Журналистката Христина Чопарова: Нечуващите "чуват" фолклора

Инициативата "В търсене на звука" мотивира хората със слухова загуба да открият и овладеят ритъма

КОЯ Е ТЯ

Журналистката Христина Чопарова е на 45 г., от София. Завършва Медицинската академия със специалност "Зъботехника", както и Софийския университет със специалност "Журналистика". На 10-годишна възраст оглушава напълно вследствие на инцидент и последващо лечение на травмата с ототоксични антибиотици.

През 2009 г. създава специализирания сайт "Ние ви чуваме" за хора със слухови затруднения. Била е главен редактор на CCS Magazine, сътрудник на в. "Култура", редактор и коректор на в. "Тишина", медиен експерт е на Съюза на глухите в България. Рецензент на Речник на българския жестов език. Понастоящем журналист на свободна практика и експертен консултант по медийна политика и комуникации.

- Как се роди идеята хората с различна степен на слухова загуба да потърсят магията на звука посредством фолклора?

- Вярвам, че музиката и хората със слухова загуба имат много какво да обменят. В българския фолклор има невероятни ритми, а терапевтичният им ефект не е ново знание и тепърва ще се преоткрива по какъв начин те влияят благотворно не само в емоционален, но и във физически аспект.

Аз лично като нечуващ човек, който е преминал от чуваемостта през тежкото чуване с техническо средство до оглушаването, от дете имам допир до музиката във всичките стилове и форми. Зная как звучи всеки музикален инструмент, класически или фолклорен. Не ми липсва звукът на това, което съм чувала преди, а на всичко ново, което се създава днес, тъй като не ми е достъпно по слухов път. Може да се "чуе" по много други начини и точно те са обект на интереса на инициативата "В търсене на звука".

Колкото са много и различни хората със слухова загуба, толкова и начините, по които "чуват" и възприемат ритми, мелодии. Имах голямо желание да направя тази инициатива, за да могат те сами да тестват този обмен със звука в непосредствен допир и живо изпълнение. При това по красив начин, с автентични носии и с възможност да бъдат снимани за календар. Получава се наистина магия от целия този обмен, който има и културна, и социална задача.

- Доколко и по какъв собствен начин хората от общността са чувствителни към музиката, към ритъма, вибрациите и звуковите честоти и как възприемат реализирането на тази инициатива?

- В българската нечуваща общност условно има хора с вродена глухота (Глухи), хора с придобита (рано оглушали, тежко чуващи, късно оглушали) и лица със слухови затруднения (по немедицински причини или от старост). Навсякъде по света Глухите, чрез главната буква на името си (от англ. D в Deaf), са направили доброволен избор за отграничаването си от останалите нечуващи като микрообщност, носители на естествен жестов език и култура. Те рядко използват говора си и са като цяло аграматично изразяващи се. Тежко чуващите лица имат солиден процент слухова загуба и тежка чуваемост, коригирана чрез технически средства като слухови апарати или кохлеарни импланти. Те максимално ползват говора си и по правило говорят по-високо, за да чуват своя и околните гласове. Рядко ползват жестов език и когато се случва, той е калкиран. Оглушалите лица могат да са тежко чуващи, прогресирали до тотална слухова загуба или чуващи, внезапно или постепенно изгубили слух след травма. Те четат по устни, ползватели са на артикулативен превод и нямат трудности с говора.

Всички тези хора съставляват "тихото" гражданство на страната като нечуваща общност. "Глуха общност" няма, а наричането на всички нечуващи "глухи" внушава, че целокупно са от културната група жетиращи. От гледна точка на изброените характеристики и комуникационни средства хората от всички културни групи усещат ритъма, звука и музиката по уникален и индивидуален начин. Инициативата "В търсене на звука" е тест за обменност с българския фолклор. Приканили сме за участие всички желаещи, без значение на слуховата им загуба, да се включат в някоя от следващите фотосесии с кавал, гъдулка, тъпан и тамбура. Не е необходимо да са професионални модели или актьори, тъй като замисълът не е просто да направим добри снимки, а да получат възможност нечуващите участници за обмен с музикалните инструменти в момента на тяхното звучене.

- За фолклора ни и особено магичния звук на гайдата от стари времена се говори, че има лечебни и извисяващи сетивата свойства. Усети ли се това под звуците на гайдаря Иван Балабанов в живописната Копривщица?

- Първата фотосесия от инициативата "В търсене на звука" бе еднодневна. Пътуването и отпътуването през Златишко-Пирдопската котловина бе действително много живописно. 12 юни бе дъждовен неделен ден и в потъналите в хиляди нюанси на зеленото планини към небесата се издигаше лятна омара. Нереално красив пейзаж, из който ръката на Твореца за разкош бе пръснала и няколко хергелета с диви коне, пасящи необезпокоявано. Избрахме Копривщица заради възрожденската атмосфера, отлично съчетаваща се с българския фолклор и замисъл на инициативата.

Иван Балабанов е чудесен изпълнител на родопска каба гайда и много харизматичен човек. За мен е удоволствие, че пое без колебание поканата за включване в тази музикална лаборатория и се раздаде без остатък в изпълненията на различни родопски мелодии. За всички в снимачния екип това бе незабравимо и прекрасно преживяване!

В тази първа фотосесия участва очарователната Стела Николаева, която е ползвател на две слухови апаратчета и като тежко чуващ модел от конкурси за "тиха" красота имаше известен опит пред камера. За нуждите на "В търсене на звука" по време на снимките тя свали и двата апарата, за да тества усещанията си без техническо средство, а и защото гайдата е доста мощно звучащ инструмент. Впоследствие Стела ни сподели, че е можела да чуе музиката, когато е била съвсем близо до гайдата. И се е убедила, че сетивата се изострят и звукът се улавя по-естествен път, макар и не в пълна степен.

По време на снимките нямахме предварителен сценарий, но моделът трябваше да бъде в досег или с изпълнителя, или с инструмента. Стела и Иван бяха великолепни в ролите си като фолклорни персонажи, а тя често бе с ръка на рамото му, облегнала глава или гръб до гръб с гайдаря. Сподели ни също, че с докосването по ръката му по-скоро е усещала самия Иван, енергията му, как борави с инструмента и пръстите му изтръгват звук от ярешкия мях. Истина е, че за да се усети вибрацията на музиката, трябва да има допир до инструмента, сподели ни още Стела. И бе категорична, че би участвала отново. За мен това е огромен комплимент и израз на доверие, а снимките са възхитителни благодарение на етнофотографа Асен Великов, който не само запечата този обмен между звук и тишина, но и облече модела в автентична родопска носия. Благодарността ми е безмерна към всички участници в тази първа фотосесия, а също и към предстоящите!

- Своеобразната музикална лаборатория за нечуващи може ли да активира събуждането на "спящи" слухови" нерви? Как тази терапия докосва и лекува?

- Вярвам в това. Всички са чували историята за звук, способен да строши кристална чаша. Влиянието е безспорно, но е любопитно да се проучи съграждащата сила на звука чрез музика и танци. През 2019 г. американски учени започнаха изследване сред хора с вроден или придобит слухов дефицит, като изхождаха от предположението, че слуховите им нерви не са с изцяло нарушена функция, а просто "спящи" или неактивни. Проведоха тестове с доброволци с лека до дълбока загуба на слуха и доказаха, че чуваемостта им се повишава от активатор на клетъчна основа, използван в изследването.

Слуховите апарати имат за цел да усилят звука и да помогнат на акустичните нерви да функционират, като поддържат тяхната чувствителност и ефективност при хора с остатъчен слух. Уви, тези технически помощни средства, които се носят на по-добре чуващото ухо, не са нищо повече от проводници на звук.

Самият звук е активаторът, чието въздействие се търси за събуждане на евентуално "спящите" слухови нерви. Разбира се, такова въздействие би било строго индивидуално и различно при тежко чуващи, Глухи и оглушали лица. Но трябва да се опитва всичко, за да се изясни благотворното въздействие на музиката като естествен активатор както при хора, които никога не са чували през живота си, така и при тези, които разчитат на технически средства като слухови апарати и кохлеари.

"Ние ви чуваме" не гарантира някаква възвърната чуваемост. Чрез инициативата "В търсене на звука" cтимyлиpa и нacъpчaвa откриването нa "coбcтвeния" звyк, oвлaдявaнe нa pитъмa, вътpeшнa xapмoния и възмoжнocт зa вceки дa "чye" кaквo имa в coбcтвeнaтa мy тишинa.

- Преди това проведохте открит урок по фолклорни танци в пандемични условия. Какви бяха отзивите?

- Да, през миналата година организирахме първия Открит урок по български фолклорни танци за нечуващи. Може да се каже, че това бе и първият етап на инициативата "В търсене на звука", и под вещото ръководство на хореографа проф. Антон Андонов участници с различна слухова загуба се учиха да овладяват хорa от различни региони на страната. Танците се проведоха в пандемични условия, но въпреки това преминаха при засилен интерес. Чрез тях пocтигнaхме цeлтa cи дa пoкaжeм нa xopaтa от нeчyвaщaтa oбщнocт, чe мyзикaтa мoжe дa им пoдapи нe caмo чиcтo пcиxoлoгичecкo yдoвoлcтвиe oт игpaтa, нo и дa ги мoтивиpa дa тъpcят oнзи звyк, кoйтo e тexeн личeн "ключ". В края на краищата нечуващата общност у нас (и навсякъде по света) се съставлява основно от ползватели на технически средства, които имат достъп до музиката чрез тях, а носителите на жестов език могат да усещат ритъма чрез тактовка и вибрации. Вторият открит урок предстои, дори ще направим постъпки тази инициатива като цяло да стане традиция с помощта на културни институции у нас.

Иван Балабанов, ръководител на Гайдарски състав "Петко войвода":

Огромна чест и привилегия е за мен!

За участието ми в този проект бих казал, че това е огромна чест и привилегия за мен! Всъщност, аз самият като музикант, още от 8-годишно дете, търся звука по пътя на съвършенството в музикалното изкуство и конкретно в необятния свят на родопското народно творчество чрез каба гайда.

Всичко, което съм открил като звуци и мелодии, с удоволствие го споделям с тези невероятни хора със слухови загуби и затруднения. Според мен те чуват с душа и сърце, а и не само. Не мисля, че е нужно да чуваш, за да усетиш и разбереш музиката, която е послание (както Орфей чрез арфата си е изразявал любовта си към своята любима Евридика).

Мелодията е във въздуха, в материята, в живото. Дори когато детето е в утробата на майката, то усеща и попива звуци, гласове, мелодии, без още да е напълно развито физически и като сетива. Аз вярвам, че музиката може да възвръща и слухова загуба, все пак тези хора чувстват, усещат, преживяват и чуват неща, които ние, чуващите, няма как да разберем. Затова казвам, че чуват с душа и сърце, но не само. Дори да не могат да бъдат разбрани от всички, в изкуството на музиката всичко се разбира.

Сайтът се нарича „Ние ви чуваме”, а аз казвам - нека и ние ги чуем! Покрай тази инициатива научих много за хората с различни слухови дефицити. И ако направя една съпоставка между музиката и нечуващите, то забелязвам доста прилики. От музикалния инструмент се извлича звук, който е езикът му, а езикът на тези хора често е език на тялото, наред с гласа. Други от тях пък общуват с жестов език. Необикновено е как тези езици си общуват и как може човек да се изрази и да си каже всичко с всеки, без значение от кой край на света е. И хубавото е, че това е възможно не само в музикалното изкуство, но също в изобразителното, театралното, филмово и във всяко друго изкуство - почти няма граници.

Искам да изкажа своята огромна благодарност на Христина Чопарова, която ме покани в тази идейна инициатива "В търсене на звука", на която е инициатор, и режисьор, и сценарист, и въобще – цял Космос е!