Китаристът на "Остава" Георги Георгиев: Тенисът ме лекува, селото - вдъхновява!

Създадох музика за над 20 постановки, Елин Рахнев ме запали 

КОЙ Е ТОЙ

Китаристът и композитор Георги Георгиев е неизменна част от 30-годишната история на група "Остава", чийто юбилей тази година бандата ще отпразнува с нов албум и национално турне. Как се създава музика три десетилетия за музикалната и театралната сцена, какво е отношението му към имунизацията и защо е завладян от магията на тениса и селото - четете в следващите редове.

- Постановката "Веселата карета" завършва с вашата музика. Как бе създадена песента?

- Благодарен съм за поканата на Елин Рахнев, пиесата е по негов текст и режисура. С него ни свързва дългогодишна дружба. Той е човекът, който ме вкара в театъра и ми показа неговата магия. Накара ме да искам да бъда свързан с театъра. "Веселата карета" е една трагикомична пиеса, в която плачеш през смях. Има голяма доза самоирония и граничи с някои от нещата на Уди Алън - смешно-тъжни и верни. Това е достатъчно голяма провокация за мен.

Елин искаше спектакълът да завършва с песен, която да се изпълнява от актьорите и да бъде една от емблемите на представлението. Повечето думи са на Елин, а музиката моя. А най-готиното е, че актьорите се включиха с голямо желание. Мисля, че се получи много добра комбинация. "Веселата карета" на Хасковския театър ще гостува и в София на 3 февруари 2022 на сцената на столичния Куклен театър. Спектакълът е великолепен, а в него участват (и пеят) и актьорите Тончо Токмакчиев, Мая Бежанска, Емануил Костадинов, Добриела Попова, Димитър Ковачев-Фънки, Димитър Баненкин, Николета Малчева, Стелиян Николов.

- "На земята спим, по небето ходим", се пее в припева на песента "Преводачи на дъжда" в пиесата. Това ли е свързващото звено в душата на твореца и на музикалната, и на театралната сцена?

- Да, това е мотото на песента и идеята на Елин. Обърнати са нещата. Той ми каза - няма живот и смърт, всичко е еднакво и на земята, и на небето. Това е творческият дух, който е хубаво да се подхранва емоционално и всякак особено в този меркантилен и материален свят. Така го усещам аз.

- За колко представления сте създавали музика?

- Над 20. Канят ме хора, които се радват на "Остава" и това, което правя. Работата ме привлича с това, че в театъра всички работим по определена задача.

- Разкажете ни повече за дружбата с Елин Рахнев?

- Датира от повече от 20 години. Набори сме и бяхме големи ултраси на ЦСКА в сектор Г. Бях чел неговите стихосбирки и останах шокиран в добрия смисъл. Ваня Щерева, която играеше в "Кукувицата" в Народния театър през 2000 година, ми предложи да ме запознае с Елин Рахнев. Оказа се, че е фен на "Остава", а бандата тъкмо прохождаше и бяхме издали първия си албум. Имахме много общи теми на разговор и станахме приятели. Тогава написах за първи път музика за театрално представление - това за "Кукувицата". С него ме номинираха за "Аскеер". Това ме мотивира още повече да се занимавам с писането на музика за театър.

Постепенно започнах да работя през годините и с други режисьори по много пиеси - Крис Шарков, Дамян Тенев и други талантливи творци. Имах номинация за ИКАР за "Напразни усилия на любовта" по Шекспир в театър "София". Благодарен съм много и на театъра в Хасково, с който често работя и там се чувствам напълно като у дома си. Театърът ми дава възможност да бъда отстрани и да правя по-различна музика, без да се качвам на сцена, докато с парчетата за "Остава" това няма как да се случи.

- Споменавайки Хасково, не мога да не ви попитам за Григор Димитров и увлечението ви по тениса.

- Гришо е голям! Играя любителски тенис от много дълги години. Мога да кажа, че той ме е спасявал в трудни душевни моменти. Играех много като юноша, но после зарязах тениса. След години имах трудни моменти в живота и тъкмо тенисът беше онова, което ме вдигаше. Хората на изкуството явно са много чувствителни и раними. Макар и интровертен, може да показваш пред хората много от вътрешния си свят като вариант за самоизлекуване и спасение.

В началото, докато си наложиш самодисциплина, е много трудно, но после свикваш. Имаше и период покрай пътуванията на "Остава" в различни градове, където на сутринта след концерт играех тенис. В почти всеки град имам тенис партньори любители. Докато другите спят до обяд след вечерното свирене и почерпка след това, аз ставам рано и още преди да са се събудили, аз съм приключил с тениса, взел съм душ, пийнал съм кафе и съм ок. Разбира се това напоследък все по рядко се случва, ха-ха-ха.

- Сега продължавате ли да играете?

- О, да. С мой приятел музикант - Петко Славов, създадохме турнир за любители тенисисти артисти. Ваня Щерева играеше, а Руши Видинлиев е много добър. Само че не успява да играе често. Ненчо Балабанов е супер запален, а Кольо Млякото също е шампион, също DJ Marten. Правихме няколко издания на турнира и много се забавляваме.

- Да поговорим и за ваксините. Имунизиран ли сте?

- Изкарах коронавирус преди повече от година. Бях ваксиниран с две дози и го прекарах средно леко.

Минаха осем месеца и си сложих бустерна доза. Направих го във Велико Търново. На моята селска къща съм и докато бях на разходка до старата столица, го реших. Нямаше нито един човек в местното РЗИ и се ваксинирах с трета доза.

Не бих искал и не мога да агитирам никого, защото това е персонално решение, но се надявам хората да направят тази превенция, която не би ни лишила от социализация. На мен много ми тежи, когато не мога да се видя с приятели и да отида на любимо място. Надявам се, че хората имат нужда от духовна храна и биха направили стъпки, за да бъдат пак там.

Иска ми се да вярвам на учените и не мисля, че някой ще направи нещо лошо за хората в тези ваксини. Дори не си го и помислям.

- Кога и как преоткрихте селото?

- Дядо ми е роден тук - между Трявна и Велико Търново, и наследихме част от фамилна къща. Реших да я запазя и поддържам. Освен това тук разпускам психически, като работя по двора, правя ремонти и виждам резултата от бачкането. Много ми върви композирането, става някак естествено и без да съм си го поставил за цел. Тук измислих парчетата, на които съм автор, за филма "Голата истина за група Жигули".

- Как се случи?

- Беше първата пандемия, когато пътуванията бяха ограничени. Дойдох със семейството ми, извадих си жителство тук, за да мога да пътувам до София. Нахвърлях част от музикалните идеи, които, след като бяха одобрени от режисьора, записахме със събраната банда музиканти. Репетирахме два или три пъти, но всеки музикант се отнесе изключително сериозно и почти всички неща са записани дистанционно. Тук благодаря на целия бенд и най вече на гръбнака - хората, които отнесоха всичко: Ева Перчемлиева - вокал, Александър Обретенов от D2, Графа - бас, Мартин Профиров от P.I.F, група Rewand.

- Разкажете ни за лейбъла, с който работите и помагате на млади и талантливи изпълнители.

- Стори ми се преди време, че е хубаво да търся по-млади артисти, на които бих могъл да помогна. Така се роди лейбълът Homeovoxmusic. Има три банди, с които се гордея и които стартираха от моя лейбъл. Hayes&Y, които бяха първата банда, отдавна са самостоятелни и живеят в Манчестър, но може би са най популярната алтернативна поп рок група у нас в момента. Jin Monic и Innerglow са другите две групи, които вече имат албуми зад гърба си, съответно и нарастваща популярност.

Другото, което предстои, е, че "Остава" ставаме на 30 години и сега записваме чисто нов албум. Върви много добре и идеята е той да е готов през месец май, а след това да имаме и национално турне. Другата част от енергията ми е насочена към албума, който е почти готов, на моя проект Homeovox.