Фолкорната певица Лилия Семкова: Дойдох в България самичка с три куфара на летището

"Фермата 4" беше като спасение за мен, споделя бесарабската българка

КОЯ Е ТЯ

Лилия Семкова е фолклорна певица и бесарабска българка. Идва у нас през 2015 г., за да участва в "България търси талант" и остава в своята прародина, както я нарича. Участничка във "Фермата 4" и надарена с кристален глас от природата, Лилия изпява едни от най-непреходните и мелодични народни песни. За живота в Украйна и България, за житейските битки на младата изпълнителка и войната четете в следващите редове.

- Разкажете ни за Вашия живот в Украйна преди да пристигнете тук. Кои са най-ценните Ви спомени - и хубави, и не толкова?

- Аз обичам мястото където съм родена, село Чийший. Имам много хубави спомени, липсва ми и родната къща, уличката където съм израстнала. Моето любимо читалище, което ми беше втори дом. Заедно с оркестър "Извор" и моята леля Елена, която е уникална певица, обиколихме цяла Бесарабия.

Моята майка Светлана пробуди в мен любовта към музиката, макар, че не е певица, но родата ни е много музикална. Имам един много мил спомен, когато заедно с мама копахме в градинката, аз бях до нея на 5-годишна възраст, и тя ме учеше да пея нашата бесарабска песен "Богдан Калинка думаше", и аз пях заедно с нея тази толкова тежка песен.

Помня и първия ми концерт. Това са незабравими спомени. Но за съжаление, се сблъснах с много трудности. Исках да пея български песни, но беше много тежко, най-вече от материална гледна точка. Опитвах се да работя на различни места. Но освен караоке в нощни барове, нямаше къде. Работа от 8 вечерта до 7 сутринта всеки ден, почти без почивки, и в същото време учене в университет. Беше много трудно.

Моето душевно спасение беше Всеукраинския център на БГ култура в Одеса. Там ходих за мое удоволствие да пея, да организираме бг събития. Но уви, в един момент разбрах, че се въртя на едно и също място и нямам никакво развитие. И решението ми да замина за България беше изненада за всички, даже за самата мен.

Благодарение на Асоциацията на българите в украйна и Олга Гроздева, аз заминах за София да се явя в "България търси талант" през 2015 г. И тогава реших, че моето място е България. Не мога да опиша тези чувства, които изпитах. Със сълзи на очите се прибрах в Украйна и си казах: "стига толкова, променям живота си и почвам от нула, но вече в моята прародина". Разбира се, беше много трудно решение, но най-вярно.

- Как възприемате войната? Какво разказват вашите близки, които сега са там?

- Самата дума "война" е страшна. Моите близки, слава Богу, са на безопасно място. В Бесарабия е спокойно, но живеят в страх и аз заедно с тях. Моята майка и баща са във Финландия от пет години, но моята сестра, племенник и всички роднини са в Украйна. Много ги мисля. Те се опитват да нямат лоши помисли и вярват, че всичко ще приключи. Така по-лесно се живее... с хубави мисли.

- Срещате ли съпричастност в България? Доколко хуманни са българите?

- Като във всяка нация, има и лоши и добри хора. И тук в България срещам и разбирателсвто, и хора, които са негативно настроени. Но аз не мога да ги съдя или да се обиждам. Повечето пъти получавам подкрепа от страна на моите почитатели и близки. Това е най-важно за мен.

- Какво е да си бесарабска българка тук? Трудно ли беше в началото?

- Няма да крия, че първата година ми беше адски трудна. Сблъсках се с много тежки моменти, но не се предадох. Но ако ми се върне времето назад и ме питат бих ли могла отново да мина през всичко това, бих се замислила.

Идваш в непозната държава, сам самичка. С много надежди, но с много малко възможности и чакаш на автогара София в 4 сутринта с три огромни куфара. И не знаеш какво те очаква... Бях много объркана, липсваха ми моите близки, но се опитвах да мисля позитивно. Запознах се с различни хора, и лоши и добри, лошите бяха за опит и урок, а добрите и до ден днешен са до мен. Нямам много приятели, но пък са много верни и истински. Помня и първото място в което пях, това беше една механа в Люлин, където се чувствах много дискомфортно. Но нямах избор.

- Участвахте във "Фермата". Какво научихте от престоя си там?

- Участието ми във фермата беше като спасение за мен. И отново благодарение на Олга Гроздева, която ме записа на кастинг без да знам и без да съм гледала това предаване. Спомням си, че на първия кастинг ме харесаха много и тогава разбрах, че ще ми се обадят отново. Това беше един от най-ярките ми моменти в живота до сега. "Фермата 4" ми даде възможност да пея и цяла България да ме опознае. Смея да кажа, бях истинска и себе си, и се радвам, че хората ме усетиха такава, каквато съм и ме заобичаха. Това е голямо щастие, което не може да се повтори отново.

Във формата успях да приема себе си, открих душата си пред цялата страна и най-вече опознах себе си по-добре. Научих се на много нови неща, колкото и банално да звучи, но се пренесох във времената на нашите прадеди, и усетих техния начин на живот. Разбрах, че както може и с много, може да живееш и с много малко. Човек трябва да се радва на това, което Господ му е дал и да благодари!

- Природата ви е надарила с красив глас. Потомствен ли е?

- Не мога да си давам оценка колко красив глас имам, но виждам очите на хората, когато ме слушат, и това ме прави щастлива. Цялата ни рода от страната на майка ми са музиканти. Пра-пра дядо ми е бил един от най известните цигулари в Бесарабия, както и неговият син. Моята баба имаше много хубав глас, Бог да я прости. Когато се събирахме цялата рода, винаги ни пя една песен "Седнал Господ да вечеря", но в много интересен вариант "на трапез" - така му казваме на село.

Моята леля Елена и братовчедка Евгения са уникални певици. Смея да твърдя, че сме много талантливо семейство. Моята сестра танцуваше народни танци, както и моята майка в ансамбъл "Извор".

- Колко важен е фолклорът за бита и душевността на един народ? Лекува ли той?

- Какво сме ние без нашия фолклор и история. Можем само да се гордеем и радваме. Никъде другаде по света не могат да се похвалят с такова разнообразие на фолклор. И аз съм горда, че имам честта да се докосна поне малко и да стана част от изпълнителите на България. Чрез фолклора ние чувстваме своя корен, а има ли живот без корен?

- Кои са най-големите изпитания и битки в живота ви?

- Най-голямата ми битка, това е битката ми с моето сърце. От една страна аз живея на мечтаното място, занимавам се с най-прекрасното нещо-пея! Но пък от друга страна съм далеч от моя роден дом, моите родители и роднини. Тежко ми е и сигурно до края на живота ми това ще тежи. Изпитанията не спират цял живот, едно минава, а друго идва. Но най-важното е да не се предаваме и да вярваме. Да се борим с трудностите и да не се отчайваме. Вярвам, че когато имаш мечти и правиш всичко възможно те да станат реалност, трудиш се и се стараеш, те рано или късно се сбъдват. А моята мечта е да пея, да създам семейство в България, моите близки да са живи и здрави и да живеем в мирни времена!