"Танковете" свалиха от власт Петър Младенов

32 години от легендарната реплика на БКП вожда

На 14 декември 1989 г. е първата обсада на Народното събрание

"Най-добре е танковете да дойдат." "По-добре е танковете да дойдат." "Най-добре е Станко да дойде."

Точно преди 32 години първата от трите фрази е изречена от най-дългогодишния външен министър Петър Младенов, а с другите две комунистическите лидери се опитаха да се измъкнат от зловещата ситуация, която едва не постави България на ръба на гражданската война.

На 14 декември първата жива верига от протестиращи опасва Народното събрание. Хиляди граждани, предвкусващи свободата и демокрацията, окупират парламента с искане да отпадне чл. 1 от Живковата конституция, която заковава ръководната роля на БКП.

В разгара на демонстрацията, чиито емоции се нажежават, след бурни скандирания и мощни освирквания, новият председател на БКП и на Държавния съвет Петър Младенов, заел мястото на сваления Живков, хвърля мегафона разярен. След което, заобиколен от охраната от УБО, се обръща към застаналия в близост министър на отбрана ген. Добри Джуров и гневно просъсква репликата, променила живота му: "Най-добре е танковете да дойдат".

Заради шумотевицата от тълпата и скандиранията протестиращите не успяват да го чуят, но в точния момент на точното място се оказва филмовият режисьор Евгений Михайлов със своята камера, чийто запис улавя казаното от Младенов. Той е категоричен, че именно тази реплика произнася афектираният от освиркванията Петър Младенов, свикнал до този момент само на организирани аплодисменти.

На 2 юли 1990 г. Михайлов говори пред студенти в зала 272 на университета. Той заявява, че се заклева в децата си за верността на записа и призовава същото да стори и Петър Младенов, описва ситуацията журналистът и изследовател на досиетата на Държавна сигурност Христо Христов.

Експертизата на записа заключава, че той е автентичен. Общо 32 членове на съставената по случая комисия приемат, че Младенов казва "най-добре е танковете да дойдат", а само двама "по-добре". Следват нови експертизи, включително в чужбина, които потвърждават казаното от Младенов.

Петър Младенов се опитва да се измъкне, като прави признание с половин уста, а лидерът на СДС Желю Желев и Виктор Вълков (БЗНС, казионен) заявяват, че приемат извинението му и призовават да се прекратят стачните действия. Но това не се случва. При продължаващата стачка Младенов е принуден да хвърли оставка, което прави на 6 юли 1990 г. Това е и неговият политически край, тъй като той се оттегля от всякаква дейност.

През годините Евгений Михайлов получава допълнителни потвърждения за казаното от Петър Младенов на 14 декември 1989 г. Много по-късно, на погребението на режисьора Зако Хеския, вътрешният министър и най-дългогодишен началник на Генералния щаб на Българската армия (цели 27 години – б.а.) ген.Атанас Семерджиев поднесъл извиненията си на Михайлов и му признал, че през онази декемврийска вечер му се е обадил министър Добри Джуров и му наредил да приведе в бойна готовност танковата бригада в Банкя.

Семерджиев обаче отказал да стори това с мотива, че ще доведе до усложняване на положението. Последвало второ, също устно обаждане, но не го изпълнил, защото не било направено писмено. Описал го е така и в една от книгите си.

Преди Петър Младенов да вземе мегафона и да се опита да успокои многохилядната тълпа, от парламента пред главния му вход излизат да говорят депутатите от БКП Станко Тодоров и Нешка Робева. Това по-късно служи като основание на уплашените комунистически шефове да лансират тезата, че Младенов е казал: "Най-добре е Станко да дойде".

Случайно или не, самата Нешка Робева, депутат тогава на БКП, отрича Петър Младенов да е намесвал танковете. През последните 32 години Робева поддържа твърденията, че такава реплика не е чула и подобно намерение не е имало.

"Ако бяха решили да пуснат танковете, нямаше кой да ги спре. Всичко беше някакъв политически театър. Тогава кукловодите бяха едни, плановете са им били едни, след това всичко се обърка. Знаете, че застреляха Андрей Луканов, изпуснаха духа от бутилката", казва Нешка Робева.

Слава Богу, в онзи паметен 14 декември танковете не дойдоха пред парламента. Но тази реплика не просто разтърси държавата, а за пореден път доказа, че комунистите с кръв са взели властта и са готови с кръв да я бранят.