Войните започват на 24-ти

От Руско-турската до Украйна 

Конфликти стартират на Бъдни вечер и Богоявление 

Войната в Украйна, обявена като "специална военна операция в Донбас", започна на 24 февруари 2022 година. Не е ясно докога ще продължи, но светът се моли бързо да приключи.

Числото 24 тревожно често присъства като дата за начало на военни конфликти, показа проверка на "България Днес". И в много от случаите точно Русия е замесена в тези войни. Друго сериозно впечатление прави, че бойните действия започват около големи християнски празници.

Войната в Афганистан започва навръх Бъдни вечер - 24 декември 1979 година. В конфликта участват въоръжени сили на просъветското правителство на Демократична република Афганистан срещу въоръжената опозиция (муджахидини). Борбата е за пълен политически контрол над територията на Афганистан, като в конфликта е пряко намесена армията на СССР, изпратена с решение на Политбюро на ЦК на КПСС за подкрепа на правителството в Кабул.

В хода на военните действия муджахидините получават подкрепа от специалисти от САЩ, от европейски страни от НАТО, Китай, както и от специалните служби на Пакистан.

След 9 години, 1 месец и 22 дни военни действия, на 15 февруари 1989 г., съветските войски напускат Афганистан след подписване на споразумения.

Датата отново е 24-ти, но се връщаме далеч назад във времето. През 1877 г. започва десетата война между Русия и Османската империя. За българите тя остава в историята като Руско-турската освободителна война, тъй като слага край на турското робство у нас. Подобно е отношението към нея в Румъния, Сърбия и Черна гора, които получават пълна независимост.

На 24 април 1877 г. с издаден в Кишинев манифест на император Александър II Русия обявява война на Османската империя. За участие са привлечени Румъния, Сърбия и Черна гора. В състава на въоръжените сили на Русия е Българското опълчение (12 опълченски дружини) и финландска част (Лейбгвардейски финландски пехотен полк).

В началото на 1878 година действащата руска армия е на 20 км от Цариград. Победата е пълна. Великобритания изпраща в Мраморно море боен флот, който да предотврати превземането на османската столица. Под натиска на Великите сили на 19/31 януари Русия сключва с Османската империя Одринското примирие, с което се прекратяват бойните действия.

На 3 март Русия и Османската империя подписват предварителния Санстефански договор. България е освободена, но на последващия Берлински конгрес е безпощадно разкъсана.

В по-новата история войната в Косово също е обвързана със съдбоносното число. На 24 март 1999 г. силите на НАТО нападат Югославия. Бомбардировките на алианса нанасят тежки поражения на инфраструктурни обекти по цялата територия на Сърбия - военни обекти, промишлени предприятия, мостове, железопътни линии, административни сгради.

Изправено пред засилващото се обществено недоволство в страната, югославското правителство е принудено да отстъпи и на 10 юни югославските сили започват да се изтеглят от Косово. За да се гарантира, че те няма да се върнат, областта е окупирана от КейФОР, мироопазващи сили на Организацията на обединените нации (ООН), координирани от НАТО. Отломки от изстреляните ракети падат от територията на България предимно в населени места край западната ни граница.

Косово обявява независимостта си на 17 февруари 2008 г. и е призната от Република България и други държави, 22 от които са страни - членки на ЕС.

И при войната в Косово има присъствието на голям християнски празник. Въздушните удари започват в навечерието на Богоявление, който традиционно отбелязваме на 25 март.

Важен за християните празник има и на 24 февруари - датата, на която започна войната в Украйна. Църквата ни отбелязва 1-во и 2-ро намиране честната глава на св. Йоан Кръстител.

Когато по злабното искане на Иродиада била отсечена главата на св. Йоан Кръстител и й била поднесена на блюдо, учениците погребали тялото му в Севастия, а главата неговите врагове скрили в Иродовия дворец, на място безчестно.

За това узнала Йоана, жена на Иродовия управител Хуза, за която се споменава в Евангелието като за една последователка на Иисуса Христа. Тя тайно взела светата глава и като я положила в съд с благоговение, я погребала в имението на Ирод, на Елеонската планина.

Вече в царуването на Константин Велики, когато възтържествувала в света християнската вяра, двама монаси, които ходили на поклонение на светите места в Йерусалим, получили откровение за мястото, където се намира главата на Предтеча, и я извадили из земята. Това било второто намиране.