Аспаруховият вал ще брани Варна

Бунгала за казарми при десант

Народният лечител Петър Димков го възстановява през 1935 г.

Позабравеният Аспарухов вал на морето може да се окаже защитна стена при евентуален десант на руски спецчасти. Това споделят експерти по сигурността, горди от защитните укрепления на брега от основателя на Дунавска България. Но и не особено големи оптимисти за степента на отбранителните ни възможности.

Вчера България затвори пристанищата си за руски кораби, а на 27 февруари Соломон Паси обяви, че ако не вземем положението в свои ръце, следваща агресия на руския президент Владимир Путин може да бъде адресирана към България.

Думите на председателя на Атлантическия клуб стреснаха мнозина, тъй като именно той бе човекът, който предвиди руската инвазия в Украйна още на 23 януари. "Едно нещо е почти сигурно - Русия ще нахлуе в Украйна. Това, което не се знае, е кога, как и колко много ще нахлуе", каза тогава бившият външен министър в предаването "120 минути".

Туристите по родното Северно Черноморие са виждали огромните пясъчни ивици, които разделят хълмистите укрепления на брега на Шкорпиловци от морето. Това е част от т.нар.Аспарухов вал, служещ за защита при евентуален вражески десант.

За защита на границите на Дунавска България кан Аспарух разгръща мащабна строителна дейност. Тя е насочена към издигането на поредица от земни валове и окопи, които се простират на десетки километри дължина. Някои от тези защитни съоръжения са били подсилени във важните точки с допълнителни укрепления - първоначално от дърво, а в по-късни времена от зидан камък. Като се превръщат в част от така наречените аули или градища, които пазят границите.

По черноморско крайбрежие от Варна на юг прабългарите укрепили всички брегови ивици, където е могъл да направи десант византийският флот. Непосредствено на бреговата ивица или на първата достъпна тераса над нея те издигат висок насип, представляващ окоп, обърнат към морето. Такъв е разположеният в дъното на Варненския залив Аспарухов вал.

Първоначално съоръжението е било дълго повече от три километра. От него произхожда и намерена по-рано мраморна колона с IYI - прабългарски знак. Укрепени лагери били изградени и по високия бряг над Каварненския залив.

Системата от защитни валове, землени укрепления и защитени гранични селища и военни лагери, която кан Аспарух издига със своите българи и съюзници славяни, се превръща в сериозно препятствие пред враговете. Благодарение на нея жителите на Дунавска България успяват да устоят на набезите на византийци и авари. Да се противопоставят и на опитите на напиращите откъм изток хазари в едни тревожни и изпълнени с писък на стрели и звън на мечове времена.

Впоследствие, след отблъскването на първоначалните набези, тази система от защитни укрепления и стражеви постове се развива и усъвършенства.

В близост до Аспаруховия вал хан Аспарух засажда чинар по закона на Тангра. Сега той се намира в бившата фабрика "Първи май", която сега е собственост на частна фирма.

През 1935 г. народният лечител Петър Димков, който тогава служи във Варна, подема инициатива за възстановяване на Аспаруховия вал и тогава се прави парк със същото име и паметник Аспарухов воин.

Днес в района на Шкорпиловци точно до гребена на Аспаруховия вал има нови и соцбунгала за туристи, които биха могли да се превърнат в убежища за защитници при евентуално нападение. Но дано не се стига никога до подобен сценарий.