Изследователката Теодора Хаджийска: Върнах се от отвъдното, за да разгадая мистерията "Дятлов"

За да е силен духът, трябва да си на правилния път 

КОЯ Е ТЯ

Теодора Хаджийска е пътешественик, изследовател и създател на сайт и книга. Участва в екипа на "Дискавъри" по случая с групата на Дятлов, загинала мистериозно в планината Урал през 1959 г. Теодора е родена в България, но детството си прекарва в Куба. Дипломира се за строителен инженер, но истинското си призвание да пътува намира, след като се запознава със съпруга си Юри през 2005 г. в Австрия. През 2012 г. преживяват тежка катастрофа по време на пътешествие в Индонезия. Теодора прекарва 2 години на легло поради тежки травми, причинени от инцидента. Така намира своята страст към изследване на мистерии и по-точно случая на Дятлов.

- Кога разбрахте, че пътешествията са "вашето нещо"?

- Не съм била на истинско пътешествие, преди да срещна съпруга си Юри Варошанов през 2005. Той беше издигнал пътешествието до ниво на изкуство и съвършенство. Тогава опитах за първи път вкуса на свободата. Това да тръгнеш с еднопосочен билет, без телефон, без джипиес, без резервации, само с карта, компас и филтър за вода. Мечтаех си, но никога не съм имала теоретичната подготовка да мога да го направя.

- Какво ви придържаше към живота след тежкия инцидент в Индонезия?

- Покрай този инцидент разбрах, че голямо значение има в каква форма, физическа и психическа, те заварва бедствието. Разбира се, че има такива бедствия, които ще те смачкат. Но има и такива инциденти, които би трябвало да те смачкат, но ти учудваш всички с волята си за живот. Вярно е, че ние катастрофирахме след два месеца усилено ходене с тежки раници и бяхме в чудесна форма, но мисля че този потенциал го има всеки. Мога да го сравня с "мъртвата точка и второто дишане". Това не се тренира, а се включва при определени критични ситуации. Хубавата новина е, че всеки има този потенциал. И точно в това ми състояние съдбата ми поднесе случая с групата на Дятлов. Първо създаде празно място и после го запълни. Казват, че за ново съдържание трябва нов съд. Оттогава се занимавам само с това. Катастрофата беше 2012, сега сме 2022. Мога да кажа, че моят подновен интерес към живота се роди от смъртта на тези 9 души от случая с Дятлов.

- Колко е голяма волята на човека с цел?

- Знаете какво казват, че ние живеем в тяло, имаме душа, но ние самите сме духа. "Волята" на духа, да кажем, е "силата". За да е силен духът, трябва да си на правилния път. Тялото пречи, ако не си здрав, ако не си "свободен". Това ще попречи на душата, защото тя ще иска разни неща от духа, ще е капризна и тогава цялата система ще се бори за нещо, което не се получава много добре. "Свободата" определям като да си лек и прозрачен, да не пропуснеш твоя път. Моя път го пропуснах хиляди пъти, докато съдбата ме изкара от всякакви предубеждения за щастие. Сега съм свободна. И това за мен е най-важно. Щастието и свободата мога да ги сравня с шампанско и вода.

- Как бихте описали преживяването с екипа на "Дискавъри"?

- "Дискавъри" беше приказка. Това беше първата случка, която ми показа много релефно, че ако си на правилното място, Вселената ти намига. Мечтаех си да отида на превала Дятлов. Започнах да мрънкам на Юри "Хайде да ходим". Той каза, че ако ще ходим, трябва да е през зимата, когато се е случила трагедията през 1959 г. Това е така, но откъде се намират средства за екипировка за минус 50 градуса? Кой ще носи 30-килограмовите раници, а да не говорим за логистика в Русия... Един месец след този ни разговор ми се обадиха от "Дискавъри", за да попитат дали искам да отида като експерт на експедиция на превала Дятлов. Кажете ми сега, че най-хубавите неща стават с много гърчове и постоянство. Нямах идея, че някой ще снима филм.

- Как се вдъхновихте да напишете цяла книга по случая с Дятлов?

- Заради тази експедиция разбрах, че за американците е много важно да се напише книга, а за книгата се оказа много важно да има теория. Когато тръгнах да правя сайта, посветен на инцидента, целта беше някой да ми даде липсващия фрагмент. И това стана още един месец след като се върнах от Урал. Тези неща не ги планирам, само следвам пътя. Правя някакво планиране, но то е на микрониво.

- Какви са следващите стъпки в разследването?

- Следващите стъпки са да пиша на млекокомбината, от който е консервата, която намерих на 28 см и коренища на 10 м от известния кедър. Целта е да се уточни годината на производство. Свързах се с доц. д-р Момчил Панайотов от Лесотехническия университет с молба да ми помогне да определим кога е умряло дървото, паднало на 5 метра от същия този кедър. Това може да преобърне всякакви теории за това какво се е случило вечерта на 1 срещу 2 февруари 1959 г.

- За какво мечтаехте като дете?

- Мечтаех да живея в приказка. Нямах някоя определена любима, даже мисля, че сама си ги измислях, но не исках да живея в реалния свят.

- Каква е вашата цел в момента?

- Без да искам да звуча деструктивно, в моя случай се получи така, че катастрофата ме отърси от всякакви цели. Моите цели бяха амбициозни, изгарящи. Ако не се получаваше, идваше краят на света. Исках повече, отколкото ми трябваше, не само по количество, но и като асортимент. Не може да имаш всичко, защото отделните неща се самоизключват. Най-опустошителното събитие в моя живот беше не катастрофата, а това, че исках каквото другите имаха, че и ако може да е в повече. А не става така. Това подражание и този стереотип щяха да ме убият по-лошо, отколкото катастрофата. Не казвам, че е много хубаво човек да преживее такъв ужасен инцидент, но на мен ми се случи в момент, когато всички цели отпаднаха от мен, без това да нарани близки хора. Даже майка ми беше вече с деменция и нищо не разбра. Говоря за пари, кариера, брак. Нищо от това не е задължително, за да имате пълноценен живот. Ценността на живота ви се определя единствено от вас. Не слушайте никой друг. Това си е вашият живот. Живейте го така, че на вас да ви хареса.

Мистерия около инцидента през 1959 г.

Инцидентът при прохода Дятлов е руска мистерия от 1959 г., в която загиват деветима студенти, тръгнали на ски поход в северната част на планината Урал. Причината за тяхната смърт остава неизяснена, а загадъчните обстоятелства, в които студентите загиват, са голяма мистерия до днес. Опитната група е водена от Игор Дятлов, затова мястото на тяхната смърт сега е известно като "Превала Дятлов". След като потеглят към прехода в условия на тежка зима, младежите не се завръщат навреме. Започва спасителна акция и месец по-късно биват намерени пет от изчезналите телата, останалите четири намират чак през май. Състоянието на загиналите студенти е окаяно, а голяма част от тях са намерени без дрехи и обувки. Така се появяват многобройни теории, а причината за тяхната смърт остава неизяснена.