Голямата Янка Рупкина: Станах академик, но най-голямата ми награда е доживотната пенсия

Не ме е страх нито от беднотията, нито от старостта

"Станах академик, но най-голямата ми награда е доживотната пенсия, която получавам. Като гледам колко са бедни всички пенсионери около мен, много ми е мъчно, защото все те са на опашката, когато се решава бюджетът. Ето сега правят друго. Да се надяваме всичко да е за добро."

Това каза голямата народна певица Янка Рупкина, която тази седмица бе удостоена с почетното звание "академик и член кореспондент" от Организацията на обединените българи. За Янка това е скъпа награда. "Радвам се, че хората оценяват това, че не спирам да ги веселя, да пея. Почивала съм си само след голямата катастрофа през 1971 г. Оттогава съм все "на педали". Както се шегувам, може би и на път ще си отида. Когато почина, не искам да има сълзи, искам да има музика, песни, хората да се облекат с хубави дрехи - така искам да ме изпратят. На тия години не ме е страх нито от беднотията, нито от старостта. И с малко мога", казва певицата, на която Бог помага, защото е родена "в ризница". "Постоянно си нося с мен няколко снимки - на майка ми, на Бог, на Левски и на Гунди. Пазя и купувам и много плочи и дискове, съхранявам ги и ще ги оставя на моите внуци. Трябва да има памет в поколенията."

83-годишната певица още не е заличила в съзнанието си катастрофата, която преживя. "Имам три рождени дни - на 15 август, когато съм се родила, 25 август, когато майка ми стигна от с. Богданово до съвета, за да ме запише, и деня на самолетната катастрофа на летището на 21 декември 1971, в която загина Паша Христова и още много други. Тогава се отървах с изгаряния и след дълго лечение почти се възстанових, но травмата на душата ми още си стои и често сънувам всичко", казва днес певицата. Тази година през април тя отпразнува 60 години на сцената в града, в който започна кариерата си - Бургас. "Малко се поуморявам, но понеже сърцето и духът ми са млади, продължавам. Сега повече съм в жури, помагам на по-младите изпълнители, но не се давам", смее се Янка.

Почти цялата пандемия Рупкина е изкарала в родното село Богданово. "Откупих бащината си къща, за да я имам и да остане за спомен. Мислила съм си, ако съм жива и здрава още някоя година, дали да не я направя музей с мои костюми и песни. В селото има пенсионерски клуб "Янка Рупкина" и хората много ми се радват", споделя певицата.

Миналата година тя предостави правата на своята известна авторска песен "Калиману Денку" на народния певец Стойко Василев. "Ментор съм му, талантливо е момчето", хвали го Рупкина.

Въпреки своите 83 години певицата продължава да пътува и в чужбина, където пее пред българи. Такъв бил именно концертът през май в град Мюнстер. "Организира го Българското културно сдружение "Малката България". Бях специален гост и видях как хората плачат на родните песни. И знаете ли, мисля, че няма какво друго да ни спаси в това трудно време освен обединението. Да не разчитаме на политиците, а да почнем повече да си помагаме, да се изслушваме, да се обичаме", казва именитата странджанска певица.