Щерката на Радев каза "Не на войната"

Златният клас на доц. Пенко Господинов с пиеса за трагедията в Чернобил

Президентът аплодира Дарина на първия й изпит по сценична реч в НАТФИЗ

Президентът Румен Радев аплодира талантливата си дъщеря Дарина на първия й изпит по сценична реч в НАТФИЗ в класа на декана доц. д-р Пенко Господинов, видя единствено "България Днес".

Точно в 19,00 часа първият човек в държавата изненадващо се появи сред препълнената зала на академията, като дъщеря му преди това постави знака "ЗАПАЗЕНО" на последния ред за него. "Ще дойде мой близък", каза Дарина на преподавателката си доц. д-р Лора Мутишева, без да уточнява за високия гост.

Румен Радев се появи в спортно сако и риза в добро настроение в компанията на охраната си. Още в самото начало на дългата постановка "Чернобилска молитва" от Светлана Алексиевич залата притихна в монолозите на студентите Даниел Кукушев, Ивана Крумова, Петър Андреев, Ралица Попова, Катрин Гачева, Виктор Младенов и Иван Горанов. Щерката на Радев - Дарина, пък ни показа, че смъртта може да бъде и красива, а до края на постановката залата вече хлипаше, в спомени и истории на хора, преживели чернобилската авария и дали свидни жертви след 26 април 1986 г.

Още от сутринта 21-те студенти се събраха вече "на живо" и почнаха трескаво да репетират реплики от тъжната пиеса, а преподавателката – доц. д-р Лора Мутишева, им внасяше устни бележки в изпълнението.

"След тези две години пандемия много се радваме, че отново сме всички заедно. Текстът е много труден, става дума за трагедията не само на един народ, но и на цял свят и асоциацията с днешно време е фрапираща. Да, с този текст казваме: "Не на войната" и се надяваме това да не се повтори", каза Ванеса Пеянкова, която пя заедно със състудентките си в народния хор, част от спектакъла.

До края на вечерта "златният клас" на доц. д-р Пенко Господинов вдигна на крака публиката с емоционалните си монолози, а в препълнената зала млади и стари, седнали на земята и столове отстрани, се радваха на бъдещите таланти.

Веднага след края на вълнуващата вечер президентът Румен Радев изчака публиката да излезе от залата и поговори лично с класа на дъщеря си Дарина Радева.

Доц. д-р Лора Мутишева:

Агресията е сходна с аварията в атомната централа

- Доц. Мутишева, как избрахте този текст?

- Когато започнахме да работим по този текст, си мислихме, че е нещо, което никога няма да се случва пак. За съжаление, ситуацията, в която се намираме сега, е твърде сходна. В "Чернобилска молитва" Светлана взима интервюта от хора с различни съдби, но преплетени през тази трагедия - ликвидатори, научни работници, и в контекста на това зрителят вижда как съдбата на отделния човек не интересува никого, това е жесток паралел. Сега също майки губят децата си, има хора, които отиват на война, без да знаят какво ги чака, има и хора, които бягат от дома си. Същите истории, в друг контекст. Да, сега можем да видим момченце, което бяха от войната само, и да му съчувстваме за 30 секунди, но после животът ни продължава. Никой не се замисля какво се случва с него, това прави историята толкова болезнена и сега.

- Има ли прилика и с тази дезинформация, в която живеем днес?

- Има, да. Затова не мога да си изградя категорично мнение за случващото се в момента, освен че това си е война. Паралелът пак е общ - и тогава имаше дезинформация и години след това разбрахме подробности за аварията. Да, нас всички ни боли от тези крайни средства, с които се води в момента тази война. С нищо не могат да се оправдаят те в XXI век. Ето дъщеря ми, която е на 9 години, казва: "Мамо, не е възможно да говорим на айфон и да има война. Това са несъвместими неща в този наш свят". И да, това не трябва да се случва.

- Забраняват руски класици по света, какво е вашето отношение?

- Ако погледнем исторически, всеки опит за забрана на автор го узаконява още повече. Това е моментна акция, която няма да промени генералната ситуация. Ние самите сме забранявали своите поети и сме страдали от това. Не можеш да забраняваш изкуството, това е свобода на духа. Ето след това за този семестър замисляме да работим по Гео Милев, който също беше изключен от учебната програма на учениците. Но нас ни интересуват смислени автори, които имат какво да кажат.

- За този клас казват, че е златният, както говориха за класовете на Стефан Данаилов. С какво тези деца са различни от други?

- Всеки клас е различен с нещо. Това, върху което наблягаме, е студентите ни да натрупат обща култура и да имат гражданска позиция, която да променя нагласи. Другото е много работа.