Наши МиГ-ове свалят самолет с 58 души

Заради навлизане във въздушното ни пространство 

Зачестяват случаите с малки летателни апарати 

Наши изтребители бяха вдигнати по тревога в сряда привечер, но уж страховитата ситуация не се оказа точно такава.
В 17,42 часа дежурните от Военновъздушните сили са алармирани за самолет нарушител. Самолетът е локализиран от наземните средства за противовъздушна отбрана в района на град Свищов, на височина 600 метра. Установено е, че е навлязъл в активирана временно резервирана зона без полетен план и без включен код на транспондера, обясняват от Министерството на отбраната.

Веднага се вдигат изтребителите МиГ-29 от авиобаза Граф Игнатиево, като водачът на дежурната двойка излита само 11 минути след сигнала - в 17,53 часа. Самолетът нарушител е прихванат десет минути по-късно, като в 18,03 часа с него е установен визуален контакт отново на височина 600 метра. Екипажът го идентифицира като Чесна-150.
"Самолетът бе съпроводен до летище Бохот, където кацна в 18,08 часа. По установените процедури след кацането му дежурният изтребител блокира летището до спиране на двигателя и намесата на наземните органи. На земята бе установена самоличността на пилота на малкия самолет", добавят от военното министерство.
Ситуацията с малкия самолет Чесна-150 е комична. Самолетът е учебен и по правило се движи на тази височина, без да е длъжен да включва транспондер, разказва собственикът на летището в Бохот Илия Иванов.
"Нямам представа защо бях прихванат. При изпълнение на учебно-тренировъчен полет вчера към 16 ч. поради технически проблеми в радиостанцията се качих на самолета, за да го тествам. Не съм ходил до Свищов, а изпълних задача на около 20 км от летището в Бохот, след което бях прихванат от самолет на ВВС. Бях отведен в полицията и бях задържан вчера от 16 ч. до преди половин час. Снеха ми показания. Ще предявя искания. Това нарушава свободата ми и петни името ми", коментира пилотът Валери Илиев.
Само преди месец друг малък самолет наруши въздушното пространство на България, вдигна силите на реда на крак и мистерията около него продължава до ден-днешен, тъй като дни наред властите ни не можеха да изяснят как, защо и кой си лети из небето ни без разрешение и уведомяване. Вероятно заради този случай сега действията на ВВС приличат на презастраховане и на избиване на комплекси.
Самолетът тогава оказа се бе излетял от Унгария и прелетял през Сърбия и Румъния без одобрен летателен план. В унгарското въздушно пространство е бил съпровождан от унгарски изтребители, а в Румъния - от румънски и американски F-16, базирани в авиобаза Фетеш. По неофициална информация двама души са пътували на борда му, намерена е и камера. Тя е била поставена на покрива на самолета със симкарта, в която са се съхранявали файлове. Такива камери се поставят, за да проследяват полетите. У нас самолетът бе намерен на края на изоставена писта на летището в търговищкото село Буховци, което не се използва от близо 30 години. Преди да кацне там, самолетът се е приземил за кратко на пистата на бившето гражданско летище край видинското село Иново. По неофициална информация там е заредил гориво от туби. Пилотът е успял да излети, преди полицията да стигне до него. И досега пътуващите със самолета не са открити.
Най-сериозният и в същото време най-трагичен случай с нахлуването на самолет в родното въздушно пространство е отпреди близо седем десетилетия.
На 27 юли 1955 година пътническият самолет "Констелейшън" 149 (полет 402 на Ел Ал Израел Еърлайнс) е свален от два български изтребителя МиГ-15. Самолетът се разбива на възвишението Кожух при село Рупите, северно от Петрич. Всички 58 души на борда (51 пътници и седемчленен екипаж) загиват.
България отказва достъп на сформираната шестчленна израелска разследваща комисия, която на 28 и 29 юли прави два опита да влезе от Гърция. Въпреки това комисията успява да обследва самолетните останки с бинокъл от височините на Истимбей в Беласица.
Когато три дни след инцидента България все пак допуска трима от следователите на своя територия, те имат само еднодневна виза и установяват, че повечето останки от самолета вече са премахнати. Под международен натиск правителството съобщава, че е действано прибързано.
Израел, САЩ и Великобритания осъждат България в международния съд в Хага. Процесът се провежда от 16 март до 3 април 1959 година. Българската държава изплаща обезщетение от 8292 щатски долара за всеки загинал.
Самолетът лети по маршрут от Лондон през Париж и Виена за Тел Авив. Поради силен вятър и облачност самолетът се отклонява от първоначалния си курс във въздушен коридор.
По българската версия пресичането от самолета на западната българска граница е забелязано от наблюдателен пост на противовъздушната отбрана край Трън и по тревога са вдигнати два изтребителя МиГ-15 на Военновъздушните сили с пилоти Петров (водач на двойката) и Санкийски, съгласно заповед на заместник-командира на ПВО ген. Величко Георгиев.
МиГ-овете са от 18-и изтребителен авиополк на 4-та изтребителна авиодивизия и излитат от авиобаза Доброславци, която отговаря за въздушната отбрана на столицата София. По думите на пилотите Санкийски първо опитва да предупреди пилота на лайнера, че е в нарушение, като стреля с трасиращи сигнални откоси пред носа на самолета, Петров повтаря предупредителните изстрели. Междувременно чуждият самолет приближава южната (българско-гръцка) граница, където в крайна сметка е свален над Петрич.
Пилотите на изтребителите докладват, че "Констелейшън" първоначално дава вид, че ще следва инструкциите за принудително кацане, като спуска колесника и разгръща елероните си, а впоследствие рязко ги прибира и променя курса към Гърция, надявайки се да избегне изтребителите. Лайнерът е поразен с оръдеен огън от изтребителите, след което започва да губи височина, като на 600 метра над земята се разпада на части и се разбива в пламъци северно от Петрич, недалеч от българско-югославската и гръцката граница. Инцидентът се случва по време на Студената война, когато отношенията между Изтока и Запада са силно обтегнати.
След инцидента вътрешният министър Георги Цанков прави опит за подвеждане под наказателна отговорност на пилотите Петров и Санкийски. Опитът е пресечен след намесата на ген. Кинов, който заявява, че пилотите не могат да бъдат съдени за това, че са изпълнили заповед. В крайна сметка отговорност пред командването поема генерал Величко Георгиев, който от самото начало твърди, че той е издал заповедта за стрелба. Какво се е случило с него и дали и каква отговорност е поета за смъртта на 58 невинни човека, вестникът ни не можа да установи.