Легендарната Станка Златева: От години жените отсрамват мъжете в борбата

Ако правиш нещо с хъс и любов, няма начин да не успееш, казва треньорката

Коя е тя?

Станка Златева е най-успешната българска състезателка в борбата през последните години. Тя има пет световни и шест европейски титли. На два пъти стига финал на олимпийски игри, но остава със сребърни медали. Станка прекрати своята кариера в началото на 2016-а. Оттогава тя е треньор. По нейна инициатива беше изградена зала по борба в Сливен. Специално за читателите на "България Днес" Станка Златева разказа за своите емоции около световната титла на Биляна Дудова в Осло, както и интересни подробности около живота й в тренировъчната зала и извън нея.

- Станка, женската борба изпреварва мъжката по успехи, последното доказателство е световната титла на Биляна Дудова в Осло. Защо се случва това в спорт, който преди време беше олицетворение на българската мъжественост и сила?

- Истина е, че вече доста години жените отсрамват мъжете в борбата. Българската борба минава през различни периоди. В един момент имахме силен национален отбор, след това работата малко затихна... Сега националният треньор при жените Петър Касабов работи много добре. Той започна да тренира момичетата още от малки. Заведе ги на един лагер, на втори лагер и така години наред... И след толкова много труд, след толкова много лишения, след толкова много отдаденост, най-нормалното нещо е да дойдат и медалите. Всички, които се занимават активно със спорт, трябва да знаят, че няма невъзнаграден труд. Състезателките на Касабова са невероятни момичета. Женската борба сега в момента има един силен отбор, в който има и сериозна конкуренция. Това е от много важно значение за развитието на спорта. Касабов доказва, че който се е хванал и прави нещо с хъс и любов, няма начин да не успее.

- Как се почувствахте, когато Биляна Дудова стъпи на почетната стълбичка в Осло, за да получи златния си медал на световен шампион?

- Не можах да гледам финала по телевизията, защото имах тренировка. Когато научих новината за световната титла на Биляна Дудова, се зарадвах, разбира се. Това момиче заслужава своя успех. Биляна мина през много трудности и това, което постигна в борбата, трябва да радва всички българи и е повод за национална гордост.

- След успеха на Дудова върнахте ли лентата назад към вашите най-големи успехи, тогава, когато вие бяхте на върха?

- Честно казано, никога не се връщам назад. Като състезателка едно време съм печелила схватките си, сега съм треньор, работя от другата страна на тепиха. Гледам на нещата по различен начин. Даже си мисля, че ако трябва да се боря пак... Изморена съм от кариерата на активна състезателка и не се връщам назад. Не може да се живее на стари лаври и спомени. Това е минал живот. Трябва да се гледа напред.

- Кое е по-трудно - да бъдете състезател или да бъдете треньор и да се опитвате да създавате силни спортисти?

- Никъде няма лесно. Ако искаш да се бориш за нещо голямо, е трудно и като състезател, и като треньор. Това важи както за спорта, така и за всяка друга област на живота. Ежедневието е много напрегнато и няма как човек да постига успехи, без да вложи много труд. И преди не ми беше лесно, когато се борих на тепиха, и сега не ми е като треньор. Няма лесно. Няма такъв филм.

- Доколко ние, българите, успяваме да оценим постиженията на нашите спортисти и това, че те са постигнати с много труд и лишения?

- В това отношение ние, българите, сме малко странни. Когато някой започне да жъне успехи, все се намира друг, който се опитва да го дърпа надолу. Нали знаете народната поговорка: "Я не искам на мене да ми е добре, я искам на Вуте да му е зле". И друго нещо ми прави впечатление. Желанието да се мине тънко, да не се работи много, а да се получи повече. Но за да има успехи, човек трябва да даде всичко от себе си.

- Как си обяснявате тази черта от нашата народопсихология?

- Нямам логично обяснение. Но за щастие, не всички българи са такива. Има и много добри примери. Ето, да вземем Илияна Раева. Гледам изявите й по телевизията и така й се радвам. Излъчва заслужено самочувствие, характер. И преди сме имали успехи в художествената гимнастика, но откакто тази жена е начело на федерацията, този спорт просто процъфтява. Ако всички ние имаме такъв хъс като Илияна Раева, желание, характер... като държава бихме могли да сме на светлинни години от реалността, в която живеем сега. Вместо това ние само кърпим положението.

- Как се развиват нещата във вашата школа по борба в Сливен?

- Вървим добре. Тази година за първи път имаме медалистка от световно първенство - Емине Осман. При женската борба е много трудно момичетата да осъзнаят какво искат и да започнат да полагат целенасочени усилия, за да постигат желаните успехи. Момичетата е по-трудно да ги вкараш в залата по борба. В България все още има предубеждения по отношение на женската борба. Мислят си, че ние в залата ще се бием, ще се изтрепваме. А борбата е интелигентен спорт. Ние получаваме подкрепа от страна на местната власт и държавата. Благодарни сме за това.

- Как виждате бъдещето на женската борба?

- Когато се сменят поколенията в един спорт, е необходимо време, за да има нови успехи. Не става така лесно - днес щракаш с пръсти, хоп, ето ти световен шампион. Иска си времето. В спорта има контузии, изграждане на физика, на тактическа грамотност. Без състезания на поне 5-6 големи форума няма как да се изгради състезател на високо ниво.

- В личен план как върви животът ви, в предишно интервю за нашия вестник разкрихте, че мечтаете за семейство, деца..

- Господ си знае работата, не мога да се бъркам в това. Има си време, в което трябва да се случат нещата. Ежедневието ми е свързано с много работа в залата, а и извън нея. Докато си състезател, мислиш само за себе си и собственото си представяне. Сега се налага да мисля за много други неща. Както се пее в една песен, "карам я някак си".

- Какво си пожелавате да постигнете в следващите години?

- Най-вече всички да сме живи и здрави. Вселената и Господ си знаят работата. Аз правя каквото трябва, а да става каквото ще!