Отлюспилите се от Слави вървят по утъпкана пътека
Процесът да се отречеш от партията майка започна от СДС, мина през царя, ГЕРБ, "Атака" и стигна ИТН
Шестимата отцепили се депутати от "Има такъв народ" с анонс за още техни последователи и поддръжници съвсем не са новост на яркия ни политически небосклон. "Люспенето", въведено от депутатите от СДС, отдавна е практика у нас.
Всичко започна във Великото народно събрание през 1991 г. в СДС. Тогава 39 депутати излязоха на палатки като протест срещу приемането на конституцията. В резултат на това Петър Дертлиев, Петко Симеонов и Александър Каракачанов бяха принудени да напуснат Националния координационен съвет на СДС. На другата година последваха така наречените Боянски ливади, на които Желю Желев разкритикува кабинета на Филип Димитров. Последствията бяха тежки, Димитров поиска вот на доверие, но загуби властта. Критикуващите Филип Димитров - като Димитър Луджев и Иван Пушкаров, бяха наречени сини мравки, а хората около него като Едвин Сугарев и Светослав Лучников - кинжали. Желю Желев бе обявен за предател, а книгата му "Фашизмът" беше публично изгорена. Точно тогава думата "отлюспване" стана символ на деленето на една партия. Процесът не спира и до днес.
Най-пресен пример за напускащи своите партийни гнезда депутати е този в БСП. През септември 2020 г. двама от знаковите народни представители на левицата - Красимир Янков и Валери Жаблянов, напуснаха парламентарната група и създадоха новия ляв политически проект "Българска прогресивна линия".
Това се случи две седмици след като Корнелия Нинова спечели втория си мандат начело на БСП. С тях си тръгнаха още Димитър Стоянов, Лало Кирилов и Георги Андреев. Всички, без Жаблянов, напуснаха и партията. Според тях чашата е преляла след 50-ия конгрес на БСП.
Това бе третият случай на отцепване на депутати от Парламентарната група на социалистите в 44-ото Народно събрание. Първият независим депутат, влязъл с листата на левицата, беше Спас Панчев, председател на ЗС "Александър Стамболийски". Панчев беше изключен от групата, след като партията му реши да напусне коалицията с БСП. В началото на септември 2020 г. стана ясно, че той е подкрепил предложението на ГЕРБ за свикване на Велико народно събрание, давайки подписа си за внасянето на проекта за нова конституция.
През юли 2020 г. парламентарната група освободи и Александър Паунов (ръководител на Комунистическата партия на България), след като прокуратурата публикува записи от СРС на телефонни разговори между него и Васил Божков.
По-горещо бе лятото на 2020-а и за СДС. Тогава хора от пловдивската организация на сините преминаха към новосъздадената партия на Цветан Цветанов "Републиканци за България". Казусът придоби любопитен аспект от позицията на главния секретар на СДС Илия Лазаров. Той обяви, че въпросната структура още от предходната година де факто не била част от синята организация.
Поводът - пловдивските седесари не изпълнили решение на националния изпълнителен съвет на партията, че трябва да подкрепят коалиционното споразумение с ГЕРБ за подкрепа на кандидатурите на кметовете в 5-те основни града на България и дали рамо на Георги Колев в Пловдив. "С този си акт те се самоотстраниха от СДС", каза тогава Лазаров.
В политисторията остават и отцепниците от "Атака" Валентин Николов, Димитър Карбов и Огнян Тетимов. След като станаха независими депутати, те внесоха в деловодството на парламента кандидатурата на прокурора от Апелативната специализирана прокуратура Галя Гугушева за конституционен съдия от квотата на парламента през ноември 2021-ва, заявявайки принадлежност към синята идея. Кандидатурата на Гугушева беше посочена от ръководството на СДС, но след отказа на сините депутати да я внесат в парламента това направиха независимите депутати.
Отцепници регистрираха и от ГЕРБ преди девет години. Бивши и настоящи депутати обявиха през 2013-а, че ще правят ново политическо формирование, тъй като не са съгласни с отказа на Бойко Борисов да се разграничи от Цветан Цветанов и Искра Фидосова. Лидерът сред тях Мирослав Найденов каза, че новата формация ще бъде като "Мюзик айдъл" - всички членове на анонсираната формация трябваше да могат да гласуват онлайн в реално време, взимайки участие в управленските решения. Така бе учредена БАСТА - "Българи за алтернатива на страха, тоталитаризма и апатията".
Далеч преди срещите и разделите в синьо и червено 10 депутати от дискусионен клуб "Новото време" напуснаха парламентарната група на НДСВ и образуваха нова формация, която бе седмата поред в 39-ото Народно събрание. Председател на новата група стана Мирослав Севлиевски, а негови заместници Борислав Цеков, Юлиана Дончева, Радослав Коев и Румяна Георгиева. Сред членовете на групата бяха Емил Кошлуков, Клара Петкова, Недялко Калъчев и Господин Чонков.
В декларация, огласена от парламентарната трибуна, се казва, че групата се създава, защото членовете й са убедени, че е политическо лицемерие да се примирят с нежеланието и съпротивата на старите партии. Депутатите информирали лидера си Симеон Сакскобургготски и създадоха своя формация, наречена "Новото време".
