Киро Скалата: Културистите станаха жигола!

Исках да правя битки между групировките, признава шоуменът

КОЙ Е ТОЙ

Шоумен, водещ, културист, риалити герой, революционер. Кирил Вълчев, или Киро Скалата, е сред най-популярните българи. Неговата житейска история се вплита със силните момчета през 90-те години. Той е сред първите продуценти, които започват да заснемат легални битки в България за неговото предаване "Фитнес мания". В специално интервю Киро Скалата разказа любопитни подробности за героите на новото време.

- Г-н Вълчев, вие бяхте водещ на бойно шоу преди няколко години в Пловдив, което беше прекъснато заради най-масовия бой на фенове. Какво точно се случи?

- Във Варна има голяма икономическа групировка, която правеше галавечерите - "Ичи Геки". Това е основата на карате киокушин, но също имаше и свободни боеве. Бях ангажиран като водещ. В моето предаване промотирах галавечерите. Собствениците бяха големци. Те правеха най-скъпите шоута, които съм гледал. Докараха бойци, които сме виждали в легендарното шоу К-1. Хората го правеха със сърце. Нямаше вход за публиката, а на мен ми плащаха хонорар. Бях и продуцент в тяхната телевизия. Решиха да направят турнир в Пловдив. Обещах да им помогна с пиар и да направя клип за моя сметка. Исках да го направя, защото съм фен на бойните спортове. Битката беше с интересна концепция. ЦСКА срещу "Локо" (Пд). Имаше доста хора. Водя и виждам, че публиката се нажежава. Питах организаторите дали да вдигам жегата или не. Те казаха - вдигай. Аз започнах и всичко в залата тръгна да гърми. В един момент започнаха реални военни действия. Организаторите май не очакваха. Дори после казаха, че някой им е направил нарочно номер, защото си имат някакви вражди между федерациите. Публиката пееше песни като на мач. Имаше гърмежи. Хвърляха се столове и маси, но беше мека работа. Знам за други битки, където е имало по-сериозен побой между ВИП масите. Реално не съм видял сблъсък и кръв. Мен ме удари един пластмасов стол. Голяма работа. Опитах по микрофона да ги озаптя. Изкефих се. Много хора правят състезания, но не стигат до широката публика. Това щеше да е добър PR ход. Полицията дойде. Каза, че не трябва да се продължава, и половината мачове не се проведоха. Повече не ми се обадиха. Вероятно не им хареса какво се получи. Боят е естествено нещо. Бойците трябва да са герои, които трябва да гонят кауза и идеология, а не да бъдат затваряни в матрицата на спорта.

- Кога решихте да спрете с предаването "Фитнес мания" и промотирането на боеве?

- Спирам, когато загубя страстта и любовта. Ще ви кажа защо културизмът вече не ми е интересен. Преди беше идеология срещу социалистическата матрица. Нещо, което беше забранено. Изгражда качества в мъжа. Освен да бъден умен с главата, но и с тялото. Идеалът на Сократ и Платон. Когато едно подобно нещо се превърне в бизнес и цел да изкарваш мангизи, вече се губят сърцето и любовта. Едно време битките бяха организирани от ентусиасти. По-късно Любо Джубрилов се появи. Той каза, че ще прави нещо със спортна насоченост. Можеше да си позволи да губи по 20 бона всеки месец. На мен състезанията не ми бяха интересни. Загуби се реалният бой. Почнаха да се мачкат долу на земята. Не ми харесва. Аз съм по кикбокса и бокса. Не е по моята психология да има мъжки тела, дълго време гушнати на земята. Нещата много се смениха. В началото се биеха истинските бандити. После дойдоха спортистите. Повечето интересни образи бяха застреляни или са по затворите.

- Познавате ли хора от ъндърграунда, които пращаха техните любимци или охранители да се бият?

- Имаше някои по-силови групи, които се перчеха, но те не бяха толкова големи. Познавах част от известните ВИС-аджийски големци. Тези хора изчезнаха. При тях имаше сърце, достойнство и чест. Около тях бяха само мъжкари. Те не искаха да се пускат по телевизията боевете, които организираха. Когато UFC излезе като голям проект, се оказа, че моя братовчедка, родена в Америка, стана вицепрезидент. Заместничка на Дейна Уайт. Звънях на някои от интересните хора в България да си изпратят бойци. Един от тях вика, че шефът му не го пуснал. Не искам да казвам имена, защото вероятно няма да иска да го споменавам. После стана ММА боец. Много атрактивен, но чак когато шефа вече го нямаше. Някъде си почиваше. Другият беше Багата. Той беше нашумял. Бях говорил с по-малка организация от UFC - Белатор. Веднага можехме да се организираме. Той не можа да дойде първоначално, но след това замина и си намери мястото.

- Имало ли е някоя революционна идея, която сте искали да осъществите?

- Исках да правя битки между групировките или затворник срещу полицай. Те си имат сметки за уреждане. Или левскар срещу цесекар. Щяхме да ги маскираме. Бях го измислил много тарикатско. Като Мортал Комбат. Струваше много пари. Загубиха се хората, които биха поели тази идея. Силовите структури ги притиснаха и те спряха да функционират. Босовете станаха чичаги. Пенсионираха се. Сключиха сделки с властта. Другите ги изпозастреляха или прибраха. Тия сърцати момчета, които биха го направили, се уплашиха. Правят се на спортисти и на света вода ненапита. Мен спортът не ме интересува. Това е система, която се контролира. Самите културисти вече не са никакви биячи. Те са пе*али. Работят жигола. Нищо не остана от идеологията, щом един велик мъжкар може да си позволи да бъде жиголо, вместо да е герой. Старите бандити имаха колоритен живот. Те притежаваха смелост. Битките на улицата бяха на живот и смърт с осакатяване. Поради този напрегнат живот имаха фантазия.

- Разкажете за вашия досег с UFC, вашата братовчедка запозна ли ви лично с големия шеф Дейна Уайт?

- В Америка бях обикалял през 90-те. Беше американската мечта. Символ на свободата. Човек с качества можеше да реализира своите желания. Социализмът правеше хората еднакво сиви, еднакво глупави, еднакво грозни. Сега новата матрица е да бъдат еднакво безполови. 2005-а вече не се интересувах от културисти и ММА бойци. Само от мадами. Затова правех шоу с красавици. Мъжете винаги са мрънкачи и недоволни. Вече не са бандити, станали са полека-лека полумъже, полужени. Бях отишъл и при Анита Мейзер на гости в Лас Вегас. Но се оказа, че нея я нямаше. Братовчедка ми ме покани на шоу на UFC. То беше в "Мандалей Бей", а аз спях там. Градът е като музей. Можеш с дни да разглеждаш. Влязохме на шоуто и мен ме сложиха на третия ред с мениджърите от октагона (клетката – бел. ред.). Пред нас бяха само собствениците и техните жени. Представиха ме като продуцент от България. Правихме си снимки с Дейна Уайт и братята Фертита. Направих незаконно запис как Ренди Котур се бие с Гонзага. Не даваха да се снима, но понеже бях с баровците, никой не ме закачи.

- Какви са ви впечатленията от Лас Вегас?

- Много се разочаровах, защото след това трябваше да отидем на парти в едно от заведенията. Тръгвам с големците, минахме през ВИП-а. Единият поиска лична карта. Искаше да проверят, че съм над 21 години. Аз мъж на 40. Казах му - я си ... Те не са свикнали някой с тях да се заяжда. Попитах - кой е най-якият от вас да се сбием. Те са говеда, ще ме набият сигурно. После се оказа, че са от полицията. Развалиха ми настроението. Отидох в една българска кръчма. Срещнах там избягали наши мутри. Плачат горките. Оплакват се как карат таксита, а в България били големци. Някакви пе*али не си плащат сметките. Бягат, а ти не можеш един шамар да му удариш. Казах си - край, светът отива на зле. Разбрах, че всичко е приключило, още в онези години.

- В София бизнесменът Пепи Лашов правеше битки в "Най-клуб". Защо не успя да се развие в нещо по-голямо тази инициатива?

- Там нещата бяха по ъндърграунд. Тогава се запознах с един велик боец - Краси Кочев. Той е борец. Принципно не съм фен на този спорт. Това е друг тип култура. През комунизма обслужваше силата на държавата. Краси беше убавец. Запознах се след един голям бой. Много кръв се ля. Краси имаше и сблъсък пред "Син сити" с най-великия ни боксьор Кобрата. По слуховете Кобрата е излетял, защото борците бяха по-здрави от боксьорите. Тогава се докоснах до интересен образ като Краси. Сърцат мъж с големи възможности.