Легендарният скулптор Вежди Рашидов: Готов съм с паметника на Стефан Данаилов

Чакам само да кажат "Старт" на проекта

Кой е той

Вежди Рашидов е роден на 14 декември 1951 г. в Димитровград. Завършва Художествената гимназия в София, а през 1978 г. Художествената академия, специалност "Скулптура" при проф. Д. Даскалов, където по-късно самият той преподава. Има стотици награди в областта на изкуството. От 27 юли 2009 г. до 13 март 2013 г. Рашидов е министър на културата на Република България.

- Г-н Рашидов, готов ли сте с паметника на Стефан Данаилов, върху който работите?

- Готов съм с паметника на Стефан Данаилов! Чакам само организационният комитет за него да се произнесе, директорът на Народния театър и общината да решат къде ще се позиционира, защото е на общински терен. Надявам се това да се случи с финансовата помощ и на общината. Вариантът върху един паметник и неговото изграждане като композиция не е само един. В творческото изграждане ще се реализират различни решения. Надявам се, че като започнем работа, избраният проект ще бъде видян от комисия от професионалисти и едва тогава ще се пристъпи към осъществяването на паметника на място. Бих се радвал директорът на Народния театър (в момента Мариус Донкин - б.а.), както и близки до Ламбо хора също да се произнесат за изграждането на паметника и за финансирането на това начинание. Това касае проектиране, изграждане на самия паметник, бронзолеене, постаменти от гранит, транспортиране, ангажиране на работна ръка. Така че за всичко това трябва да се осигури финансиране. Заедно с моя млад колега Красимир Ангелов вече сме понахвърлили няколко ескиза, с което сме си поизбистрили цялостната визия. Онова, което касае познанието, както и образа на Стефан Данаилов, се гради върху нашето дългогодишно приятелство.

- С Ламбо се познавате отдавна, той също бе културен министър.

- Съдбата така подреди нещата, че аз да наследя министерството от него. Няма да забравя неговите думи: "Абе, майна, дойдох здрав тук, а си тръгвам с шепа хапчета. Пази се!". И с мен се случи същото. Напрежението е голямо в това министерство.

- Кога го видяхте за последно?

- Може би съм един от последните, които го видяха в болницата. Стефан не беше отчаян, но му беше тъжно за живота. Попита за сина си, очакваше го с нетърпение. Това му бяха последните думи. Аз изживях подобно нещо, на ръба да си замина, лошо е усещането. Но има един феномен, който видях и при Стефан. Няма да забравя думите на проф. Петров. Той ми каза, че единствените хора, които в последните му дни са искали среща с него, сме били аз, госпожа Малчева, племенницата му Росица, доведеният му син Росен и Ирен Кривошиева. Синът му от Америка се е обаждал. Когато човек е жив, тогава трябва да се говори за него. Трябва, докато сме живи, да си помагаме, да се интересуваме един от друг. Животът е такъв - отиваме си един по един, въпреки че не го искаме.

- Какъв министър беше Стефан Данаилов?

- Великолепен. Ние с него се запознахме на моя изложба. Имахме общи приятели актьори. Явно му хареса това, което правя. Аз пък винаги съм харесвал това, което той прави. Ламбо беше като магнит, а "На всеки километър" беше знаков филм. Стефан е една легенда, утвърди се като много силен драматичен актьор. Голям! Изключително присъствие в нашия живот.

- Вече имаме нов министър на културата - младия Атанас Атанасов.

- Да, млад човек е, желая му успех, защото културата е много сложна материя. Това министерство обединява най-талантливите хора в България, те са и с най-много претенции и е много сложно да запазиш духа им, да се грижиш за тях. Да, младостта не е порок, но когато управляваш една държава, се изисква много умение, познаване на материята и много опит, защото това предполага, че отговорността е много голяма. Става дума за съдбите на най-талантливите хора, защото техните професии са предпоставка да имат високо самочувствие и познание за проблемите, които трябва един министър да решава. Освен това познавам добре един от неговите заместници - арх. Бойко Кадинов, и неговия професионализъм и затова не съм краен в мислите си - той е добър архитект, работил е по много проекти, свързани с културата, проектирал е музеи и добре познава културното ни наследство. Това ми дава сигурност, че ако министърът се вслушва в своите заместници и експерти, вярвам, че нещата биха били с добър край. А колкото до младостта и мантрата за младите в политиката, незнайно кой "Конфуций" е шепнел в ушите на политическите водачи за младостта. Държава се управлява не с млади и стари, а с мъдри и умни хора, без значение от тяхната възраст. Не бива да гледаме как в парламента пет-шест човека са на амбразурата и защитават каузи, а повечето мълчат. Парламентът е място за говорене и за отговорности върху законопроектите, които се приемат, защото от тези закони зависи развитието на страната.

- Кога е успешен един министър?

- Доказателството за успеха на един министър е онова, което той е направил за обществото, защото единствено направеното носи спомена във времето и остава завинаги. Това е моето разбиране за градежа. След моето министерстване многократно съм искал да видя поне едно нещо, сътворено от моите наследници. Единият създаде гафове, които отекнаха в една партия като ГЕРБ, а другият за плюене, замерване и мърляне на паметници на културата стана министър на същата тази култура, на същите тези паметници, които е длъжен да съхранява като светини. Не зная в световната култура да има човек да управлява културата, като я поругава. Единственото, което този човек сътвори, е, че за три месеца натвори толкова много бели и наговори толкова много глупости, колкото друг за десет години не е успял. Националната култура не бива да попада в ръцете на бездарни и безпомощни хора.

- Някога мечтаехте ли си да станете министър на културата?

- Не, никога. Просто така се случи, такава ми е била съдбата. Търсих близостта на онези, които бяха много талантливи, и аз ги намерих, а те ме приеха. Така че живях с едни от най-добрите писатели като Виктор Пасков, Христо Калчев, Любомир Левчев и с много, много други големи таланти в други сфери на духовността.