Певицата Ашли: Мечтая да съм доктор на науките
Сърцето ми е заето от педагогика и музика
Алиша Павлова-Ашли е българска попфолк и народна певица и музикален педагог. Родена е в Смолян през октомври 1993 г. Израства в Мадан, където от невръстна възраст започва музикални занимания в градското читалище. На 13 г. е приета в Националното училище за фолклорни изкуства в Широка лъка. През 2016 се дипломира като бакалавър по музикална педагогика. Същата година кандидатства отново в Софийския университет за магистратура по образователен мениджмънт, която защитава отлично. През 2018 г. кандидатства за магистър по педагогика за надарени деца, този път в ЮЗУ "Неофит Рилски", където след отлична защита получава предложение от тогавашния декан на Факултета по педагогика да продължи като докторант в същия университет. В края на 2019 е зачислена като докторант по теория на възпитанието и дидактика. През 2018 г. отваря собствена музикална школа, в която е учител. Преди няколко дни певицата направи първата си научна публикация.
- Ашли, разкажи на читателите на "България Днес" как се стигна до това певица да публикува научен труд?
- Преди две години, след завършване на втората си магистратура, която синхронизирах заедно с работа в музикалната ми школа и постоянни музикални изяви, си взех няколкодневна почивка, която беше предопределена за пълно спокойствие. Бях обещала на близките си, че няма да продължавам обучението си, защото беше прекалено трудно да вмествам всичко, а те с право се притесняваха за здравословното ми състояние поради липсата на сън и въобще някакво свободно време. Въпросната почивка беше много ползотворна, радвайки се на поредната постигната мечта, започна да ме обзема безпокойство. Въртяха се няколко въпроса в главата ми, на които трябваше да отговоря, всъщност това ли беше краят на моите "ученически" години. Връщайки се от почивката, веднага се организирах да разуча как мога да продължа университетска си дейност. Тогава попаднах на докторантски конкурси в няколко университета и имах само няколко месеца, за да се подготвя. След три месеца денонощна подготовка, много прочетени книги и разработени теми, съвети от преподаватели в университетите, които съм завършила, се явих на конкурс с възможни две докторантски позиции и много кандидати за тях. Този конкурс представляваше четири часа писмен изпит на изтеглени две теми от огромен конспект, успешното преминаване на което води до събеседване с няколко преподаватели по избраните теми. И така, седмица по-късно бях зачислена като докторант по теория на възпитанието и дидактика към ЮЗУ "Неофит Рилски". Така започна моята научноизследователска дейност, посещаване на научни конференции и различни други занимания, включващи се в докторантската ми индивидуална програма.
- В какво се състои работата ти и какви тези защитаваш?
- Публикуваният ми труд е свързан с научнопопулярната педагогика и приложението на идеи и техники от нея в българската образователна практика. Прилагайки подобни практики в моята музикална школа, виждам положителна промяна и мотивация у учениците, което доказва успешността им. Това пък мотивира мен да изследвам възможността за приложимост в българските образователни институции. Старая се докладите ми да бъдат обективни, обосновани, абстрактни и истинни. Защитила съм още два доклада, които са в процес на печат и ги очаквам с нетърпение.
- Очакваше ли подобно признание?
- Знаейки колко труд влагам във научното си развитие, разбира се, имах подобни очаквания. Но най-горда ме прави самата защита на трудовете ми, защото там виждам лице в лице признанието сред хора, които са постигнали много в тази сфера - доценти и професори.
- С какво трудът ти може да е полезен в реалния живот?
- Хуманитарната насоченост на моите трудове (педагогическа, психологическа, социологическа) може да бъде полезна не само за учители в практиката им, а и за всеки човек в социума. Защото насочеността им е свързана с уважение към личността и индивидуалните различия, комуникативни умения и най-вече решаване на конфликти - проблем, справянето с който е от голяма важност в напрегнатото ежедневие на всеки човек.
- Докъде искаш да стигнеш в научната си кариера?
- Най-напред искам да защитя така желаното "доктор по педагогическите науки" пред името си. Тогава ще реша какво следва, защото вярвам, че постепенните, макар и по-малки, успехи ни водят до големи. С други думи, ако се вглъбим в стремежа си към големия успех, пропускаме важни подробности от пътя към него, които могат да го направят неустойчив и лабилен.
- Къде е мястото на жените в науката?
- Досега не съм срещнала подобен проблем и мисля, че това полово разделение е останало в миналото. В началото срещнах преднамереност относно кариерата си като певица, но не толкова в научните среди, колкото в обществото. За мен преднамереността у хората е синоним на слепотата.
- Доказваш ли, че красивите жени са и умни?
- Ако хората, четящи това интервю, ме смятат за красива, значи го доказвам. Но все пак мисля, че красотата като физическо състояние няма връзка с умствения капацитет. От друга страна пък, модерната естетична медицина може да помогне за красотата, но само толкова.
- Колко голямо място в сърцето ти има педагогиката?
- Сърцето ми е заето от педагогика и музика. Аз съм късметлийка, защото обединявайки ги, се радвам на успехи в музикалната педагогика. Но и двете дисциплини са твърде сериозни и изискват внимание и постоянство в частност.
- Какво се случва в музикалния ти живот?
- Имам заснети народни песни, които чакат своята дебютна изява, но истината е, че от толкова задачки може би леко се изместиха във времето.
- Пандемията продължава близо две години. Как се чувстваш?
- Пандемията ограничи донякъде концертната ми дейност, но пък това ми помогна да бъда по-съсредоточена върху научната и педагогическата си работа. Дори през моя COVID период преподавах и вземах участие в научни конференции онлайн. Не позволих на вируса да попречи на работата ми. Спираха ме единствено пристъпите на кашлица, но тази опция mute the microphone (от англ. - заглуши микрофона) върши прекрасна работа.
- Виждаш ли светлина в тези мрачни времена?
- Виждам, разбира се! Виждам как всички ние дори и в тези условия се справяме и намираме решения. Този страх от вируса като че ли вече изчезна. Харесва ми това, че пандемията ни показа всъщност колко е важно физическото присъствие, защото мен лично много ме притесняваше това "интернет зомбиране".
- Какво ти е мнението за онлайн обучението?
- Онлайн обучението е временно решение, което може да бъде успешно реализирано чрез адаптиране на различни подходи и техники от мениджъра на класа - учителят в онлайн среда. От тук вече идват много и различни фактори, с които трябва да бъде съобразено - възраст на ученици, тема на урок в частност и още. Въпреки наложилата се бърза трансформация на обучението от присъствена към онлайн среда мисля, че образователните институции се справиха и реагираха адекватно. Тук изцяло аплодисментите са за българските учители.
- Като педагог ще загубят или ще спечелят децата в бъдеще от затворените училища?
- Обучението и възпитанието осъществяват целите си най-успешно присъствено. Разбира се, не е добре да бъдат затворени училищата, но тук говорим за временно решение, което предполага хибридна форма на обучение, която да помогне за преминаване на този толкова тежък световен проблем. Затова всички трябва да бъдем дисциплинирани и заедно да се справим с тези трудности.
- Каква искаш да е тази година?
- Вярвам, че тази година ще е здрава и COVID ще остава все по-далеч. Вярвам, че ще е положителна и по-спокойна. Искам да виждам усмихнати и положителни хора, които се поздравяват по улиците. Искам новинарските емисии да не приличат на филм на ужасите. Знам, че това ще се случи.