Солистът на "ФСБ" Румен Бояджиев: Българската музика е на инвалидно ниво

Духът на групата никога не е умирал, категоричен е носителят на "Грами"

Кой е той

Румен Бояджиев е роден през 1953 г. в София. Възпитаник е на столичната 7-а гимназия, където основава първата си рок група. През 1971 г. бъдещият солист на ФСБ е приет във Факултета по журналистика на СУ, но решава, че неговата съдба е музиката. На следващата година става студент в Инструменталния факултет на Музикалната академия. Идеята на Румен Бояджиев за собствена група е подкрепена от духовния му баща и музикален съветник - композитора Константин Драгнев. През 1975-а Бояджиев се среща с музикантите Константин Цеков и Александър Бахаров и така се ражда триото ФСБ.

Солистът на култовата група е автор на повече от 250 песни, много от които са абсолютна класика, и автор на над 600 парчета за най- известните поп изпълнители у нас. През 1993 г. Бояджиев получава националната награда "Продуцент на годината". Носител е и на наградата "Мелодия на годината '86". През 1999 г. е отличен с "Грами" за цялостен принос за българския рок, а година по-късно е удостоен и с награда за цялостен принос в развитието на българската култура. През 2016 г. Румен Бояджиев издава първия си студиен албум, озаглавен "Бяло".

В световния топ 50

ФСБ са първата българска банда, която влезе в класацията Топ 50 на един от най-авторитетните световни сайтове за прогресив рок – progarchives.com, заедно с групи от ранга на "Пинк Флойд", "Йес" и "Дженезис". Това е още един връх в кариерата на ФСБ, след като преди четвърт век те аранжираха и акомпанираха парче на Хосе Фелисиано, което спечели "Грами".

- Наскоро записахте едно парче с галактическо звучене. Защо точно сега, г-н Бояджиев? Отесня ли ви нашата планета?

- ФСБ от 10 години не се бяхме ентусиазирали да правим нещо, но се получи. Ние никога не сме се насилвали, всичко при нас се получава естествено. Има и второ "галактическо" парче, както го нарекохте, то още не е довършено.

Видяхме, че хората се интересуват ФСБ да има нови неща, особено феновете ни във фейсбук, а те са около 70 000. И си казахме: "Да направим нещо за тях, щом има такъв интерес".

Аз се питах докога духът на ФСБ ще е жив, а се оказа, че той никога не е умирал и това е много приятно.

- Пандемията и карантината се отразиха тежко на всички изкуства "по света и у нас". Вие и колегите ви имате възможност да правите студийна музика, но вероятно ограниченията са засегнали и вас?

- Да, така е, но това засяга предимно музикантите, които имат много активна концертна дейност. От ФСБ сме встрани от активната концертна дейност, последните ни концерти бяха на "Аполония" точно преди пандемията, през 2019 г.

Смятам обаче, че консумацията на музиката като световна тенденция трябва да се е увеличила, а не намалила, защото хората, когато си седят вкъщи, не могат без музика. В този смисъл ние пряко не сме засегнати от липсата на концерти.

- А лично вие какви предпазни мерки си наложихте? Ограничихте ли социалните и творческите си контакти?

- Ваксинирахме се със съпругата ми. Ние сме извън града сигурно от 10 години (вокалистът на ФСБ и съпругата му Даниела Кузманова живеят в столичния квартал Владая - б.а.). И аз ходя до града един или два пъти седмично с един голям списък, бързо свършвам всичко и много бързо искам да се връщам обратно. Фактически ние така или иначе не контактуваме с много хора.

- Наскоро представители на "Мюзикаутор", "Филмаутор" и "Артистаутор" се обединиха в нова организация - Алианс на творческите сили, за да защитят авторските права от пиратство. През годините ФСБ били ли са недоволни от ползването на техни песни без съответните парични отчисления, или пък от ниския им размер?

- Няма други агенции освен "Мюзикаутор", които да са оторизирани за тези неща в международен мащаб. Аз и моята съпруга сме едни от учредителите на "Мюзикаутор" и знам много добре какво става там. Не съществуват други агенции, а само някакви хора, които се опитват да приватизират някакви каталози, да ги предлагат на някакви вериги, понеже излиза малко по-евтино един каталог да се купи от такава компания. Това е направено с цел по-скоро собствениците на каталозите да спечелят нещо, отколкото музикантите.

- Планирате ли съвместна изява на живо или общо парче с български или чужди музиканти?

- Това го правим от години, защото сме само трима. За да може музиката на ФСБ да бъде изсвирена на живо, защото тя е с доста богати аранжименти от самия си генезис, от излизането си от студиото, и за да я възпроизведем, ние имаме нужда от повече музиканти на сцената. С нас свирят още петима много талантливи и млади български музиканти. Ние тримата никога досега не сме правили сами концерт.

- Вашето пожелание като поп и рок звезда към българските музиканти?

- Това, което се пише за българската поп музика, е точно толкова благородно, добронамерено и състрадателно, колкото към някой, който е... инвалид. Музиката в България е на инвалидно ниво. За нас, музикантите, важи въпросът на Вангелис, гениалния композитор, с визия за цялото пространство човешко, а и близък до нас, защото е от Гърция, който казва: "На кого му пука?".

Реално никой не се интересува от българската музика. Защото, ако имаше интерес, тя щеше да върви. Когато някой гледа едно животно, храни го, реше го, то става все по-красиво и по-красиво, все повече обича стопанина си... Така разцъфва и едно цвете. Когато човек се грижи за нещо, когато го е грижа по-скоро, тогава резултатът е видим.

- Кое според вас може да изиграе ролята на: "Лазаре, стани", и българската популярна музика да се надигне от инвалидната количка?

- Не мога да кажа, защото в момента, без да се извиняваме със света, но той наистина е в трудно положение, никак не е весело напоследък. И всички насилствени, "силиконови" веселби за хората в тези професии са абсолютно безсмислени. Тук всички виждаме, че безпричинната веселба не е искрена. Въпросът е, че аз не знам и много добър изход от всичко това.

И аз си задавам въпроса защо по света вървят само парчета на 80 години? Защо у нас не пускат например новите неща на ФСБ? БНР пуска основно "Високо". Защо, питам аз, не пускат нещо ново на тези музиканти, които са живи, правили са музика и може би тя отново е интересна? Никой не полива тази музика, не полива това цвете, за да потръгне и израсте.