата публиката ни изпрати с аплодисменти въпреки загубата на "Левски". Тогава Радунчев виждаше как се извършват нещата. Не си ли член на партията - няма как да се развиваш. Той ми каза нещо, което няма да забравя през целия си живот - "Братя, вие имате голямо бъдеще на европейската сцена, но само ако не сте в България". Това ни даде много сили да достигнем международната сцена и това е нещо, което за пръв път споделям. Това е едно от малкото неща, които в момента пиша в книга, в която ще пише много подробности за живота и кариерата ми. Тогава в списък с 28 съдии от "А" група, срещу всеки рефер пише "БКП", а само срещу мен и брат ми пишеше "безпартийни". В УЕФА и ФИФА само за 22 месеца от 1 януари 1990 г. до 11 декември 1991 ме оцениха, като ми дадоха да свиря мач на осминафинал на "Ливърпул" и "Вакер". В България пък трябваше да чакам 8 години. Аз тогава видях разликата между футбола в чужбина и този у нас.

- Как се справяхте с напрежението на терена?

- Мога нескромно да кажа, че имах много здрава психика. Единствените неща, които ме крепяха и ми даваха сили, са моите принципи и последователност. Само не трябваше да сбъркам на терена. Никой друг иначе не можеше да ми повлияе. Нито генералите, които са се опитвали, нито първите секретари, нито публиката.

- От кои хора сте научили най-много за професията ви?

- Голяма помощ ми оказа в развитието ми като топрефер на Европа големият Руди Гльокнер, който свири финала Бразилия - Италия на световното първенство през 1970 г. в Мексико. След като се запознахме навремето, той видя качествата ми, мисленето ми, поведението ми на терена и оцени, че то е близко до германското. От българските учители ще кажа Никола Дудин, който също е много голям съдия. Много ме харесваше и ми помагаше, като и той беше безпартиен. Той е ръководил мач между "Бока Хуниорс" и "Борусия" (Мьонхенгладбах) за Междуконтиненталната купа. За нея играеха победителите от "Копа Либертадорес" и Купата на европейските шампиони.

- Наскоро в мач от Шампионската лига между "Реал" (Мадрид) и "Байерн" (Мюнхен) видяхме, че съдиите и с ВАР допуснаха грешка. Според вас на какво се дължи това?

- Много пъти съм казвал, че ВАР системата не я одобрявам. Първо, защото тя също се управлява от съдии в тъмната стая. След като са поверили такъв голям мач на даден съдия, дори няма нужда да се гледа отгоре и публиката да се чуди дали има, или няма гол. Президентът на ФИФА Стенли Роуз, който е бил рефер, казваше, че съдийските грешки са част от играта и дори с тях футболът има своя чар. Самия Йохан Кройф признаваше, че не може да си представи да се събуди в понеделник и във вестника да не прочете за съдийските грешки. Сега емоцията изчезна. Специално в този мач тези съдии направиха грешка. И не за първи път, а винаги е в полза на "Реал" (Мадрид). Преди няколко години пак имаше странни и несправедливи решения при мач между двата отбора. Специално за ВАР системата се чудя за какво е, като пак се допускат такива грешки. Съдията си е признал, че е сбъркал, но това какво ги грее "Байерн", когато губят милиони, финал, престиж и авторитет? Аз съм на мнение, че редовен гол им отмениха.

- Връщайки се към родния ни футбол, очаквате ли промяна с новото ръководство на футболния съюз?

- Аз бях член на Изпълкома и исках да променя цялата система още преди 25 години. През 1998/1999 година направих цяла система. Тогава стигнахме дотам по мое предложение, че от 16 намалихме отборите на 14, но повече не ми разрешиха да ги намаляваме. Президентите на футболните клубове диктуваха нещата и не позволиха да променяме системата. След две години ги върнаха пак на 16 отбора. Имам цяла концепция и програма, като аз още през 1999 г. казвах, че ако не променим системата в българския футбол във всички аспекти, няма да се класираме поне 30 години на голям форум. Видяхме какво се случи. Тогава бях оптимист, но сега казвам, че ако пак не се промени, още 30 няма да играем на голям форум. Много сме далеч от истинския футбол.

- Били сте близък с Иван Славков-Батето...

- Бяхме много близки приятели и мога да кажа, че беше много умен човек. Тогава върлуваха "групировките". Те диктуваха, биеха съдии, купуваха мачове, черно тото... тя държавата не можеше да се справи с тях, та Иван Славков...

- Какво бихте казал на днешните съдии?

- Само едно. След като са станали съдии, трябва страшно много да си обичат професията. Да бъдат почтени и достойни както в обществото, така и на "зеления" терен. Когато излязат на терена, да респектират със своя авторитет, принципи и морал. Много хора ще ги атакуват с подкупи и "ухажване", но ако държат на тези неща, ще успеят. Крайно време е да стигнем дотам да видим български съдия на финал на световно първенство.

Слушайте цялото интервю в подкаста на "България Днес" със Стилиян Воруков. Само там ще чуете по-дълги и подробни версии на историите на Любе Спасов.