Мигранти плуват край сомове гиганти
Експедиция до горещата точка
Екип на "България Днес" прекара три денонощия, скрит край река Марица, където се събират три граници, осуетява нахлуване на бежанци
Пълнолуние е! Чува се само шумът на буйната река Марица и воят на многобройните чакали. Намираме се в една от най-горещите точки в цяла България. Там, където се събират границите на три държави - нашата, Турция и Гърция. Под село Капитан Андреево е трудно и пиле да прехвръкне. Но екип на вестник "България Днес" успява да прекара три денонощия в гъстата гора край реката.
Мястото е опасно, защото именно там се извършва най-големият трафик на мигранти към нашата страна. Каналджии от южните ни съседки всекидневно водят бежанци от Сирия, Афганистан, Ирак и дори от Африка. Избират тази част, защото тук няма високи огради и телени заграждения. Единственото препятствие по пътя към България и бленуваната Европа е пълноводната Марица. Отсрещният бряг е гръцки, а само на няколкостотин метра по течението се навлиза в турска територия. За да разберем колко голям е мигрантският наплив към България, какви са тайните пътеки на бежанците, влизаме в ролята на журналисти под прикритие и отиваме смело в окото на бурята.
С колегата сме дегизирани като риболовци. Всъщност действително сме такива, но ловенето на риба не е основната цел на експедицията. Въдиците могат да послужат като оправдание при евентуални проблеми с граничните власти. В действителност сме тръгнали на лов за бежанци, опитваме се да ги засечем, да осъществим контакт с тях или поне с граничарите, които охраняват района. Първоначалната ни информация от местни колеги рибари е, че можем да се установим с импровизиран бивак в района на село Генералово, където реката държи много риба, а местата са диви и уединени. Когато наближаваме селището, сякаш се озоваваме в изоставено кътче от прерията. Пътят изведнъж свършва, а гигантска пукнатина в асфалта едва не потрошава автомобила ни. Тук никой не поддържа настилката от години. Генералово се намира на няколко километра южно от Свиленград. До 1934 година носи турското име Паша Кьой. Малко повече от 200 души живеят тук, но се вижда, че доста от къщите са изоставени.
През месец май тази година гpaничeн пoлицeйcки нapяд oткpивa в изocтaвeн дoм в ceлoто шecт caкa, yкpити в нишa в eднa oт cтeните. Чaнтитe ca натъпкани c мapиxyaнa. След акция са задържани и двама мъже от Ирак. Те разкриват, че сa пpeминaли у нас c пoмoщтa нa кaнaлджия oт Typция в Гъpция и cлeд тoвa в Бългapия. Очевидно мястото е притегателно за трафиканти. Поемаме по черния път, който води от селцето към дебрите на река Марица. След няколко километра по път, близък до офроуд, приближаваме до бленуваните вирове.
Изведнъж зад нас с бясна скорост приближава зелен джип на Гранична полиция с двама служители. Представят се и питат: "Вие по каква работа сте тук? Какво търсите?". Обясняваме, че сме риболовци, показваме въдиците и питаме къде може да застанем да ловим риба. "В тази зона от известно време насам риболовът вече е забранен. Глобите са високи, така че не може да останете тук", информират ни граничарите, вече с по-спокоен тон, след като са се убедили, че действително сме "заблудени рибари", а не каналджии или нелегални мигранти.
Полицаите обясняват, че допреди две години тук е можело да се замятат въдици безпрепятствено, но откакто бежанската криза се е увеличила, мерките са затегнати многократно, а контролът засилен. Подсказват ни обаче, че съседното село Капитан Андреево надолу по течението се води под друга дирекция на Гранична полиция и там не гонели рибарите. Благодарихме им и отпрашихме към най-горещата точка, в близост до контролно-пропускателния пункт с Турция.
По протежението на река Марица тук е истинска джунгла. Висока крайбрежна растителност. Под високи тополи и върби са израснали гъсти и трънливи храсталаци, почти няма достъп до водата. Но не съвсем... Утъпкани пътеки от нищото показват, че тук преминава нещо. Диви животни или нелегални мигранти?
В село Капитан Андреево е трудно да откриеш някого през деня. Пустош е. Виждаме човек с мотопед, който излиза от двора на една от къщите. Веднага го заговаряме. Оказва се полицай и рибар. Упътва ни къде и какво можем да уловим. "Ако преминете към реката от края на селото, ще ви спрат, трябва да си оставите данните и да ви запишат, след това ще ви пуснат. Но само през деня, вечерта трябва да се върнете обратно", обяснява местният. Казва ни обаче друг черен път, по който можем да стигнем до Марица, без никой да ни види и закача. Минаваме през слънчогледови ниви и изоставени трактори. Току преди реката са поставени метални стълбове с цяла редица видеокамери, които обхващат цялата територия за преминаващи субекти. Вероятно и ние сме влезли в полезрението им. Ето че най-сетне откриваме така желаните места.
Избираме недълбок участък от реката, а в близост до нас за дърветата са вързани две дървени лодки. Не след дълго зад нас спира патрул на Гранична полиция. Поздравява ни. Главният комисар се казва Сидер, също запален риболовец. С него са българският му колега, както и двойка граничари мъж и жена с чуждестранна униформа, на която ясно е изписано Polizei. Оказват се германци, изпратени в командировка у нас, за да следят отблизо мигрантския трафик, тъй като сме граница на Европейския съюз. Разбираме, че лодките са на граничните полицаи. Използват ги за обходи по поречието, но сега нивото на Марица е сравнително ниско и затова плаването не е удобно. Предупреждават ни, че тези места са доста използвани от мигрантите. Оказва се, че каналджиите прибират между 2-3 хиляди евро на калпак, за да го прекарат през границата до България.
"Точно тук, където сте застанали, много често изскачат. Не само през нощта, а и денем. Понякога успяваме да ги засечем. Основният им трафик е от Турция в Гърция и след това навлизат у нас. На гръцките граничари не им се занимава особено, контролът не е толкова строг. Понякога дори съдействат на мигрантите. Иначе си има каналджии, които ги прекарват с лодка през Марица и акостират на нашия бряг. Ловете си спокойно и не се притеснявайте. Ние затова сме тук, да охраняваме", казва граничарят Сидер.
Въпреки успокоителните му думи у нас има известно напрежение от предстоящата нощ и неизвестното. Опъваме малка палатка, прикрита между едни храсти досами реката, правим барбекю на жар за вечеря. Не знаем дали евентуални бежанци няма да ни видят първи и да ни изненадат. Нямаме представа дали ще бъдат агресивни, или приятелски настроени. Но сме сигурни в едно - ще бъдат гладни. Затова и мисълта ни е да опазим пържолите и шишчетата.
Малко преди мръкване зад нас спира раздрънкан джип. Този път не е поредният патрул, а местен рибар. Оказва се кръчмарят на село Капитан Андреево. Всеки ден е на реката. Но не за да лови бежанци, а гигантски сомове.
"Онзи ден точно на това място измъкнах един 50 килограма", казва кръчмарят и доказва думите си със снимка на внушителната риба. "В реката тук плуват истински чудовища. Има сомове по 80 кг. От година на година обаче рибата в реката намалява." Разкрива, че действително тук често е виждал нелегални мигранти да пресичат реката.
Малко преди полунощ виждаме светлини в гъсталака по отсрещния гръцки бряг. Не са светещи очи на диви животни. Щом включваме лъча на фенера, забелязваме група от няколко човешки силуета, светещи с челници. Това видимо ги изненадва и вцепенява. Те веднага гасят светлините и потъват в сумрака толкова бързо, колкото са се и появили. Явно осуетяваме преминаването им към българската територия.
След още час ярките фарове на поредния нощен патрул на Гранична полиция се включват зад гърба ни. Пристигат Сидер и добре познатите ни вече германски граничари. Извиняват се за късната визита, но имат разпореждане от началниците си да ни изведат от брега на реката. Оказва се, че ситуацията тези дни е напечена и затова не може да се нощува в района. Казват ни да си оставим въдиците и да пренощуваме в селото, те патрулират цяла нощ и такъмите ни ще бъдат в безопасност.
Все пак ние считаме мисията си за изпълнена - установихме тайните пътеки на бежанците, срещнахме мигранти, макар и не очи в очи, разговаряхме с граничната полиция, убедихме се колко затегнат е контролът в момента. Следващите две нощи прекарваме в района на Свиленград, където вече е доста по-безопасно, а каналджиите избягват да прекарват нелегални през градската зона. Въпреки това в града също гъмжи от джипове на Гранична полиция.
Можем да сме спокойни, че освен плуващите гигантски сомове в река Марица, прииждащите към родината ни мигранти ще срещнат отпор на българския бряг. Охраната е железна и въпреки "джунглите" по поречието, малцина ще бъдат тези, които ще се промъкнат успешно.
