Гробът на цар Борис III взривен от Вълко Червенков

5 дена е поклонението в "Св. Александър Невски", следва погребение в Рилския манастир 

Безкрайните опашки от опечалени вбесяват комунистите, които искат монархът да бъде забравен 

Британската кралица Елизабет II беше изпратена вчера в последния си земен път.

В българската история има не по-малко значимо погребение, което привлича хиляди поклонници, които в продължение на 5 дена се редят на опашки - прощалното изпращане на Борис III.

Царят умира на 22 август 1943 г. в 16,22 ч. Тялото му е балсамирано и тогава са извадени сърцето и белите дробове. Новината за смъртта на Борис III потапя България в траур. Народът не иска да повярва, че обичаният управник си е отишъл така внезапно.

След петдневно поклонение в катедралата "Св. Александър Невски" на 5 септември траурното шествие достига до Рилския манастир, където монархът е погребан в манастирската църква.

Хиляди се стичат на погребението в светата обител. Но царят не намира покой и след смъртта си. Гробът му бързо се превръща в място за поклонение. Тълпи от хора идват, за да отдадат почит на царя. А това никак не се харесва на дошлата след преврата комунистическа власт.

През 1946 г. по нареждане на червените управници и операция, пряко ръководена от тогавашния комендант на Народната милиция в София Лев Главинчев, останките му са ексхумирани и осквернени, тялото му е препогребано в малък параклис в парка на двореца "Врана" край София.

Но за комунистите дори това място е заплаха. Работи се по целенасочена програма за унищожаване на националната памет. Параклисът е взривен през 50-те години по нареждане на Вълко Червенков, погребалната камера е отворена отново, а ковчегът отнесен в неизвестна посока.

След 10 ноември 1989 г. парламентарна комисия ръководи издирването на тленните останки на царя, но е открито само сърцето му, което се намира на гробното място в парка на двореца "Врана". То е препогребано на мястото на възстановения гроб в Рилския манастир през 1993 г.

Стъкленицата със сърцето на цар Борис III е била съхранявана в трезор на БНБ, преди да бъде погребана в светата обител. Това е първи и единствен случай на съхраняване на човешки орган в тази институция. Царското сърце е отнесено в БНБ, след като е открито във "Врана", за да бъде предпазено от криминални посегателства.

Цар Борис III умира неочаквано от инфаркт след кратко боледуване скоро след завръщането си от визита при Хитлер.

Според дневника на германския аташе в София по това време полк. Фон Шьонебек двамата германски доктори, които са се грижили за царя - Зайц и токсикологът Ханс Епингер, са вярвали, че Борис е починал от същата отрова, която д-р Епингер е намерил две години по-рано при аутопсията на гръцкия министър-председател Йоанис Метаксас - действа в продължение на седмици, причинявайки появата на петна по кожата.

Слухове за смъртта на Борис III сочат, че царят е отровен по нареждане на Хитлер, който бил силно раздразнен след последната си среща с българския владетел заради отказа му да предаде българските евреи и да изпрати войски срещу СССР. Според министър-председателя проф. Богдан Филов обаче в последната си среща Хитлер и Борис III са обсъждали само изпращането на допълнителни български войски в Западните Балкани, но не и срещу СССР.

Синът му Симеон Сакскобургготски не отрича тази версия, но посочва като вероятна и хипотезата, че интерес от смъртта на царя е имал и СССР. Княгиня Мария Луиза Българска посочва в интервю, че няма категорична версия за случилото се, но че е убедена, че баща й не е отровен от нацистите или от англичаните, а от Изток.

В личния си дневник Йозеф Гьобелс изразява съмнения, че за смъртта на Борис III отговорност носи италианското правителство в лицето на премиера Пиетро Бадолио. Според Гьобелс Хитлер е убеден, че италианският кралски двор е организаторът на отравянето на Борис III, тъй като принцеса Мафалда Савойска, сестра на Йоанна Българска, e на визита в България четири седмици преди смъртта на монарха. Според свидетелствата на Гьобелс визитата на Мафалда Савойска приблизително съвпада по време със събитията от 25 юли 1943 г. - свалянето от власт на фашисткия диктатор Бенито Мусолини, подкрепено от Виктор Емануил III, баща на Йоанна Българска.