Убийците на Васил Илиев няма да бъдат съдени

Днес се навършват 27 години от погребението на висаджия №1

Давността на престъплението изтече преди месец, екзекуторите така и не са открити от криминалистите

Навършиха се 27 години от погребението на престъпния бос и основател на ВИС Васил Илиев. Той бе застрелян с два куршума в главата и един в рамото на 25 април 1995 г. в софийския квартал "Гоце Делчев". Стрелците, изпълнили поръчковото убийство, не са открити и до ден днешен, но и да бъдат намерени, вече няма значение, защото давността на престъплението изтече преди месеци.

Животът на Васил Илиев приключва в 21,15 часа вечерта на 25 април 1995 г. в разнебитената, тясна и мрачна улица "Никола Каменов" в софийския квартал "Гоце Делчев". Там босът на борческата застрахователна компания ВИС е издебнат от наемни убийци, докато отива към ресторанта си "Мираж".

Стрелците са били поне двама. Наемниците откриват стрелба със заглушител от 2-3 метра, възползвайки се от разбития път, заради който Васил Илиев се движи с около 20 км/ч. Зад престъпния бос карат трима от бодигардовете му, возещи се в червен "Сеат Толедо". Охранителите не успяват да видят нищо и дори не отвръщат на огъня, макар да са тежко въоръжени. Те само констатират смъртта на боса си.

При полицейския оглед на местопрестъплението става ясно, че срещу Васил Илиев са изстреляни 17 куршума, като 3 от тях го уцелват. Два от куршумите са в главата му, трети пронизва рамото му и спира в гръбначния стълб.

Убийството на Васил Илиев разтърсва България, това е първото поръчково мафиотско убийство. Екзекуцията му предизвиква извънредно закрито заседание на правителството за спешни мерки срещу престъпността. Експерти вещаят избухването на свирепа гангстерска война, правят се мрачни прогнози за предстоящи кървави бани. В София гъмжи от полицаи, изкарани на улиците за респект, а десетки представители на борческия застрахователен елит се покриват за дълго. Някои се укриват в Гърция, други се насочват към Унгария и Сърбия. Слави Трифонов държи прочувствена реч по телевизията, в която през сълзи обявява, че България е изгубила един от най-достойните си синове, визирайки убийството на Васил Илиев, пише сайтът Марица.

Погребението на основателя на ВИС е на 27 април 1995 г. в Кюстендил, като Васил Илиев е погребан с многолюдно траурно шествие. Километричната колона от мъже в черно с тъмни очила и остригани вратове се точи с часове по централната кюстендилска улица "Цар Освободител". Очевидци си спомнят, че над 15 000 души изпращат Васко Бореца в последния му земен път. Церемонията в центъра на Кюстендил е разрешена лично от кмета, а почти целият град е по тротоарите, за да наблюдава мълчаливо многолюдното шествие.

Над 500 коли от София, натъпкани със "застрахователни агенти", идват в Кюстендил. Тялото на покойника е докарано с черен "Додж", ескортиран от две лимузини. Ковчега носят най-близките съратници на Васил Илиев, а сред тях са Косьо Самоковеца и Димитър Димитров-Маймуняка. Години по-късно и двамата също умират в поръчкови покушения.

На погребението присъстват десетки спортисти, сред тях изобилстват героите от САЩ 94 Христо Стоичков, Любо Пенев, Йордан Лечков, Трифон Иванов, Борислав Михайлов, Илиян Киряков, Божидар Искренов и други. Шоузвезди също не липсват, както и мастити конкурентни босове. На погребението венци поднасят всички шефове на конкурентната групировка СИК, предвождани от братята Красимир и Николай Маринови - Маргините. Единствен отсъстващ е Младен Михалев-Маджо, който по това време е в софийска болница.

Няколко дни след мафиотското убийство на Васил Илиев ученик от 73-то училище в София открива едно от оръжията, ползвани при екзекуцията. Картечен пистолет "Заги", хърватско производство, без идентификационен номер, е захвърлен край дърво в района. Това навежда криминалистите към мисълта, че наемните убийци са от Сърбия или Хърватска.

И до днес версията, че Васил Илиев е ликвидиран от сръбски наемници, е приемана за меродавна и в ъндърграунда, и сред топкриминалистите от МВР. Доказателства не са открити, но според постъпилата оперативна информация седмици след екзекуцията поръчката минава през сикаджията Милчо Бонев - Бай Миле.

В този период Бай Миле ръководи контрабандата на горива от България към ембаргова Сърбия с влакови композиции. Васил Илиев също навлиза в този бизнес. Твърди се, че висаджии похищават цяла влакова композиция с горива на Бай Миле и завземат граничния контролнопропускателен пункт Стрезимировци, през който не могат да минават контрабандни петролни "кервани" на СИК. Според оперативните сигнали, постъпили в МВР още през 1995 г., партньор на Бай Миле в този бизнес е сръбският мафиот Сретен Йосич. Именно през Йоца Амстердама минава мократа поръчка, изпълнена от сърби или хървати. В този период ВИС и СИК воюват и по линията на "силовото" застраховане, двете групировки повсеместно принуждават прохождащите бизнесмени в България да им плащат за сигурността си.

Висаджиите също търсят напразно кой е отговорен за убийството на боса. Мето Илиенски и Чавдар Писарски обявяват награда за информация в ъндърграунда, стимулирани са и разследващите полицаи. Приближени до Васил Илиев даже отиват при Ванга със списъци с имена на заподозрени, а делегацията е водена от покойния банкер Емил Кюлев. Петричката пророчица обаче е безсилна да разкрие каквото и да е и отказва да се ангажира с посочването на виновници. Все пак се приписват думи на Ванга, произнесени по повод убийството на Васил Илиев: "Не се е опазил от приятелите!".

Дни след покушението на Васил Илиев в групировката ВИС решават, че по-малкият брат Георги ще бъде новият шеф. До този момент Жоро Илиев има славата на калпазанин и гуляйджия. Противно на очакванията, Главния не само съумява да възроди ВИС, но даже и да надмине славата на батко си Васил, преди също да бъде ликвидиран от наемен убиец 10 години след брат си, през лятото на 2005 г. (виж карето).

 Покосен е и брат му Георги

Георги Андреев Илиев-Главния, по-известен като Жоро Илиев, е български борец и предприемач, шеф на ВИС-2 и ВАИ холдинг. Той е брат на Васил Илиев, считан за видна фигура в организираната престъпност в България в периода на прехода на България към демокрация и пазарна икономика.

След смъртта на брат си той отказва да оглави застрахователната компания ВИС-2. Георги Илиев в интервю от 1995 г. казва: "Бяхме борци, вече сме бизнесмени". Интервюто е взето от криминалния журналист Надя Чолакова 40 дни след смъртта на брат му Васил. В крайна сметка той се съгласява да оглави ВИС-2. През същата година влиза в ареста по обвинение за грабеж и побой, последното му обвинение е за хулиганство след инцидент в столичната дискотека БИАД през 2000 г.

На 25 август 2005 г. пред заведението му "Буда бар" в курорта Слънчев бряг около 22:30 часа снайперист го прострелва пред десетки свидетели. Убийството е сходно с това на собственика на МГ Корпорация Илия Павлов. Убийството става малко след победа на Локомотив Пловдив (тогава собственост на Георги Илиев). Босът отива да празнува победата на отбора си в Слънчев бряг. Илиев е убит точно когато става да говори по телефона си. Умира на място - с един куршум в сърцето, а по него е стреляно от съседен хотел. Основната версия е, че убиец на Илиев е Васил Арарски, по-известен като Райко Кръвта. Според властите Илиев и Арарски са имали спор относно кой да оглави пазара за наркотици в югозападна България. Райко Кръвта е убит няколко месеца по-късно. Пушката "Аншуц" 22-ри калибър, с която е бил застрелян Георги Илиев, се съхранява в МВР.

Мая Илиева кремира трупа на съпруга си. Част от прахта е предадена на майка му, втората част е запазена от вдовицата Мая, а третата е положена в Софийските централни гробища.