Борецът Едмонд Назарян: Не можех да вдигна чаша преди година

Баща ми е като малко дете на състезание

Кой е той

Едмонд Назарян е най-голямата млада надежда на българската борба. След месец ще участва на световното първенство в Белград. Европейският шампион за 2020-а разкри в специално интервю пред youtube канала "Спортната джунгла" и "България Днес" тежи ли определението "синът на Армен Назарян" и защо не иска баща му да е до него на тренировки.

- Едмонд, как се чувствате след силния сезон до момента с европейска титла при юношите и второ място при мъжете?

- Тази година е силна за мен. Добре се чувствам психически и емоционално. Получават ми се нещата. Ще се старая да поддържам тази форма. Ще има моменти на спад, но всичко се преодолява. Затова са трудните моменти, за да дойде след тях победата.

- Кога осъзнахте, че не може само да се печели? В началото при кадетите нямахте затруднения с противниците.

- Когато побеждаваш, добиваш самочувствие. Мислиш, че винаги ще си победител. В живота се оказва, че не е така. Има и загуби, които те учат. Така за по-важните и сериозни състезания си по-мобилизиран, по-стегнат. Губиш, мислиш вътре в себе си "Защо стана? Всичко правя, какво се обърка?". Това са моменти, в които трябва да мислиш, да тренираш и обсъждаш с треньора. Да разговаряш с хората близо до теб и борбата, за да видиш къде са ти слабите места и къде силните. Да тренираш здраво и да преодоляваш тези моменти и накрая да вземеш златния или желания медал.

- Помните ли първото ви разочарование в борбата?

- Беше на Младежките олимпийски игри в Аржентина. Много исках да взема злато още при малките на 16-17 години. За мен това беше много престижно състезание. Олимпиада си е, но при младежите. Направих много добри битки на европейското, стигнах до финала и спечелих. Само шампионът взимаше квота, а минах през трудни противници. Много исках да взема златото и на олимпиадата, защото там имаше малко участници. От всеки континент по един. Въобще не мислех за загуба, бях уверен, че златото ще е мое. Отидох и за съжаление, не се получи. Станах трети, пак взех медал, но не бях удовлетворен от състезанието.

- Коя беше най-голямата промяна, която предприехте тогава?

- Промяната е в мисленето. Още разсъждавах по детски. Явно това ми е била грешката. Тръгвах напред, но нямах тактика, мислене като голям. Сгреших, прибързах в ситуациите, а това е лошо. Човек трябва да знае къде да включва скорост и къде да спира малко. Ако трябва, даваш една крачка назад и две напред. Тази олимпиада ме научи на това.

- Вашият момент дойде през 2020-а, когато шокирахте всички с титлата на европейското първенство за мъже още като тийнейджър.

- И за мен беше необяснимо как се получи това. Просто тренирах с мъжете, два лагера направих с тях. Нямах нито състезания, нито опит. За републиканско се готвех за мъжете, защото на 18 вече имаш право да участваш. Пуснах се и станах първи с трудни битки. Имаше силна конкуренция. Сложиха ме в състава за европейското в Рим. Направих още един лагер, чувствах се добре на тренировките. Нямаше очаквания, че от първия път ще стана шампион. Отидох да свикна да се боря с мъжете, защото не е шега работа. Може да се удариш и контузиш за цял живот. Вътре в себе си знаех, че мога да победя. Имам всички качества за този спорт. След първите две борби в третата се изправих срещу много опитен азербайджанец. Той беше на 27, а аз на 18. Имаше световни и европейски титли. Като излязох срещу него, не знам какво направих! Надвих го и във финала вече още един опитен борец беше срещу мен - руснакът. Излязох, дадох всичко и го победих!

- Колко време ви трябваше да повярвате, че сте постигнали това?

- Трудно беше. Всички се чудеха как го направих. Явно много съм го искал. Да се докажа, че мога да победя такива съперници. От малък още хващам мъжете. Те са по-яки, по-силни физически, но аз пак отивам и се боря.

- С този успех идва и отговорността. Как ви се отразяват високите очаквания?

- Труден момент е, защото очакванията на хората те задължават. Всеки идва и ти говори, но не знае през какво минавам аз. През колко трудности и колко голяма е конкуренцията в борбата. Изобщо не е лесно, колкото си мислят хората. Знаят, че съм станал шампион, значи мога пак да го повторя. Но във всеки отделен период, човек се чувства по различен начин. Не може винаги да си топ, докато не се изградиш като борец. Още съм млад и раста.

- Миналата година беше много тежка за вас. Имахте няколко контузии, като тази на гръбнака е била изключително опасна. Как се появи травмата?

- Бях на лагер с мъжете. Още раста в, защото съм още юноша - трета последна година. Бях по-лек, но се борех с мъжете. Повече правех щанги и явно тези тежки тренировки ми се отразиха. Имах дискова херния на врата. Цялата ми ръка беше зле. Не можех да вдигам чашка. Един месец не можех да спя през нощта. Травмата е най-гадното нещо. Много те връща назад, защото не можеш да правиш това, което знаеш, че можеш. Болките са нетърпими. Трябва да правиш рехабилитация и да чакаш да мине.

- Това ли беше най-тежкият ви момент в борбата и какви мисли ви минаваха?

- Имах мисли дори, че може да ми прекрати кариерата. Много хора минават през това. Някои закъсват и не могат да продължат. Много съм благодарен на Господ и на близките ми, които бяха до мен и ми помогнаха да изляза от тази тежка ситуация. Сега съм здрав и това е най-важното. След като се възстанових от травмата, участвах на световното. Там се сборих нелошо, но съдийски грешки станаха с иранския противник. Загубих и си дадох почивка без тренировки. Отидох на море. Психически и емоционално да почина. Започнах тренировки с моя треньор Емил Иванов за новия сезон. От септември до световното сме на скорост, за да се представя добре. Да продължим и до по-големите върхове - олимпийските.

- В момента имате аркада.

- Да, получих я на тренировка. Бях в Полша на лагер и случайно един швед, без да иска, се обърна и с лакът ми разцепи клепача. Малко се наду, имаше инфекция. Направиха ми лека операция и вече минава. Ще съм готов за следващия лагер.

- Помните ли първото си влизане в залата по борба?

- Първия път ме заведе баща ми, но аз си играех. Гледах как мъжете тренират, не го слушах. Нямах интерес към борбата. След като той ме остави, сам реших да дойда в залата с автобуса да гледам мъжете. Хареса ми много. Имаше едно момченце, което тренирашс баща си. Беше добър и с него се борехме. След време започнах да участвам на състезания, взех медали. Първият ми е бронзов. Емил Иванов се захвана с нас и продължихме, докато се развием на това ниво.

- Защо не започнахте да тренирате с баща ви?

- Моят треньор от малък е с мен. Баща ми беше състезател. След това стана треньор на националния отбор. Нямаше време да се занимава с мен, но винаги е бил до мен на състезания. Помагаше ми. С треньора ми повече време сме били заедно и повече разбира моя стил на борба. С него винаги се чувствам добре, а баща ми е малко емоционален. Много иска да му повторя успехите и това влияе. Затова ми помага на състезанията, но тренировките съм с треньора.

- Случвало ли ви се е да успокоявате някой път баща си?

- Това е невъзможно (смее се). Да го успокоиш, когато е вече в тръпка, е много трудно. Вика, скача, става като малко дете на състезание. Не може да удържи тази енергия, винаги е бил такъв. На тренировките с тези нерви няма как. Трябва да си спокоен там, а треньорът ми е такъв.

- Вашият кръстник Гриша Ганчев също ви дава съвети. Кой е най-ценният от тях?

- Винаги ме хвали. Казва: "Ти си умно момче, да се бориш по умния начин". Много е опитен в живота, виждал е много неща. Опитвам се да бъда максимално мобилизиран на състезанията, да водя умна борба.

- Завършили сте специално руско училище с отличие. Защо избрахте да следвате в Икономическия университет, а не НСА?

- Записах Икономическия, но се прехвърлих. Сега се записах право в Нов български университет. Борбата е до време, след това човек трябва да има друга мотивация в живота. Избрах да се развивам и мислено. Всичко става, а човек трябва да може да взима решения във важни моменти. Ученето винаги е добро. Имам време между тренировките. След втората в стаята няма какво да правиш. Тогава четеш и учиш.