92-годишна баба още работи, за да оцелява

Плете терлици и чупи ядки, които продава на пазара 

Доли ЛУКАНОВА

92-годишната Стефка Караколева не спира да работи. Въпреки трудностите достолепната старица излиза на варненския пазар всеки ден. И в студ, и в пек тя е там, за да припечели някой лев към пенсията си. Ражда се и израства в недалечното село Белоградец, но се мести в големия град, за да оцелее.

"Знаем се с всички на пазара. Тук съм вече 27 години. Уважават ме и ми помагат хората. Не ми е трудно, добре се чувствам", споделя пред "България Днес" баба Стефка.

На малката масичка, която играе ролята на сергия, пенсионерката е наредила различни ядки и терлици. Възрастната жена не се затруднява да чупи лешници и орехи сама и да ги подрежда грижливо в чашки, които да предлага на минувачите. Когато й омръзне, баба Стефка хваща куката и започва да плете.

"На една кука плета. Става по-дебела плетката и е по-здрава. На ден плета по един чорап, на втория ден изплитам другия и така, чукам ядки и времето минава", допълва Караколева.

37 години тя работи във варненска картонажна фабрика и опакова всякакви продукти с двете си ръце. Винаги е била трудолюбива и съвестна към работата си. Родила е две момичета, които днес й помагат, но борбената жена държи да се оправя сама.

"Докато ме държат краката, ще работя. За толкова години лекар не знам какво е. Имам проблем само с коляното на единия крак. Като се качвам на автобуса, трябва да се хвана някъде, иначе не мога сама", разказва оправната баба.

В своя почти вековен живот тя е видяла България в различни периоди.

"Навремето имаше трудности, но животът беше много по-спокоен. Сега ме е страх да оставя дома си, защото не знам как ще го заваря. Съжалявам за младите хора, които нямат работа и започнаха да крадат и убиват", разсъждава пенсионерката.

Днес най-много й е мъчно за починалия й съпруг. Навремето двамата правели всичко заедно. Работили са неуморно, отгледали са си децата, изучили ги и са ги омъжили.

"От семейния живот по-хубав няма. Моя мъж млад си замина, получи удар. Аз си го гледах години, къпах си го, обличах си го, всичко. Най ми е мъчно, че не можа да се порадва на вилата, която си построихме", връща се назад във времето Стефка.