Освещаваме бойни знамена от битката при Ахелой

Традицията е нарушена през турското робство и комунизма 

Водосвет се прави на светини от ключови битки в историята ни 

На 6 януари по стародавна традиция се освещават военните части и бойните знамена на Българската армия.

Смята се, че такъв водосвет е отслужен за първи път в армията ни на 20 август 917 г., когато преди паметната битката при Ахелой свещеници благославят бойните знамена.

До падането на България под османско владичество преди всяка битка, която води българската войска, се извършва водосвет. Тази практика е прекратена при падането на страната под турско робство, когато вече нямаме и действаща армия.

Ритуалът е подновен през 1879 г. След Освобождението тази традиция е възстановена от първия военен министър на Княжество България Пьотр Дмитриевич Паренсов и продължава до 1946 г., когато отново спира. Паренсов поставя основите на редовната Българска армия. Организира снабдяването с оръжие и боеприпаси от Русия, строителството на казарми, вещевото снабдяване, подготовката на български офицери в руски военни училища и академии. През март 1880 г. препоръчва на началниците на военните части при възможност да освобождават от наряд или други военни задължения войниците от различните етноси в техния почивен ден: мюсюлмани в петък, евреите в събота, християните (българи, арменци, гърци) в неделя. Генералът разрешава на войниците от ислямското и израилтянското изповедание, както православните да празнуват основните си религиозни празници.

След демократичните промени у нас ритуалът водосвет на бойните знамена и флагове е възстановен през 1993 г. Оттогава всяка година на 6 януари - Богоявление, във всички гарнизони в страната най-висшият йерарх на Българската православна църква в епархията, след прочитане на молитвата "За успех на народа", ръси със светена вода за здраве и успехи представителни части на Българската армия и нейните бойни знамена.

На Богоявление се освещават и знамената светини, които са свързани с ключови моменти от българската история.

Самарското знаме е създадено е от монахини от град Самара в Русия и е дарено на Българското опълчение по време на Руско-турската война (1877-1878). Знамето е трицветен плат (от горе надолу хоризонтално: червен, бял, син) с размер 1,85 на 1,90 метра с вшити в средата златни кръстове. От едната страна в тях е избродиран образът на Иверската Богородица, а от другата образите на светите братя Кирил и Методий. Живописните работи са извършени от петербургския художник Николай Симаков. Към дръжката на знамето са прикрепени три ленти: синя с надпис "Да воскреснет Бог, и расточатся врази Его", червена с надпис "Самара-българския народ, 1876" и бяла. Знамето е носено в битките при Стара Загора, Шипка и Шейново.

Светиня е и знамето на 23-и шипченски полк, който е сформиран в Казанлък през 1889 г. Полкът участва в Първата балканска война (1912-1913 г.) в обсадата на Одрин, в боевете при Мусу Бейли, Демиранлий, Баалар, Сарт, Маслака и Солунжирар, Айджиолу, Айваз Баба. Във Втората балканска война (1913 г.) води боеве за преминаване на десния бряг на р. Брегалница, при Дегермен чифлик, Чардакли, при Осоговската планина, при Сива кобила, Чука, Ждрапаница и Балтаджиница.

Водосвет се извършва и на знамето на Първи конен полк. Полкът получава бойното си знаме на 25 декември 1883 година и с него участва в Сръбско-българската война, както и в Балканската война, по време на която е в състава на Първа, а по-късно и на Трета армия.

6-и пехотен търновски полк е формиран през 1884 г. във Велико Търново. За полково знаме е определено знамето на Търновска № 17 пеша дружина. По време на Сръбско-българската война (1885 г.) полкът участва в боевете срещу сърбите при Нешков връх, Драгоман, Цариброд и Пирот.

Знамена светини имат още 13-и пехотен рилски полк, 11-и пехотен сливенски полк, 24-и пехотен черноморски полк, 25-и пехотен драгомански полк, 6-и пехотен търновски полк и 30-и пехотен шейновски полк.