Певицата Стефка Берова на 80 г.: Ванга ме посъветва да се разведа с Данчо Марчинков

Той не е голямата ми любов, друг музикант е, който почина

Коя е тя

Известната на поколение българи Стефка Берова е завършила НАТФИЗ и е започнала кариерата си като актриса на театралната сцена. Участва и в някои от най-популярните родни филми, като "Време разделно", "Вилна зона" и "На всеки километър". Стефка завършва и първия випуск на Естрадния отдел в Музикалната академия в класа на Ирина Чмихова. Дуетът с Йордан Марчинков ги прави едни от най-харесваните родни изпълнители. През 1975 година песента им "Семеен спомен за Поморие" печели втора награда на конкурса "Песни за морето, Бургас и неговите трудови хора" и се превръща в тяхна визитна картичка. След раздялата на дуета през 1990 г. Стефка Берова продължава да работи самостоятелно, като издава и албум с македонски песни. В момента живее в Италия при дъщеря си Косара и внука Максим.

- Честита годишнина! 80 години не са малко, не са и много, г-жо Берова!

- Оо, благодаря. Не съм била тъпана за 80 години, защото, както се казва, не чакам вече принца на белия кон, но пък и се случват чудеса в този живот (смее се). След пандемията вече нещата си тръгват по стария път, но не мога да не си призная, че много се притесних през тези две години. Сега пък и с тази война, пак не е много розово положението. В България смятам да се върна в началото на август, пак ще правим концерти с моите колеги, основно Варна и Бургас, в София ни е много скъпо.

- Имаме нов министър на културата, знаете ли го?

- Разбира се. Много искам, като се прибера, да се видя с това момче и да му кажа: "Ей, бебе, много си симпатичен, но направи така, че ние от естрадата да не се срамуваме нито от пенсиите, нито от това, че няма къде концерти да изнасяме. Ето сега безбожни са наемите в тези зали, как да пеем, ако не направим т.нар. "колаборация" - да се изсипем всички певци. Аз единствения концерт, който правих самостоятелно в НДК, куп пари дадох за него.

- Не сте забравена, наскоро и Александър Сано ви имитира в "Като две капки вода". Хареса ли ви?

- Неее, не ме имитира мен добре, една обрулена жена бях там, иначе съм по-хубава. Вярно, че си спомнят песните ми, да, да има памет трябва. Знам и че Фънки, това хубаво момче като жури, е казал прекрасни думи за мен. Ние пет години сме били рамо до рамо на концерти с него, свирил е в група "Сезони".

- Казвате, че заради политиците напуснахте страната, не съжалявате ли?

- Аз не съм невъзвращенец. Идвам си всяко лято, сега съм се отдала на внучето. Но да, първоначално се пенсионирах след 1989 г. с пенсия от 46 лв. После с болестта диабет ми се увеличи на 190 лв. Как да докажеш на държавата, че си работил толкова години за нея? Как? Когато правихме концертите, ние сме си плащали данъци. Не можеш да получиш хонорар, без да ти удържат към държавата, към "Концертна дирекция" и към мястото, на което отиваш на турне. И накрая къде изчезнаха тези документи? Едната част изгоряла, а другата наводнена! И сега трябва един на друг да си доказваме, че сме работили заедно, за да докажем на държавата, че нещо сме правили в онзи период. И заради това реших, че няма да остана тук сама. Ако не е дъщеря ми Косара, не знам как ще се справя.

- А на сцената като актриса качва ли ви се, повече от 20 години не сте стъпвала в театър.

- Ами да, заобикалях театъра. За съжаление, все идвам лятото, когато театрите почиват. Иначе играх в пернишкия театър. Последно там бях Малама от Страшимиров. Но много трудно научих репликите, понеже бяха на старобългарски. Иначе така ми се играе във филм, в киното.

- Пословична е волята ви - сваляте 14 кг за ролята на Фата Моргана в "Любовта на трите портокала".

- Ооо, да, режисьорът Титов искаше това да се случи. И остана като гръмнат, когато му се представих в новата си форма. За съжаление, снимах само първата серия, после директорът на Народния театър не ме пусна в Русия, където се снимаха другите части. Била съм му много нужна тук.

- Сега от позицията на годините смятате ли, че си струваше цената да загубите семейството си?

- Аз не съм самотен човек, деен съм. Но хората, които аз обичам, не са около мен. Майка и татко си отидоха самички, дъщеря ми израсна почти без мен, ето сега си хвана пътя. А аз толкова пъти си мислих, че детето ми пее фалшиво. Все бях уморена да чуя, че има талант. Чак после го разбрах, когато ми го казаха познавачите в бранша.

- А Йордан Марчинков голямата ви любов ли беше?

- Не. Голямата ми любов беше един човек, който почина. Той беше музикант, но замина в Америка. Аз съм си влюбчива - един мъж може да харесам, дори да е грозен, беден, но трябва да е талантлив в работата си. Ако разбера, че си талантлив - твоя съм. Аз се влюбвам лесно, но истината е, че съм се влюбвала само 4-5 пъти. С Данчо си останахме в добри отношения. Той също има друго семейство.

- Напоследък с войната в Украйна много хора говорят за великите си родове. Вашият също е такъв, нали?

- Какво да кажа, Христо Ботев е великолепен - смел, горд, малко чапъшът, но е идеален. Братята Евлоги и Христо Георгиеви - умни, богати хора, но аз не съм искала нищо от наследството им, нито пък ми е минало през ума. Искам да спомена и прадядо ми, който е бил гарибалдиец, но идва и открива първата аптека в Карловска околия. Имам и дядо - Стефан, неговият син, който е бил ротен в Балканската война. Тогава на един баир - Дедеагач, турците ги гонели, нашите се отбранявали, но били много по-малко и ротата се топяла. Дядо вижда това и им казва - бягайте в гората, защото там ще могат да се спасят. Другарите му викали да тръгва с тях, но той - не, аз ще ви пазя, а като стигнали гората, те погледнали нагоре и го виждат набучен на щиковете на пушките на турците. Настръхвам, много се гордея с неговата смела постъпка, а е имал млада булка с три деца вкъщи. Такъв е моят род! Аз съм същата. Ако бях млада, ама и сега, бих защитила родината си при война. Гордея се с моя род. На бюрото ми в България винаги стои томчето с 28 стихотворения на Ботев.

- Срещали сте се и с баба Ванга.

- Ооо, да, велик човек е тя. Отидохме с Косара при нея. Тя ми каза, че по-добре и за двамата с Данчо Марчинков да се разведем. Освен това сподели с мен, че ще почине човек от рода ми. Много ме заболя. И толкова много плаках. Така и стана. Има енергия да ви кажа, паралелни светове ли са, какво, ето случи ми се и това. Ванга беше една-единствена, няма друга като нея.

Познавала ми е много неща, за които никога не съм говорила и няма да говоря. Друго нещо от разговора с нея беше, че един ден ще пея с дъщеря си, а тя тогава беше още много малка и аз бях като изумена, викам - как така ще пеем заедно с Косарка. Минаха години и се оказа, че и затова е била права. Изключителна жена. Веднъж се случи да отидем при нея цяла група артисти. Бяхме заедно с Латинка Петрова - Лудото Ленче, много интелигентна актриса с чувство за хумор, и леля Ванга дойде, седна между нас и Латинка ми вика - хайде ма, Стефо, и започна да пее, а аз запях втори глас. Ванга обичаше да й пеят. След време, като имахме концерт в Петрич, я поканих и тя дойде. Зарадва ме.