С калпак вдигат въстанието в Батак

Вместо кървавото писмо

Панайот Волов основава революционния комитет в града

Георги ИВАНОВ

Кристиан ИВАНОВ

Наши пратеници в Батак

С прочутото "кърваво писмо", написано в Копривщица от Тодор Каблешков, се известява за започването на Априлското въстание. То трябва да стигне до Георги Бенковски в Панагюрище, но да мине и през Батак. За жалост, най-вероятно поради предателство документът, подписан с кръвта, не стига до родопското градче. Вместо с него на местните бунтовници е известено за началото на борбата чрез един калпак с извезано лъвче, казва шефът на местния музей Теодора Пейчинова.

Случилото се през първите дни на май 1876 г. зверство има своите дълбоки корени - Батак е основан от изселници от чепинските села, които не искали да предадат Христовата вяра. Затова и там хайдути и комити не минавали, а ги имало постоянно, разказва с гордост още Пейчинова. Батачани на всичко отгоре имали специален статут в Османската империя на дербенджии - пазители на проходите. Основната им дейност били дърводобивът и дървообработването, които носели сериозни доходи, затова имало много дъскорезници, или "чаркове", заради което и до днес околните места носят имена на родове и техните "чаркове".

Батак е в планината, откъснат уж, но не остава назад от стремленията на българския народ. На 21 февруари 1876 г. там пристига Панайот Волов, където в къщата на Петър Горанов създава революционен комитет. Селището тогава е наброявало 6-7 хил. души, от които около 1200 мъже годни да се бият. Снабдяват се с оръжие, което е доста по-слабо в сравнение с въоръжението на османската войска. Правят и опит за отливане на железен топ от оръжейника Георги Цурев-Тюфекчията, но неуспешно. Батачани се подготвят старателно за борбата, като организират малка армия, разделена в отряди от по 10 човека, обединени в такива от по 100 и накрая хиляда. Имат дори и конница. При такова състояние на подготовката на 21-ви срещу 22 април е получен въпросният калпак, който е знак за началото. В три часа през нощта Петър Горанов бие църковната камбана и обявява Батак за свободна република, просъществувала 10 дни.

Известно е, че накрая башибозукът подпалва училището с 200 девойки в него, а клането в църквата и в двора със своите зверства предизвикват гняв из целия цивилизован свят с описанията на пристигналите по-късно вестникарски кореспонденти.

В началото на лятото американецът Джанюариъс Макгахан отива на място специално, за да потвърди или опровергае писаното в пресата за зверствата. Оказва се, че вижда неща, по-ужасни отколкото човек може да си представи, и ги прави достояние на читателите на "Дейли нюз".

Историята с масовите убийства е толкова потресаваща, че дори хаджи Иванчо Хаджипенчович, човекът, осъдил три години по-рано Апостола на смърт, е принуден да жертва кариерата си на висш държавен сановник в Османската империя, за да свидетелства за изстъпленията. В своя доклад до Високата порта и до специално създадената Европейска комисия той разкрива зверствата, извършени от башибозуците. Говори се, че Хаджипенчович отнася като свидетелство в Цариград и отрязана детска ръчичка. Той е назначен и в следващата комисия, която разследва наново събитията и изпраща на съд главния виновник за Баташкото клане - Ахмед ага Барутанлията. В началото на 1877 г. Иванчо е освободен като неблагонадежден от Държавния съвет.

Няма паметник на войводата

В Батак няма паметник на главния войвода Петър Горанов!

Батак е град паметник и има много паметници, но не и на Горанов, чийто гроб е в двора на църквата "Света Неделя". Защото батачани не могат да се разберат дали той е спасил около 800 души от клането, или е предател, който е избягал и оставил хиляди беззащитни жени, деца и старци, обяснява Пейчинова.

На 30 април пристига вест за наближаваща многохилядна армия от башибозук, предвождана от Ахмед ага Барутанлията. Водачът на въстанието решава, че 1200 срещу 8000 няма да издържат и затова трябва да разчупят обръча и да се изнесат нагоре в планината. Така можело да имат по-големи шансове да изведат повече хора. Речено-сторено, четниците преминават блокадата и се спасяват кой както може. Около 800 души последват Петър Горанов, а останалите решили да се върнат и да защитават селището.

След въстанието Горанов бяга в Измир, а след Освобождението стига дори до народен представител в София, където умира през 1925 г.

Надежди за ремонт

С надежди да бъде одобрен проект за ремонт живеят служителите на музея в Батак. Нуждата от нови и модерни витрини, както и от осветление вече става крещяща, видя репортер на "България Днес".

Иначе пазителите на историята се гордеят с електронните платформи за хора с увреждания, с които се стига до всяко кътче на музея, многообразните си образователни програми и инициативи, работата с деца, хората с увреждания, хората в пенсионна възраст. С електронните гидове и беседи на пет езика. С киоски в експозициите и 13-те хиляди приятели в социалните мрежи.