Метеор прибрал първия ни космонавт

 Край летището в Крумово

 Спускаемият апарат на Георги Иванов изумява и до днес

Това е птица! Това е самолет! Не, това е метеор! Всъщност последното се доближава много до истината, когато става въпрос за завръщане от космоса на спускаем апарат. Капсулата навлиза в земната атмосфера сред нажежена огнена плазма, температурата е хиляди градуси, а космонавтите са пазени от тънка преграда.

До последиците върху капсулата и бегла представа за неописуемите чувства на завръщащите се от всемирния вакуум обикновеният човек може да се докосне в Музея на авиацията до пловдивското летище Крумово. Там е изложен спускаемият апарат, с който се връщат на земята първият български космонавт Георги Иванов и капитанът на полета на "Союз 33" Николай Рукавишников през април 1979 г.

Отвън металът е така обгорен, че едва ли може да бъде излъскан дори от най-старателната домакиня - за такива цветове няма име, а само каталожни номера в бояджийските магазини. За да предизвикат възклицанията на посетителите, в музея са сложили лампа в капсулата, в която може да се надникне през малък кръгъл илюминатор. Гледката вътре изумява дори повече от стряскащата повърхност отвън. В съвсем тясно пространство са набутани куп апарати и неща, за които представа имат буквално само група съветски учени. Е, има и надписи на руски, но те никак не улесняват любознателния посетител в интереса му да разкрие кое за какво служи.

В каква поза самите Иванов и Рукавишников, както и много техни колеги от други екипажи са се завърнали от космоса е трудно да се обясни. Нещо като полегнали, но със сгънати крака, тъй като просто няма как човек нито да се изправи, нито да легне и дори да седне нормално, както сме свикнали у дома. И става ясно, че след отделянето на апарата от модула космонавтите не просто чакат да тупнат на земята и да бъдат извадени от екипа по посрещането. А може дори да глътнат по водка, но за това не се говори публично.

Видно е, че макар всред огнено кълбо, което би ги убило за миг, те имат доста работа - иначе защо са всички тези ръчки, прибори, датчици, лампички и какво ли още не.

Дълбоко в спомените на всички българи, навършили съзнателна възраст през далечната 1979 г., са запечатани мудно търкалящите се тягостни часове между 10 и 12 април, когато се състои полетът на Иванов и Рукавишников, стартирал от космодрума "Байконур". Радостта и гордостта от първия българин в космоса бързо прераства в тревога и единствена тема в цялата страна не само през тези дни, но и в следващите седмици, че и месеци. Животът на екипажа увисва на косъм някъде там горе, близо до звездите. Иванов и Рукавишников прекарват точно 1 ден, 20 часа и 1 минута във всемира, но нито на тях, нито на нас тук, долу, ни се струваше толкова кратко. Теxничеcка неизпpавноcт попpечва на коpаба да cе cвъpже c оpбиталната cтанция "Солют-6". Приближаването пpотича c по-виcока cкоpоcт от pазчетената, а cиcтемата за упpавление включва коpигиpане на cкоpоcтта, като така пpeгаpя едната cтpана на гоpивната камера на оcновния двигател. Скачването се оказва невъзможно. Става ясно дори, че има голяма вероятност българско-съветския екипаж да не може да се върне на планетата, преди това да свърши гравитацията след дълъг период от време. Двамата преживяват премеждия, за които и до днес се носят легенди. Разчита се на резервния двигател, но нещата в такава ситуация никога не са сигурни. Най-популярната версия от онова време е тази, че заради претоварването руският капитан губи съзнание, а невъзмутимият български юнак спасява положението. Самият ген. Иванов отрича такова нещо да се е случвало в космоса, но Рукавишников неведнъж през следващите години признава, че именно Георги му е спасил живота и се е справил в тежка ситуация. Българинът по-късно признава, че и на двамата в орбита на 350 км над планетата им е минавала тежка мисъл, за да избегнат мъките, ако се окаже, че няма как да се приберат. Наричали я на жаргон "да си направим другарски пир". Слава Богу, до такъв "пир" не се стигна.

Докато днес се говори за космически туризъм, хотели без гравитация и дори в момента истински режисьор и актриса да снимат филм в космоса, не толкова отдавна излизането в орбита и прибирането оттам е изключително опасно начинание.

Напрежението в българско-съветския екипаж спада едва в последната околоземна обиколка, току преди да поемат пътя през атмосферата. От командния център ги успокояват, че времето е тихо и спокойно, на мястото, където трябва да се приземят в степите на Казахстан, е слънчево, а тревата е в най-зеления цвят, какъвто някога са виждали. И дори се майтапят, че Рукавишников трябва да внимава при затварянето на шлема на скафандъра българинът да не си прищипе мустаците.

За щастие екипажът се приземява в отлично здраве след "може би най-трудния до момента полет", както го описват по-късно ръководители на съветската космическа програма. Парчетата от "Союз 33" вече са изгорели в атмосферата, но спускаемият апарат още напомня за подвига на Иванов и Рукавишников от земния си пристан в авиационния музей край Пловдив.