Легендата Михаил Симов: Победих Алексей Петров на карате
Тренираше се само в редиците на МВР, споделя бившият командос
Победих Алексей Петров на татамито в единствената ни среща един срещу друг. Това споделя легендарният боец, треньор, собственик на зала и мениджър Михаил Симов единствено пред youtube канала "Спортната джунгла" и "България Днес".
Симов е сред основателите на каратето и кикбокса в България. През неговата зала са минали водещи бойци от ранга на Галя Иванова, Галя Гюмлийска, Деян Топалски, Кирил Пенджуров, Илия Спасов.
"Алексей беше добър каратист - спомня си Симов. - Смело момче. Даже борба тренирахме заедно с него в Пазарджик. Имаше си ниво и като командос, и като състезател. Имам една среща с него на отборно първенство. Не знам дали ми се сърди още, че го победих тогава. Толкова години са минали, че това няма никакво значение. Всеки се е развил по някакъв начин. Бяхме в различни категории - той до 80 кг, а аз над 80. На отборно, когато техниката е основният критерий за оценка, няма елемента на фул контакт, който би решил нещата."
Бившият командос рядко говори, но сега разкри част от тайните на специалния отряд за борба с тероризма СОБТ.
"Поделението е създадено в края на 70-те години - разкрива Симов. - Осем месеца по-късно се събират първите хора. Аз отидох две години след създаването му. Със собствените си ръце, както изграждахме самото поделение, така и нагаждахме методиката. Цялото оборудване като облекло и въоръжение донякъде беше съветската "Алфа", която вече имаше доста операции зад граница - като тази в Афганистан. Сериозна беше програмата, но както навсякъде администрацията в едно ведомство пречи най-много. Помежду си нямахме проблеми командоси, началници, офицери, сержанти. Много се тренираше, до припадък. Първоначално нямаше възстановяване, яденето беше символично. След един такъв тренировъчен ден ти се прибираш пред припадане вкъщи. Ентусиазмът беше много голям. Създадохме имена. По-късно станах главен инструктор на тези части, след като завърших спортната академия. Десет години бях командос щурмувак и 10 години бях главен инструктор там."
Като част от специалния отряд бившият командос е бил на някои мисии в горещи точки по света и в България.
"Тези мисии не са секретни - казва Симов. - Някои ги има в книги, други в интернет. Самото поделение беше антитерористично, но в началото се използваше за абсолютно всякакви мероприятия на МВР. С течение на времето си извоювахме име. Така започнахме да се занимаваме изключително с антитерор и задържане на опасни и въоръжени престъпници. По всяко време е имало такива. Дали са били с пистолет, автомат и с коли, или са били с брадви зад заключени врати, винаги ги е имало."
Симов разкрива начина на работа в отряда. Там много рядко се действа индивидуално.
"Няма акции в стил Джеймс Бонд или Рамбо - категоричен е бившият командос. - Винаги се действа в екип. Всеки е зад гърба на другия. Няма изненади. Разбира се, понякога в акция се е случвало да се действа самостоятелно по чрезвичайни причини. Но обикновено се действа по команда и по план."
За радост на Симов той се разминава без животозастрашаващи ситуации.
В бойните спортове се казва: "Който удря първи, удря два пъти. Обикновено изненадата е откъм страната на специалното формирование. Принципът е същият: "удряш като гръм, бягаш като дим". Имало е по-опасни случаи, но те по-скоро са били съпътстващи травми, които се случват - спъвания, закачания. В един динамизъм понякога могат да станат сериозни и те."
По време на социализма властта забранява подобни източни бойни изкуства. Достъпни са само за определен кръг хора - тези в редиците на МВР.
"В бившия СССР в края на 70-те години с огромен размах се развиха бойните спортове, най-вече киокушин карате. След социалните революции - първо в Полша 1979 г. - комунистическата власт се уплаши, че в тези митинги участват хора, които са с бойни умения. Те могат да нанесат много сериозна вреда, да преодолеят частите, които са за борба с безредици.
Същевременно в МВР точно по това време кубинците бяха осем месеца в България и обучаваха. Всекидневни тренировки в школите на МВР и с антитерористичните формирования. Извън тях достъп до карате нямаш. Пак под опеката на Държавна сигурност започна да се развива и киокушин карате. Имаше доста сериозен контрол. Имаше хора, които слагаха таван на амбициите и възможностите, на развитието. Имаше и такива, които ни помагаха, въпреки че също бяха в системата на МВР, като Чавдар Чернев, Цончо Колев. Тези хора също се учеха в движение. Помагаха с организация. Цончо беше добър методист."