Страхил Гановски за 11 години от кончината на Иван Славков: Още ми е мъчно, че Батето сам се тласна към смъртта

Илия Павлов искаше като Максуел да дърпа конците от яхта

Кой е той?

Модният корифей Страхил Гановски е първият организатор на конкурс за красавици у нас - "Мис Родина" през 1988 г., когато победителка става Соня Васи. От този момент нататък, та и до днес, той продължава да е в този бранш като представител на "Мис Свят България". Гановски е бил най-добрият приятел на покойния Иван Славков-Батето, както и шеф в школата на ЦСКА на знаменити борци от миналото - Илия Павлов, Атанас Комшев и много други.

- Г-н Гановски, станаха 11 години от кончината на Иван Славков. С какво го запомнихте?

- Приятелството ни е на повече от 40 г., през които бяхме неразделни. Аз бях на 14 години, тренирах водна топка и обичах да гледам Батето как играе. Той беше един от най-добрите състезатели по водна топка, единственият левак, но играеше много интелигентно и добре. По онова време Иван бе пръв приятел с по-големия ми брат Иво, който бе вторият човек в телевизията. Брат ми бе главен секретар на БНТ. След като станах на 20-23 г. и започнах да ходя по мацки, станахме много близки с Иван.

- Вярно ли е, че Славков е направил революция през 1980 г., вземайки ви на работа в БНТ, след като ви изключват от БКП?

- Да. През 1980 г. бях офицер в Министерството на отбраната. Напуснах работа и 3 месеца съм забравил да си плащам партийния членски внос. Ставаше дума за не повече от 2-3 лева. И за това бях изхвърлен. В ония години това беше страшно, не можех и като таксиметров шофьор да почна работа, никой не ме искаше. Срам голям. И тогава Батето ме взе в рекламата на телевизията. БНТ тогава беше идеологически институт и да попадне в нея изгонен от партията човек направо си беше революция. Той не се влияеше от никакви странични фактори, затова и бе събрал най-добрите журналисти за ония години.

- Легенди се носят за живота му с Людмила Живкова. Как понесе смъртта й той?

- Помня деня. Всяка вечер Батето играеше тенис на кортовете в Студентски град при Пешо Михнев. Дойде един човек, каза му нещо на ухо, Иван хвърли ракетата и хукна. Аз го попитах: "Бате, какво става?", той, пребледнял, ми отговори: "После ще ти кажа", и избяга. Много тежко го понесе. На погребението й - то беше всенародно поклонение, беше смазан.

- А вие харесвахте ли я?

- Тя беше изключително скромна. Идвала ми е много пъти на гости. Тогава с брат ми живеехме на таван без топла вода. Людмила идваше на тавана и пиеше с нас по чаша от домашното вино на баща ми. Не помня случай, в който да е парадирала, че е на Живков дъщеря. Дори веднъж, като бяхме заедно на Пловдивския панаир, нямаше свободни стаи в хотела и тя пренощува в една квартира в селска къща извън града. Тя милата си поръчваше в ресторанта само два варени картофа. Но Батето като цяло бе много привързан към семейство Живкови. Виждал съм го да плаче само на погребението на Людмила, на майка му преди години и на Тодор Живков. Помня и друго. Когато Людмила си отиде, Иван излизаше след време с девойки и цялото ЦК на БКП начело с Луканов почна да говори на Тато лошо за Славков, искаха да го отстрани. Живков обаче нищо не направи. И точно когато почна делото срещу него, Батето пръв отиде да го види, дори си го взе вкъщи. Това пък, дето го разправят, че семейството било пълно с пари, са пълни глупости. Живков нямаше нито лев, Славков също нямаше отношение към парите.

- А как той понесе атаките покрай делото за изнасилване, по което бе следствен синът му Тодор?

- От самото начало ние знаехме, че делото срещу Тодор е скалъпено. Това момиче Мила си имаше славата из цяла София с лекото си поведение. Батето се държеше с Тодор като мъжкар. Изключително много го стимулираше да спортува, направи го един от най-добрите скиори в държавата. Грижеше се и за доброто му образование.

- А как понесе Батето филма, заради който бе отстранен от олимпийския комитет?

- Много тежко. Но ако се вгледате в записа внимателно, в него нямаше нищо от реакциите на Батето, което да говори, че той е склонен да се поддаде. Нито един от нас - истинските приятели на Батето, не се оттегли от него след компромата. Дори напротив - застанахме още повече зад него, защото го познаваме и знаем, че това бе скалъпен компромат. Но знаете ли, нагласената история като че ли го съсипа. Той сам реши да умре след това, защото, когато беше болен в Правителствена болница, Васил Божков лично му даде самолета си, за да отиде където пожелае да се лекува за колкото време поиска, но Батето на пожела. Дни след това почина. Според мен се отчая от всичко, което излезе срещу него, и това го съсипа. Още ми е мъчно, че сам се тласна към смъртта.

- Бил е изключително издръжлив, можел е да оцелее?

- Да, и аз мисля така, но сам не пожела да го направи. И знаете ли, Батето спеше по малко - трябваха му не повече от 4 часа в денонощие. В 7,30 часа всеки ден беше в телевизията. Жени като малка все го питаше: "Абе, тати, ти защо не спиш?", а той й отговаряше: "Как ще спя бе, тате. Ами ако стане революция, какво, ще я проспя ли?".

- Как съпругата му Валя успя да го спечели?

- Тя се появи в живота му в момент, когато той вероятно вече търсеше спокойствие, уют и сигурност. Тя го промени - даде му сигурност, любов, дом, направи го по-спокоен и улегнал.

- А вярно ли е, че Батето пръв е поканил Висоцки у нас.

- Да, Владимир Висоцки гостува в България два пъти - първия с Юрий Любимов и втория път с целия състав на театъра. Домакин през цялото време бе Иван Славков-Батето, който дори тайно го записа и после издадохме плоча в "Балкантон". А сега всички се бият в гърдите като поканители.

- Бяхте близък и с борците от златното ни поколение. Наскоро почина и бащата на Илия Павлов.

- Да, познавах го много добре. Бях зам.-шеф във военната школа на ЦСКА. Там се запознах с Илия Павлов. Той беше единственият софиянец, като син ми беше Илийката. Бях командир и на Джамов, и на Атанас Комшев, познавам ги тия момчета, бяха войници при мене. Илия примерно го пусках на тренировка и му казвах: "Я, ходи измий прозорците вкъщи!". После ходехме с колата в Мировяне при дядо му. Той слизаше долу в мазето и взимаше една-две дамаджани с вино тайно.

- Вярвали ли сте тогава, че Илия ще стане милионер?

- Не, никога. За мене си беше... Илия. Той не мечтаеше за пари като обикновените хора. Смисълът на неговия живот не беше като смисъла на живота на обикновените хора да печели само пари.

- Наистина ли, преди да го убият, Илия Павлов се е готвел да се оттегли от активна дейност?

- Да, беше казал, че се оттегля, че ще става пенсионер - да излезе от управлението и да остане само собственик. Всичко беше оформено документално. Беше си поръчал яхта в Бирмингам, която щеше да бъде готова през май или юни, два месеца след разстрела му. Смяташе да се премести там... Винаги е говорил за Максуел. Той управляваше така от една яхта. И това му беше мечтата на Илия - да дърпа конците и да помага на хората. Уви... не я доживя.

- А вие как се оправяте с пенсията си днес?

- Искам да я даря поне еднократно за някой бежанец от Украйна. Трябва да сме милосърдни.