Най-зловещите кланета в историята

*Ужасът в Батак още е кошмар за България 

*Русия половин век крие за зверствата в Катинската гора 

Светът настръхна от труповете по улиците на украинското градче Буча.

Цивилни мъже без причина са били прострелвани в тила, а жени са били изнасилвани. Кадрите, на които се виждат безжизнени тела със завързани ръце, се забиват като пирони в съзнанието ни. Броят на жертвите варира от няколко десетки до 300, появиха се и сателитни снимки на масов гроб.

Човечеството явно не си е взело поука от историята, защото не за пръв път има чудовищни кланета с хиляди жертви.

Катинското клане е старателно укриваното десетилетия съветско военно престъпление, което се свързва с масовото убийство на близо 22 хил. поляци. Това се случва по време на съветската инвазия в Полша през Втората световна война. Зверствата са извършени от служители на съветското НКВД (Народен комисариат на вътрешните работи). Буквално е погубен цветът на полската нация. Сред жертвите са 16 генерали, 1 адмирал, 24 полковници, 79 подполковници, 7 армейски свещеници, 1 принц, 20 университетски професори, 300 медици, няколко хиляди адвокати, инженери и учители, повече от 100 писатели и журналисти и над 200 пилоти.

Дълги години СССР отрича да е извършител на екзекуциите и отнема няколко десетилетия, докато истината излезе наяве.

През 1942 г. строителни работници, копаещи под ръководството на германските въоръжени сили, откриват близо до вилната местност Катин ров, пълен с неразложили се трупове. Мнозинството от тях принадлежат на полски офицери. Германците огласяват зловещата си находка пред световната общественост през пролетта на 1943 г. Те заявяват, че поляците са разстреляни по заповед на Йосиф Сталин още през пролетта на 1940 г. Германия провежда самостоятелно разследване. В него участва и българският патолог доц. Марко Марков, който подписва крайното заключение на комисията, но не представя собствено мнение. След Деветосептемврийския преврат в България доц. Марков е съден от Народния съд и оправдан. По време на делото патологът декларира, че е подписал заключението под натиск на немските лекари. По-късно той свидетелства пред съда в Нюрнберг, където оттегля подписа си от заключението, и също така заявява, че разстрелите са станали не по-рано от последната четвърт на 1941 г.

През 1943 г. СССР си връща обратно катинските територии. Прави се повторна ексхумация и обвиняват за случилото се Вермахта. Съветската държава твърди, че жертвите са били разстреляни през есента на 1941 г. от германците. На 14 април 1990 г., навръх 47-ата годишнина от разстрела, СССР изразява официално "дълбоки съжаления" и най-сетне признава, че тайните служби на СССР са отговорни за разстрела. По-късно покойният президент Борис Елцин разсекретява архивите, от които става ясно, че разстрелите действително са били извършени през април и май 1940 г. от части на НКВД.

Около 6 хил. души са разстреляни собственоръчно от Василий Блохин, комендант на главната квартира на НКВД в Москва.

Не по-малко зловещо е клането в Сребреница, по време на гражданската война в Босна и Херцеговина, което е класифицирано от трибунала на ООН като геноцид.

В околностите на град Сребреница през юли 1995 г. са избити над 8000 босненски мюсюлмани - мъже и деца, под ръководството на сръбския генерал Ратко Младич. Това е най-мащабното избиване на хора в Европа след Втората световна война. За прикриване на следите жертвите са били препогребвани неколкократно.

От март 1993 до юли 1995 г. армията на Република Сръбска държи града под обсада. При превземането му жителите на Сребреница започват да бягат и се разделят на 2 части. Едната колона от 10 000-15 000 мъже тръгва през гората в опит да достигне зона на босненската армия. Друга част от около 20 000-25 000 души остава изтласкана в най-северните части и е обкръжена от подпалени къщи и армията на босненските сърби.

Тази втора група е подложена на 2-дневен терор с избирателни екзекуции, телата от които са безразборно натрупани на видими места. Босненските сърби с внезапни жестове заколват няколко деца в тълпата, която държат под око, и изнасилват жени, някои от които губят разсъдъка си. Готовността на хората да избягат с цената на всичко достига степен на лудост. Към края на втория ден няколко бежанци се самообесват.

През това време колоната мъже, тръгнала през гората, е попаднала в засада и е разбита на 2 части. Малка част достига мюсюлманската зона. Другите няколко хиляди са заловени. Босненските сърби събличат голи част от тях. После ги разделят на групи, отвеждат ги с камиони до местата за екзекуции, подреждат ги в линия и ги разстрелват. Веднага след това пристига багер, който да изкопае масовия гроб. Оцелели са единици, които са се престорили на умрели.

Страната ни също носи раната на тежко зверство. По време на Баташкото клане е избита по-голямата част от българското християнско население в село Батак при потушаването на Априлското въстание. То е извършено от османски башибозук от съседните помашки села под прякото командване на Ахмед ага Барутанлията. След клането той е осъден и изпратен на заточение в Диарбекир, но по-късно е помилван от султан Абдул Хамид II. Според различни оценки между 1400 и 5000 души от селото са избити.

Чрез репортажите на американския журналист Джанюариъс Макгахан светът научава за зверствата, които турците извършват в България.