Мистерии на златните маски

Масони преди хиляди години

Посветените в орфизма са първото затворено тайно общество

Тайните на разните там масони, малтийци, ротарианци и други затворени общества вълнуват въображението на милиони, които нямат достъп до тях. Същото нещо - ложа, клуб или както го наречем, имали древните траки по нашите земи. Само че то било свързано със самия Орфей, орфизма и тайното познание, което той давал, за миналото, живота в настоящето и отвъдното, за връзката между тези три нива на съществуването.

За въпросните мистерии, макар и само леко, открехват вратата две златни погребални маски, намиращи се в Районния исторически музей в Сливен, за които разказва неговият директор доц. д-р Николай Сираков.

Върху първата са пресъздадени клепачи със зрънчест елемент. Идеята е да се прекъсне връзката на починалия с нашия свят. В същото време тази маска е и един вид пропуск към отвъдното. Това прави покойника разпознаваем, за да може той да стане по-бързо бог, който да се грижи и да пази племето от отвъдното. Златото, смята се, е било нещо като виза за отвъдното. Украсена е и с палмета, която е символ на световното дърво. От митологията знаем, че онези хора са приемали долното, средното и горното ниво на света, символизирани от корените, ствола и короната на дървото. Чрез още флорални орнаменти се изразява идеята за прераждането.

Маските са изработвани от злато, защото те са смятали, че в отвъдното всичко е от злато, бляскаво, спокойно и мирно и постоянно се пирува. Именно затова и благородният метал е толкова силно залегнал в народните приказки, казва доц. д-р Сираков. Приказките са запазили вярването на древните хора, за стойността на златото за отвъдното. Миналото винаги се одухотворява, там винаги е някак по-хубаво.

Златни маски и погребални дарове са имали само посветените в тайнствата, вождовете, които са били и жреци, които имали правото и знанието как да достигнат до това бленувано отвъдно.

Втората златна маска е открита от д-р Георги Китов през 2007 г. Интересното е, че е изкована набързо от златна фиала и пресъздава човешко лице, но този път е с широко отворени очи и ясно изработени зеници. Това означава според експертите, че човекът, за когото е направена, е бил посветен в тайното познание, най-вероятно и "учител" в тайнствата. Основната идея е орфическата идеология, която са изповядвали траките по онова време. Доказателство е разчленяването на трупа, тъй като в мита тялото на самият Орфей е било разчленено и частите му разхвърляни. За учените днес разчленяването на трупа на притежателя на тази маска е твърдо доказателство, че той е изповядвал орфизма. Една от идеите му са мистериите, скритото познание. То се е предавало само устно, и то на избрани хора, не всеки е можел да влезе в този "клуб". Това са били тайни общности, в които членовете са обсъждали познанията си за космология, теософия, идеологични и други области. В тях не всеки е можел да влезе, а само запознатите, посветените, които са били предимно аристократи. За да не е твърде скучно, членовете на тайните "клубове" са и пирували по време своите сбирки далеч от очите на простолюдието.

За жалост, траките не са имали писменост и затова ние днес имаме много слаби познания за всичко това, за ученията и знанията им, още по-малко за техните практики. Източниците ни са предимно от погребалните ритуали, които откриваме и от гръцки източници, които, за жалост, дават само схематична информация.

"Букви" на 9 хиляди години

Доста абстрактно би било да се говори за някаква "писменост" през седмото хилядолетие преди Христа. Но керамична плочка с положени върху нея знаци, открита до Нова Загора, показва, че тогавашните хора са имали някаква система на записване.

Някои учени оспорват тезата за протописменост, но част от знаците се повтарят, а самата плочка е разграфена. Според специалисти като д-р Татяна Кънчева това е най-старата открита протописменост в света. Не е тракийска, доста по-ранна е от траките. Те са индоевропейски народ, идват като етнос по нашите днешни земи чак през третото хилядолетие преди новата ера. Въпросната плочка е от най-старото население, което е живяло по нашите земи. Траките по-късно дошли от Мала Азия, били са земеделци и заели плодородните площи. Днешната наука още не е дала име на онези хора, живели по същите места преди тях.

По-късно, около 5-о хилядолетие, такива плочки се появяват и в районите на днешните Караново и Градешница, а специалисти ги определят като Дунавска писменост. Тези хора вече са усвоили земеделието и скотовъдството, като са опитомили овцете, говедата и други животни. Те вече са можели да произвеждат керамика, което е особено важно, тъй като от един инертен материал като глината и с вода създават съдове, които да използват в бита си. Също така има и култови предмети като богинята майка и бика, символ на мъжкото начало. Правят и оръдия на труда от камък, който дори е полиран, а и имат дупки за дръжки. Днес изглежда примитивно, но това е технологичен скок за онова общество. Това по-късно, през каменно-медната епоха, води и до друг такъв скок, тъй като започват да обработват медта и да изработват инструменти от този метал. Първите медни находища в света са край Стара Загора и Меден рудник край Бургас. С това днешните учени бележат началото на т. нар. Балкано-Карпатски технологичен комплекс.