Най-старата брадва е от Провадия

Открития на 2021 г.

Първата стрела показват на жълтите павета

Невзрачна на пръв поглед, почерняла от времето и далеч не с перфектна форма метална брадва е сред гордостите на българските археолози от скорошните им разкопки. Става въпрос за артефакт, изработен от мед и намерен в солниците край Провадия. Какво го прави уникален? Това вероятно е най-старият изработен от метал предмет в човешката история някъде преди около 5000 г. през така наречената каменно-медна епоха.

Медното сечиво е част от изложбата "Българска археология 2021", показвана в Националния археологически музей в София.

Целта на тази експозиция, която се прави за 15-а поредна година, е да се покаже своевременно какво се случва в тази наука у нас. Да се изложат находки и проучвания, за да види обществото какво правят учените и за какво се харчат пари. Находките през миналото лято тепърва има да се анализират още много, да се описват и публикуват резултатите, уточняват от музея. Този път в експозицията участват около 40 обекта и 70 проучвания, като има и подводни, и теренни. И все пак това са едва една четвърт от всички разкопки за миналата година.

Намерената край Провадия медна брадва си съперничи за титлата "най-стара" с находка от Близкия изток. За жалост, със съвременните научни методи за изчисляване на възрастта не е възможно да се "върне часовникът" с точност, тъй че научният спор ще продължи. По онова време хората преминават от сечива, изработени от камък, кремък и рога, към такива от мед. Тогава те се научават да откриват, добиват руда, извличат метала, топят го и го обработват. Не е ясно как това е могло да се случи едновременно тук и в Близкия изток, като е по-вероятно технологията да е била пренесена, но засега няма точни данни в каква посока.

Една от най-ранните в историята стрели също е вече в Националния археологически музей, а датировката е някъде отпреди невероятните 100 000 години. Всъщност става въпрос само за каменен връх, поставен под №1 в експозицията "Българска археология 2021". Находката връща историята на днешните ни земи до времето на неандерталците, които вече са изработвали каменни сечива, обяснява уредникът в музея Камен Бояджиев. Предметът представлява заготовка за изработка на връх на копие и е открит в пещера Козарника. По това време - средния палеолит - по тези места живеят неандерталци. Върхът за стрела, както и други артефакти доказват, че те не са били някакви получовеци, а са имали сериозни умения и развито мислене.

Как удря глобалното затопляне

Съвременното глобално затопляне с прогнозното увеличение на температурите с градус-два притеснява много хора, но не всички имат представа какво означава този термин. Преди около 6000 години и по днешните български земи е трябвало да се справят с разтапянето на ледниците и рязкото и сериозно покачване на температурите.

Оттогава вече се появяват данни за съвместно съществуване на хомо сапиенс тоест съвременния човек, с последните неандерталци. И тези данни са онагледени в Националния археологически музей. Например със зъб от пещерна мечка, който е пробит, за да се носи като амулет или украшение. От времето на неолита флората и фауната са се променили драстично. Някои хора се местят на север с мамутите и другите студенолюбиви същества. Други остават и се налага да се адаптират, като отглеждат растения и одомашняват животни, правят и постоянни селища. По това време те откриват и керамиката - правят съдове от глина и разбират, че като ги изпекат, стават по-здрави.

От онова време в музея показват фигурки, наподобяващи животни и хора. Вероятно са били нещо като божества, идоли или дори украса. С усмивка служителите ще покажат на любознателния посетител дори ашици. Децата и днес играят с тях, пророците гадаят, но това са правили и човеците преди пет хилядолетия със същите кости.

Козарника доказва преселението

Пещерата Козарника предоставя и доказателства, променящи разбирането за това как първите хора са навлезли в Европа от Африка, твърдят археолози.

Преди около 1,7 милиона години прачовеците започват да се разселват от Африка. Откритията в Козарника доказват, че разклонение от тези групи е тръгнало на север-североизток и е минало през Балканите, откъдето постепенно е заселило цяла Европа. Първоначално се е считало, че те са минали през един от тесните протоци, през днешен Гибралтар. Днес е известно, че някои наистина са минавали от там, но много по-късно. Най-ранните следи в Испания са отпреди около 1 000 000-1 100 000 години, докато тези от Козарника са от доста време преди това.