Александър Велики гуляе в Перперикон

Откриват две нови християнски гробници

Огънят предрича славата на Гай Юлий Цезар

Великият пълководец Александър Македонски е бил гост на мистичния древен град Перперикон. Новите изследвания са на проф. Николай Овчаров, благодарение на когото светилището край Кърджали придобива все по-голяма популярност. Две редки тракийски монети доказват, че храмът на бог Дионис е именно на Перперикон. Има данни, че там е идвал и Александър Велики, съобщи проф. Овчаров. Две непокътнати християнски гробници ще бъдат отворени съвсем скоро от археолозите. Дионис е божество на възраждащата се и умиращата природа, плодородието, на лозарството, гроздобера, виното, на веселието и ритуалната лудост, религиозния екстаз и театъра в древногръцката религия и митология. Там са се извършвали обреди с вино и огън, а по височината на пламъците се определяла силата на предсказанието. През 2002 година е намерена голяма зала без покрив, която напълно отговаря на описанията на храма на Дионис в старите текстове. В нейния център има олтар, висок около 3 метра. Залата не е имала покрив заради огъня, по височината на който се е гадаело. Перперикон и околностите му са покрити с хиляди скални изсичания във вид на басейни и преливници. Всички тези олтари са били използвани за жертвоприношения в чест на боговете.

В някои от нишите са открити множество оброчни съдове, фигури, антични предмети, свързани с култа към Бога Слънце. Перперикон е огромен скален масив в Източните Родопи, за който се смята, че възниква преди около 8000 години. Каменният паметник се извисява на 15 километра от Кърджали, близо до Перперешката река, откъдето се предполага че древните хора са добивали злато. За първи път археологическият комплекс е описан от проф. Иван Велков през 1930 година, но мястото придобива публичност със старта на проучванията на проф. Николай Овчаров. Светилището е развило своето значение и през късната бронзова епоха. Големият разцвет бил през XVIII-XII век пр. Хр. Това е периодът на развитие и на първата европейска цивилизация - крито-микенската култура

Тракийската религия е почитала култа към Орфей и Дионис, а Перперикон се превръща в своеобразен център на тези вярвания и обичаи. В продължение на векове се оформя огромен култов комплекс, изсечен в скалите, състоящ се от десетки помещения, зали, стълбища и коридори, които отразяват сложна религиозна церемония. Към съществуващите сгради се прибавят нови, появяват се жреческите общества, които живеят при светилището и го обслужват. Така се създават жилищни квартали, жречески училища и други части, характерни за античния град. През тази епоха Перперикон се превърнал в грандиозно светилище. Много е вероятно точно в скалния град да се е намирало прочутото светилище на бог Дионис. В Античността проницалището на Дионис било известно колкото оракула в Делфи.

Според легендите две съдбоносни пророчества са направени от олтара на Перперикон. Първото предопределило велики завоевания и слава на Александър Македонски, а второто, направено няколко века по-късно, предвещало властта на първия римски император Гай Юлий Цезар Октавиан Август. Римският летописец Светоний разказва за посещението на бащата на бъдещия цезар в "планината на Дионис".

Археологическите разкопки в Перперикон започват през 2000 година. През 2002 г. е открита огромна зала без покрив, която отговаря на всички описания за храма на Дионис в античните текстове. В центъра й се намира величествен олтар с диаметър около 2 метра, висок около 3 метра. В олтара могат да се забележат множество издълбани ями, напълнени с парчета керамика. В подножието се откриват и фрагменти от по-малки глинени олтари. Залата не е имала покрив заради пламъка, по височината на който се е гадаело. Цялата околност и самият връх на Перперикон са покрити с хиляди скални изсичания във вид на корита, басейни, преливници. Всички тези олтари най-вероятно са се ползвали за жертвоприношения в чест на боговете. Гледката на монумента с хилядите малки олтари и каменни изсичания била внушителна. Функциите на Перперикон замират по времето на елинизма (IV-I в. пр. Хр.). През I в. Тракия е завладяна от Рим, а Перперикон изживява истински ренесанс.

През VI век християнството се налага по тези земи, а това поражда нужда от изграждане на нови храмове. Именно на Перперикон започва приемането на християнството в Родопите в началото на V в. благодарение на прочутият християнски мисионер Никета Ремесиански. За неговите свещенослужения в Акропола е построена неголяма красива еднокорабна базилика. Намерените в нея надписи свидетелстват за тесни връзки с големия християнски център в Беломорието Филипи, откъдето през I в. започва мисията за покръстването на Балканите, водена от Христовия ученик апостол Павел. В края на V в. Перперикон става един от главните административни и религиозни центрове на Балканите.