Иво Димчев репетирал над морга

Прави спектакъл в памет на починалите в Пета градска

Огромни успехи жъне Иво Димчев със своите ексцентрични спектакли.

Муза на неговия първи хореографски проект не е любовта. За сценичния си дебют той разкрива, че е посветен не на кого да е, а на починалите в столична болница. Признанието на Димчев шокира голяма част от почитателите му, естествено, това не е необичайно за него.

Майката на Димчев работи в хранителния склад на столичната Пета градска болница. Благодарение на нейната професия Иво Димчев успява да изхранва целия си клас, защото, както самият той припомня, през 91-ва нямаше никъде храна. Именно над моргата в болницата той създава и първите си театрални идеи.

"Имах ключ за една зала над моргата. Тя беше огромна, над 300 кв.м. Първият ми спектакъл, който направих, беше посветен на всички починали в Пета градска болница. Първите си два спектакъла съм ги сътворил над починалите, над моргата. И всъщност съм свикнал от малък да имам собствено пространство за работа", разказва за сценичния си път Иво Димчев.

След като напуска класа на Крикор Азарян и асистента му Тодор Колев в НАТФИЗ, той решава, че може сам да направи свои танцови представления. Две години по-късно дебютира на сцената на фестивал в Швейцария, а танцовото му изкуство, репетирано над столичната морга, му носи световни успехи.

Причината да напусне театралната академия в София е именно фактът, че талантът му не може да бъде поставян в рамка. Димчев разказва, че в гимназията е възпитаван, че именно НАТФИЗ е най-лошото място, на което може да попадне.

"Там нещата са старомодни и така не се прави театър. Аз бях отгледан и откърмен с много широко разбиране за това какво е театър. В един момент си казах, че трябва сам да разбера дали това е така. Влязох в НАТФИЗ на първо място, в класа на Коко Азарян. Добре ми вървяха нещата до момента, в който се сблъскахме с драматургията", разказва Димчев.

Артистът споделя, че му се пада разказ на Чехов, който решава да направи по свой модел, но се оказва, че не може така. Тодор Колев категорично спира ентусиазма му за нещо по-различно и атрактивно.

"За мен това беше стъпка 100 г. назад. Аз знаех, че ако ще се занимавам с театър, това ще бъде по моите закони. Изтърпях един-два месеца и им казах, че няма да се разберем. Коментарът на Тодор Колев тогава беше "ти внимавай, защото птиченцето каца веднъж на рамото". По-добре да не ми кацат такива птиченца и напуснах НАТФИЗ".