Певицата Мила Роберт: Ще татуирам всички мои фенове

С Мария Бакалова на плажа Иракли е официалното начало на сладката ни дружба 

КОЯ Е ТЯ

Мила Роберт е на 25 години и е родена в София. Дъщеря е на певицата и писателка Ваня Щерева. Завършва актьорско майсторство в НАТФИЗ, но в професионалния си път залага на музиката. През 2018 г. излиза първата й песен, озаглавена "Наше си е, Саше", която добива голяма популярност в социалните мрежи.

- Скоро имахте концерт в Берлин, Германия. Какво е чувството да излезеш на сцената пред чужденци?

- Чувството беше много различно. Вече доста години правя концерти в България и знам, че тук хората ме познават като изпълнител. Феновете ми са винаги с мен, дори и в различните градове, защото те не пропускат участията ми. Но това да се изправя пред тотално нова аудитория, и то в друга държава, беше нещо много ново за мен. Усетих, че имам възможността да се представя наново, все едно се качвам на сцената за пръв път и трябва да спечеля публиката. В крайна сметка се оказа, че се влюбих в Берлин и мисля да се преместя да живея там. Харесва ми, че там всеки ден се организират различни концерти и има богат културен живот, от който искам да бъда част. Берлин ми напомня на София, само че е в пъти по-голям.

- Замисляли ли сте се за кариера извън България?

- Да, това са бъдещите ми планове. Засега целта ми е да се трудя, за да постигна целите си. Ако ми е писано да имам публика извън България, вярвам, че ще избера да замина.

- Сама пишете текстовете си. Всичките ли обаче са по истински случай, дълбоко от душата ви?

- Да, разбира се. Все още не съм се научила да пиша текст от името на някой друг, с нечия друга история. Но мисля това лято да експериментирам и да пробвам, защото искам да предам и друга емоция в песните си.

- Напоследък забелязваме, че пътувате често. Това вдъхновява ли ви за нови песни?

- Идеята ми за живота е да не спирам да пътувам. Дълго време само мечтаех за това и не го правех, защото само работих и бях обсебена от идеята първо да се осигуря и да намеря стабилност. Сега съм щастлива, че имам възможността да пътувам. Следващата дестинация, която съм планирала да посетя, е Женева, Швейцария, а сега пътувам към остров Лимнос в Гърция. Готова съм да попия всяко едно преживяване, след което да го превърна в песен.

- Скоро се сдобихте и с шофьорска книжка. Какво е мнението ви за високите цени на горивата?

- Опитвам се да не се разстройвам от цените на горивата, защото е факт, че са много високи, но няма как да не пътувам. Лично аз всеки път се възползвам от държавната компенсация, когато зареждам гориво. Зарадвах се, когато разбрах за тези 25 стотинки отстъпка на литър и винаги търся бензиностанции, на които мога да използвам намалението. Освен това скоро пътувах с кола в Италия и когато сравних горивото там и горивото у нас, се усмихнах и си казах, че определено в България е по-евтино.

- Кой е най-ценният съвет, който сте получавали?

- Спомням си съвета, който ми даде театралният режисьор Стилиян Петров, след като не се справях с една роля във втори курс. Питах го какво да правя, защото нищо не разбирах от това, което се иска от мен, а той ми каза: "Просто го искай бе, Мила - искай го и ще стане. Следвай вълните на желанието!" Същата вечер сънувах, че в един огромен прозорец до мен се блъскат някакви големи вълни! На другия ден излязох, играх в това представление и имах шестица, което беше абсурдно, защото преди това изобщо не се справях!

- Замисляли ли сте се да влезете във филмовото изкуство?

- Не. Преди много исках, точно затова и завърших НАТФИЗ. Но интересът ми се промени към други поприща.

- Преди дни направихте първата си татуировка върху друг човек. Как и защо се престрашихте да го направите?

- Нарисувах цветенце върху ръката на едно момиче, което работи като татуист. Беше ми за пръв път и просто решихме да се пробвам, защото много обичам да рисувам. Оказа се, че наистина ми се удава да правя татуировки. Проблемът ми сега е с правите линии, защото те са ми най-трудни, но ще се упражнявам, за да ги усъвършенствам. Дори с въпросното момиче обсъдихме идеята някой ден да татуирам всички свои фенове, които имат желание. Определено, ако се откажа от музикалната кариера, ще стана татуист!

- Как станахте приятелки с Мария Бакалова?

- Станахме приятелки още в първи курс на НАТФИЗ. Ние останахме в академията един месец - цял юни, по-дълго от останалите, защото работехме по странични проекти. В последния ден вечерта се бяхме събрали много хора на "Покойника" - така им викаме на едни пейки в центъра. Реших да й предложа да тръгнем на стоп утре сутрин към Иракли, без да очаквам, че ще се съгласи. Тя каза "Да!" и си направихме среща в 8 часа на "Витошка", защото тогава и двете живеехме наблизо и тръгнахме за морето. В Иракли изкарахме три дни на палатка - много се смяхме, говорихме за всичко и това беше официалното начало на сладката ни дружба.

- Кой филм на Мария Бакалова ви харесва повече - "Борат" или "Жените наистина плачат"?

- Трудно ми е да кажа, защото не мисля, че двата филма имат нещо общо. За мен "Жените наистина плачат" е може би най-добрият български филм - издържан е от край до край. "Борат" също има голяма стойност, дори малко или много е повлиял на изборите в Щатите и си има своя социален смисъл, а в "Жените наистина плачат" се засягат теми, които досега никой не е слагал на масата в нашата държава.

- Съвсем скоро излиза вторият ви музикален албум. Какво могат да очакват хората от него?

- Албумът ми този път ще бъде изцяло на английски език. Написах песните миналото лято, но не се чувствах готова да ги покажа пред хората. Но сега моментът настъпи и реших, че вече е време, защото албумът е стъпка напред за мен и е неизменна част от пътя ми. Емоцията в песните ми ще си остане същата, като разликата е, че аз съм продуцент на всяка една от песните. Процесът по създаването беше изключително дълъг и през цялото време си мечтаех да събера смелостта да пусна този албум. Лично за мен той символизира смелостта.