Медицинската сестра Валя Червеняшка: Синът на Кадафи внесъл заразената кръв в Либия
15 г. по-късно!
Идвала от племена от Южна Африка през Австрия, признал за сценария след освобождаването на медиците
Единствено синът на Муамар Кадафи - Сейф-ал Ислам, бил против освобождаването на медицинските ни сестри. Това се случва след срещата на тогавашната съпруга на френския президент Никола Саркози – Сесилия, с лидера на джамахирията в неговия бункер.
Това сподели пред "България Днес" Валя Червеняшка. Заедно с Кристияна Вълчева, Нася Ненова, Валентина Сиропуло, Снежана Димитрова, както и палестинският медик Ашраф Ахмад ДжумСа престояха две години - от 1999 до 2001 г., в затвор при нечовешки условия и мъчения по обвинение в заразяване на няколкостотин деца в детската болница "Ал-Фатих" в Бенгази с вируса ХИВ, а от 2001 до 2007-а бяха в отделни помещения при малко по-поносим режим. На 24 юли 2007 г. българските медици най-накрая се прибраха в България с огромната помощ на Сесилия Саркози, а в неделя се отбелязват 15 години от паметната дата.
Оказва се, че наследникът на бившия либийски лидер е завършил Университета на Мадрас от Австрия. Именно от страната на Моцарт Ал-Ислам внасял в Либия заразената кръв, която идвала от племена в Южна Африка и която била предвидена за преработка и направа на лекарства, разкрива Червеняшка.
И продължава: "Накрая само той не искал да бъдем освободени, а уж ни беше защитник с неговата фондация за пред хората. После Сейф е казал, че си е техен сценарий - избрали палестинец и българи, защото имаме слаба държава. Това е вървяло по техните телевизии и медии", споделя Валя Червеняшка.
Това се случва след последната среща между Сесилия и Кадафи в бункера му в Либия.
"Изгонил всички преводачи и останали само двамата. В края на разговора посегнал към един бич, който стоял на масата пред тях. Сесилия успяла да го избута и му казала: "Вие ще паднете в дупката като Саддам Хюсеин!". И си тръгнала. След тази финална среща само синът на Муамар бил против това да ни освободят", разкрива медицинската сестра, която продължава да живее в Бяла Слатина и да работи в детското отделение на местната болница.
"Децата ме зареждат. 15 години по-късно явно съм надживяла всичко, което ни се случи. Гледам снимки и кадри зад решетките в Либия и сякаш не съм аз. Имам две внучки на 10 месеца, които са в София, и помагам, когато мога. 15 години са много и почти всички са ни забравили вече. А тийнейджърите - едно цяло ново поколение, дори не е чувало за историята ни", споделя още медицинската сестра.
И до днес Валя е признателна на Сесилия. "Като Богородица е тя за мен. Така ни се яви тази жена. Тя ни обясняваше, че си струва да живее дори само заради нашето освобождаване. Казва - ако сега ми се наложи да отида да разговарям с Кадафи, няма да го направя. Много страшно и тя го е преживяла. Това беше 7 години след освобождаването ни по повод книгата й", допълва Червеняшка.
