Погребват траките с доспехите

Над 40 килограма тежи въоръжението на конниците

Майсторите се учат от гърците

Доспехите на древните траки блестят в София! В Националния археологически музей може да се види уникална колекция от шлемове, брони, мечове и друго въоръжение отпреди новата ера. Всичко това става благодарение на най-добрите български реставратори, които се събират за проекта.

Изложбата "Доспехите на тракийските воини" става факт благодарение на партньорската подкрепа на 21 български и 2 румънски музея, а експонатите са открити на различни места на Балканския полуостров. Създадени са и макети на тракийските воини, за да можем да си представим какви хора са обитавали българските земи преди хилядолетия.

"Изложбата е посветена на защитното въоръжение на траките от края на VI до края на III век преди Христа, когато е разцветът на тракийската култура - разказва пред "България Днес" ас. д-р Миглена Стамберова от Националния археологически музей. - Става въпрос за шлемове, брони, щитове, ризници и наколенници."

Шлемовете са различни типове. Един от най-интересните е коринтският тип, при който ушите са покрити и зрителното поле е ограничено. "Това е случайна находка и не знаем как е достигнала дотук. Траките не са имали писменост и основната информация за тяхното военно дело са от сведения от гръцки и римски автори. Основният източник на информация са находките, които откриваме", казва д.р Стамберова.

Ценните антики са откривани в различни гробове и некрополи, някои в ями. Смята се, че тракийците са извършвали както животински, така и човешки жертвоприношения. Хората и конете са били погребвани заедно с въоръжението им, животните също са имали брони. Доспехите са изключително тежки, като въоръжението на конниците достига до около 40 килограма.

Във въоръжението на траките има различни влияния - най-вече от гърците и скитите, които са техни съседи. Шлемовете за тракийските конници са халкидски тип. При тях ушите са открити, воинът е можел да чува и зрителното поле е доста по-голямо - нещо изключително важно при битките. Някои от тях са богато украсени, други имат подвижни набузници. Голяма част от шлемовете имат следи от продължителна употреба и от бой, на някои има следи от удари, които може да са причина за смъртта на човека. Представителите на аристокрацията и царете са били с най-богатото въоръжение - както защитно, така и нападателно.

Над 120 експоната в Археологическия музей показват богатството, многообразието и майсторството при изработването на едни от най-интересните предмети на тракийското въоръжение. Изложбата включва и гробни комплекси с пълно въоръжение на тракийски воини. Предметите носят информация за военното дело на траките и за погребалните обреди на техния аристократичен елит, като демонстрират технологичното и ювелирното майсторство, отразяват вярванията, митологичните представи и естетическите възприятия и предпочитания на тракийското общество.

"На територията на Древна Тракия, въз основа на предметите, които са открити, може да се твърди, че са функционирали не една и две сериозни работилници - това са поколения от традиции и майстори, които са предавали уменията си - каза на откриването директорът на НАИМ към БАН доц. д-р Христо Попов. - Вярвам, че темата ще е интересна за широката публика, не само за мъжете, които - в рамките на шегата - обичат да си играят на войници, но със сигурност темата за тракийските аристократи, тракийските владетели, за воините, които са били важна част от тогавашното общество, е интригуваща. И за нас беше добра възможност да я представим по един адаптиран начин на нашата аудитория, сподели още доц. Попов. За първи път в нашето музейно дело, а мисля и на съседните страни, е представена в такъв обем информация за тракийските воини и за тяхното въоръжение - близо 60 шлема, 10 брони, ризници, комплекти от наколенници, нагръдници, щитове."

"Доспехите на тракийските воини" е продукт на съвместна инициатива на СУ "Св. Кл. Охридски" и НАИМ при БАН за комплексно изследване на тракийското защитно въоръжение с цел анализ на развитието на военното дело в Древна Тракия. Ръководител на проекта е изтъкнатият учен и университетски преподавател проф. Тотко Стоянов. В исторически план резултатите от проекта имат пряко отношение към проблемите на политическата история на Тракия от втората половина на I хил. пр.Хр. и развитието на основните държавни формации на одрисите на юг и на гетите на север от Хемус.

Изложбата може да се разгледа до 30 ноември.

Юбилеен билет за 130 години

на Археологическия музей

По случай своята 130-годишнина Националният археологически музей (НАМ) пуска в продажба специални юбилейни билети.

Билетът може да бъде закупен от касата на музея, цената му е 20 лв. и неговите притежатели могат да посещават експозицията на музея неограничен брой пъти до края на 2022 г. "Заповядайте да разгледате най-стария музей в България", призовават от НАМ.

През тази година се отбелязват 130 години от решението на княз Фердинанд за създаването на музея. Това става през 1892 г. Преди това той е отдел на Народната библиотека, където възниква още през 1879 г.