Селско кино върти индийски филми през соца
В Литаково гледат "Хитър Петър" преди 60 години
Билетите са по 10 стотинки, печки с дърва топлят салона
Жителите на ботевградското село Литаково обсъждат мелодрамите в индийските филми още по времето на соца! Преди дни местното читалище "Светлина 1900" отбеляза 60 години от първата си прожекция със специална изложба, в която се показват изключително ценни афиши, грижливо пазени в продължение на десетилетия.
Хората в селото за първи път се докосват до магията на седмото изкуство с "Хитър Петър" на режисьора Стефан Сърчаджиев, излъчен на 8 май преди точно 60 години. През 1962-ра по предложение на Областното управление "Кинефикация" е открито кино "Светлина". То се помещава в новостроящата се сграда на читалището, където още при проектирането е предвидено изграждането на киносалон и кинокабина. Строежът на сградата започва на 9 август 1958 г. и е завършен през 1963 г., като официалното откриване е на знаковата дата 9 септември същата година.
Златните годни за салона настъпват, когато за киномеханик е назначен Костадин Петров Костов, наричан от всички Косто Киното. Костадин завършва през 1961 г. в София училището за кинооператори. В началото той трябва да се справя с редица трудности, за да могат хората в селото да се наслаждават на най-хитовите по това време филми. Киното започва да работи още преди сградата да е напълно готова. Електричество все още не е инсталирано, като то се осигурява директно от електрическия стълб пред сградата. Парно също няма, а хората вътре се топлят с две печки на дърва. За функционирането на киното помага и бащата на Косто, който изработва екрана. В залата могат да се съберат цели 330 души и прожекциите се превръщат в едни от най-важните събития в селото.
Най-голям интерес за местните предизвикват индийските и сръбските филми, които се показват успоредно с българските и съветските класики от онова време. Прожекциите дори са по две на вечер - от 17 и 19 часа. Единственият почивен ден за киноманиаците е четвъртък, когато хората в селото се отдават на други забавления. Цената на билета е 10 стотинки за ученици и 20 ст. за възрастни. Филмите по това време тежат по цели 30 кг, като се състоят от 10 ролки в кутии, като всяка една е с дължина на лентата 250 м. Те са се прожектирали на малкия черно-бял екран, въпреки че по това време у нас вече е навлязла и цветната технология.
Дейците на читалището правят и истински рекламни кампании за популяризирането на киното. Оповестяването за прожекции става чрез афиши и през глас от радиоточката. Местният жител Иван Бровкин влиза в ролята на художник и пресъздава сцени от филма върху платна. Така с общи усилия и огромен ентусиазъм от страна на кинооператора Косто Киното и местните жители киното се развива и набира все по-голяма популярност. То привлича в селото и хора от близките райони, които до този момент не са виждали подобно чудо.
Кино "Светлина" продължава своята работа до 1992 г., когато е закрито. Областно управление "Кинефикация" обявява търг, на който цялото имущество е продадено. Тогава отново се намесва Косто Киното, който успява да спаси безценната за него техника.
Когато победителите в търга идват, за да демонтират машините и трансформаторите, Костадин Костов прави изгодна сделка. Той дава по-голям, но неработещ трансформатор, а те в замяна оставят киномашините. Така местната легенда успява да спаси машините от сигурна разруха. Кинокабината и цялото имущество в нея е запазено и съхранено до днес така, както Косто го оставя през 1991 г. Въпреки че киното е закрито, той продължава работата си и до днес в читалището. Дядо Костадин вече е на 83 г., но все още е сред най-ентусиазираните културни дейци в региона.
През годините той е и фотограф, като заснема почти всички празници в селото - от кръщенета до сватби. Така той оставя незабравими спомени в почти всеки от местните жители. Косто дълги години ръководи и кръжок по фотодело към читалището, а фотолабораторията му за промиване на снимки също е запазена до днес.
Именно бай Косто бе най-щастливият от изложбата за 60 години кино в Литаково, която събра стотици гости в селото. Той разказва историята на младите и разглежда с особено вълнение и носталгия изложбата на филмови плакати и брошури във фоайето на читалището.
Хората плачат на "Слонът - моят приятел"
Може би най-трогателният индийски филм за българските зрители е тоталният хит "Слонът - моят приятел" от 1971 г. Хората гледат десетки пъти историята за слона Раму, който спасява малкия Раджу и впоследствие неговия син. В тотален хит се превръща и песента от филма "Чъл, чъл о мери хати". Индийската продукция превзема целия социалистически блок, като само в Съветския съюз е гледан от над 85 милиона зрители. Така главните актьори Раджеш Хана и Тануджа се превръщат в най-големите звезди на Боливуд.
В България филмът пристига със закъснение от няколко години, а пред киносалоните се извиват опашки за билети. Препълнени са и автокината, където хора гледат мелодрамата дори от дървета около тях.
