Учителя: Шест са упражненията за здравия дух в здравото тяло

157 години от рождението на Петър Дънов

Петър Дънов е духовният учител на българите. Известен е и по света, като има своите последователи 77 години след смъртта си. Родил се е на 11 юли 1864 г. в с. Хатърджа, днес Николаевка. От малък учи цигулка и композира над 160 музикални творби, пропити с особен мистицизъм. От 1883 г Петър Дунов учи в новооткрития в Свищов богословски отдел към Американското методистко училище. През лятото на 1888 г. заминава за Америка, където следва в семинарията "Дрю", Медисън, а по-късно продължава и в Теологическия факултет на Бостънския университет. Когато се връща у нас през 1897 г. в с. Тетово, Русенско, с него се случва чудо. В малка странноприемница, където е отседнал с баща си, Петър Дънов е озарен неочаквано от мека бяла светлина. В този момент свещеник Константин Дъновски - бащата на Петър, вижда фигурата на Христос, застанала до сина си и чува глас: "Ще го направя канара моя непоколебима, върху която ще иззидам царството си". От този момент нататък Дънов започва да предсказва различни събития, спира да се храни с месо и е в непрекъсната връзка с божествената реалност, а тялом живее в условията на материалния свят. Стотици са формулите и молитвите, които оставя за бъдещите поколения. С част от тях продължаваме да ви запознаваме.

Шест са най-важните упражнения, които Петър Дънов е препоръчвал на следовниците си. Според Учителя правенето на различни видове упражнения (физически, музикални, за дишане и др.) е основен метод за физическо, духовно и умствено израстване на човека. Затова той почти във всяка своя лекция или беседа дава поне едно упражнение, което е съобразено както с темата, така и с периода, в който се намира човечеството. Условно те могат да бъдат разделени на: упражнения за физическо укрепване, упражнения за духовно укрепване, упражнения за развитие на мисълта и упражнения за закаляване на волята. Част от тях са универсални, а друга - съобразени с физическата и духовната характеристика на българите. Задачата на всеки, който трябва и желае да ги приложи, е да открие тези, които са предназначени за него.

Първо упражнение:

Изходно положение:

Ръцете спуснати, краката прибрани.

Формула преди упражнението:

"Господи, да дойде Твоето благословение върху мен". Мислено: "Влизам във връзка с божественото в себе си и в съгласие с Разумността в Природата".

Ръцете се издигат отстрани нагоре в широки полукръгове като идват над главата изопнати, леко допрени с върховете на пръстите. Десният крак прави крачка назад. Ръцете се спускат отпред като че се прави обливане, едновременно с това бавно приклякане, ръцете достигат чак до земята. В това време дясното коляно едва докосва земята. Бавно изправяне, ръцете се издигат отпред нагоре успоредно с дланите нагоре, като че загребваш нещо. Като се изправим, те заемат първото положение над главата. След това левият крак прави крачка назад. Повтарят се същите движения. После десният крак прави крачка назад, правят се същите движения. След това десният крак прави крачка напред - пак същите движения. И тъй три крачки назад и три напред. След третата крачка напред и изправянето левият крак се прибира при десния, ръцете се спускат пред лицето надолу и заемат изходното положение. Първото от шестте упражнения носи успокоение, уравновесяване. Ти искаш да бъдеш господар на себе си, туряш ума, сърцето и волята си в служба на Бога. Слизаш на земята да работиш. После пак се вдигаш, за да приемаш. При това упражнение ти влизаш във връзка с божественото в себе си, в съгласие с Разумното в света.

Второ упражнение:

Изходно положение: Ръцете спуснати, краката прибрани. Формула преди упражнението:

"Господи, да се изпълни душата ми с Божията Любов". Мислено: "Влизам във връзка с Природата, вземам от нея и го предавам на земята. Аз съм в съгласие с Любовта".

Ръцете отстрани нагоре, допират се над главата изопнати с върха на пръстите. Десният крак - крачка назад. Бавно приклякане. В това време ръцете, както са успоредни, се спускат в полукръг и напред - надолу, докосват земята, загребват навътре - дясното коляно докосва земята, бавно изправяне. В това време ръцете с длани нагоре се движат пред тялото нагоре, като че са почерпили нещо и докато се изправим, те отиват успоредно нагоре над главата, заемат първото положение, леко допрени с върховете на пръстите. Със същите движения се правят три крачки назад и три напред. След третата крачка напред и изправянето прибира се левият крак при десния. Ръцете се разтварят в широки полукръгове в страни и се спускат надолу, както при изходното положение. При второто упражнение влизаш във връзка с природата, вземаш от нея и го предаваш на земята. При това упражнение ти си в съгласие с любовта.

Трето упражнение:

Изходно положение: Ръцете спуснати, краката прибрани.

Формула преди упражнението:

"Да възрасне в мен Божията правда".

Мислено: "Аз съм в единство с невидимия свят". Дясната ръка прави широк полукръг отзад нагоре, силно изопната, идва в положение 45 градуса наклон горе напред. Левият крак прави крачка назад, бавно приклякане, като дясната ръка се спуска и слага върху дясното коляно в момента, когато лявото коляно докосва леко земята. Лявата ръка покрай тялото с изправени пръсти, върховете на които опират леко земята. Бавно изправяне. Дясната ръка се прибира спусната отстрани - заема изходното положение. После лявата ръка нагоре, десният крак назад. Повтарят се първите движения, само че с лявата ръка. Правят се три крачки назад, а след това три напред. При третото упражнение едната ръка се поставя върху коляното. Коляното е доброто. Ъгълът, който се образува между бедрото и пищяла при коляното, показва единство с невидимия свят. Това, което е написано върху ръката ти, го туряш върху доброто като основа, т.е. върху коляното.

Четвърто упражнение:

Изходно положение: Ръцете спуснати, краката прибрани, стойка добра.

Формула преди упражнението:

"Ще ти служа, Господи, с всичката си душа". Мислено, когато ръцете отиват наляво: "Изхвърлям дисхармонията на сърцето си навън". Надясно: "Изхвърлям неразположението на ума си навън".

Двете ръце са дават хоризонтално, изопнати напред, успоредни, с дланите надолу - десният крак назад, ръцете отиват надясно, като остават пак успоредни, след това бавно приклякане, дясното коляно докосва леко земята и бавно изправяне, като в това време ръцете правят откос и отиват наляво. Изправяне - десният крак е още назад, ръцете са хоризонтално успоредни и наляво. Тежестта на тялото е върху десния крак. След това левият крак отива крачка назад, приклякане, леко докосване с лявото коляно на земята, бавно изправяне, като в това време ръцете правят откос и отиват надясно. Така се правят три крачки назад и три напред. След това левият крак се прибира при десния, ръцете се разтварят встрани хоризонтално и се спускат надолу. Четвъртото упражнение показва как да работим, как да служим. Всичко дисхармонично в сърцето изхвърляш навън - когато отиват ръцете наляво. И всички безпокойства в ума изхвърляш навън - когато ръцете отиват надясно.

Пето упражнение:

Изходно положение: Ръцете спуснати, краката прибрани. Формула преди упражнението:

"Господи, ще се радвам на твоите блага". Мислено. Когато десният крак прави полукръгове около левия: "Уравновесявам сърцето си". Когато левият крак прави полукръгове около десния: "Уравновесявам ума си".

Ръцете се разтварят встрани с дланите нагоре, правят полукръгове, сгъват се в лактите и докосват с върховете на пръстите раменете. Десният крак прави полукръг назад около левия, като докосва от другата му страна с върха на пръстите земята, после пак се връща в първото положение. Този полукръг се прави три пъти. Третият път, след като докосне земята зад левия крак, не се връща в първото положение, а се дърпа крачка назад, бавно приклякане, дясното коляно докосва леко земята, след това бавно изправяне. Тежестта на тялото се премества върху десния крак. След това левият крак прави три полукръга около десния по същия начин, след това крачка назад с него, приклякане и изправяне. По този начин се правят три стъпки назад и три напред. След това се прибира левият крак при десния. Ръцете, които през всичкото време са стояли с допрени на раменете пръсти, се разтварят встрани, описват широки полукръгове и се спускат свободно надолу. Като стоиш на левия крак, а десният се движи около левия, уравновесява се сърцето ти, става събуждане на сърцето чрез ума. А като стоиш на десния крак и левият се движи около десния, уравновесява се умът - работиш с ума си. Тогава става събуждане на ума посредством сърцето. Така с опиране последователно на десния и левия крак става уравновесяване на сърцето и ума. Рамото е място на ангелския свят. Когато човек туря ръцете си на рамената, това показва свързване с ангелския свят.

Шесто упражнение:

Изходно положение: Ръцете спуснати, краката прибрани.

Формула преди упражнението:

"Ще ходя в Пътя на Истината". Мислено. При първо силно издишване: "Господи, да дойде Твоят Дух да ме очисти". При второ слабо издишване: "Господи, да дойде Твоят Дух да ме благослови". Изходно положение като при първото. Десният крак прави крачка назад, приклякане, дясното коляно леко докосва земята. В това време ръцете се сгъват пред гърдите, дланите успоредни, пръсти насочени напред. След това ръцете се изопват напред със сила, успоредни една на друга, дланите вървят една срещу друга, успоредно - духва се силно, чува се звукът "ХУ" - ръцете пак се прибират в първото положение пред гърдите и се повтаря това движение шест пъти с духването. След това ръцете се сгъват пред устата, допрени с върховете на пръстите (палеца, показалеца и безименния), дланите навън. След това ръцете се разтварят настрани, като се прави леко дъхане. Едва се чува "ХЪ". Пак се прибират ръцете пред устата и се повтаря това шест пъти. След шестия път ръцете остават настрани хоризонтално, бавно изправяне, десният крак се прибира при левия, ръцете се спускат отстрани и надолу.

С духането чистиш ума си. Това е електричен процес. А пък с дъхането чистиш сърцето си. Това е магнетичен процес.

"Сега на всички ви е необходимо физическо развитие. Душата не може да се прояви в едно хилаво тяло.

Всяко движение е проява на енергия, която е резултат на външна или вътрешна причина. Чрез движенията си човек приема или предава част от своята енергия.

Всички движения, които са в съгласие със законите на природата, са на място. Те могат да лекуват човека. И тъй, мисълта се отразява върху движенията, а движенията върху съзнанието."