Зъб от динозавър изровен край Трън

Кехлибар и коруба от костенурка в рептилско находище 

Находката принадлежи на едро месоядно животно, смятат експерти 

Зъб на неустановен вид динозавър или друг хищник е открит край Трън.

Находката е с дължина около 2 сантиметра и вероятно принадлежи на едро месоядно животно, чиято таксономична принадлежност предстои да бъде уточнена, съобщиха от Националния природонаучен музей при БАН.

В момента край Трън се провежда четвъртата палеонтологична експедиция. Под ръководството на учени от Националния природонаучен музей при БАН и в сътрудничество с учени от Софийския университет и от Геологически институт – БАН, се изследва находището на динозаври и друга къснокредна гръбначна фауна край Трън. Тази година за пръв път към учените в работата им на терен се присъединяват и студенти от специалност "Геология" към Софийски университет "Св. Климент Охридски".

"Още през първия ден усилията на изследователите са възнаградени с нови находки. Студентите попаднаха на дребни парчета кехлибар и малки фрагменти от корубата на костенурка. Най-впечатляващия фосил откри гл. ас. Дочо Дочев (Софийски университет) - зъб на едро месоядно животно. След успешния старт на експедицията нашите учени са обнадеждени, че най-интересните открития тепърва предстоят", коментират от Националния природонаучен музей.

От години динозавърското находище край Трън привлича вниманието на изследователите. Преди време главен асистент Латинка Христова и екипът й се натъкват на непозната досега кост. При нейното изследване става ясно, че по земите ни е крачил най-малкият представител на най-големия вид динозаври - джуджевиден титанозавър. Праисторическото животно е било дълго цели 37 метра и е тежало над 100 тона.

Костта на българския динозавър е открита в река случайно от колекционер на фосили. Родният гигант е бил дребен по размер, защото по това време Европа е представлявала група от острови. "Те са били заобиколени от топло плитко море. Островът предполага по-малко площ, с по-малко храна и затова динозаврите са се приспособявали към условията - ставали са по-дребни, за да могат да съществуват", обясни гл. ас. Христова, като уточни, че животното се е радвало у нас на климат като в тропиците.