74 г. цар Фердинанд стои непогребан

Историци зоват да върнем останките му в България 

Тялото му е оставено до саркофазите на родителите му в църква в германския град Кобург 

Тялото на цар Фердинанд стои непогребано в чужда държава вече 74 години. Това потвърди пред вестника уважаваният историк проф. Пламен Павлов.

В дните на траур и погребението на британската кралица Елизабет II родни историци зоват да върнем тленните останки на монарха от Германия в нашата страна и да организираме достойно погребение на цар Фердинанд. Днес си спомняме за него и в деня, в който честваме 114 години от обявяването на независимостта на България. На 22 септември 1908 г. именно Фердинанд подписва манифеста за независимост и е обявен за цар на българите.

Монархът умира на преклонната 87-годишна възраст в дома си в центъра на германския град Кобург. Царят издъхва на 10 септември 1948 г., като по това време вече е надживял смъртта на двамата си синове - цар Борис III и княз Кирил Преславски, и края на династията в България.

След капитулацията на България в Първата световна война цар Фердинанд абдикира на 3 октомври 1918 г. в полза на сина си - княз Борис Търновски (цар Борис III), и напуска страната. Въпреки желанието му той никога повече не е допуснат да се завърне в България. А това е човекът, който управлява страната ни в продължение на 31 години и по този начин се превръща в най-дълго управлявалия монарх в Третата българска държава.

На смъртния си одър Фердинанд отправя емблематични думи към адютанта си - генерал Петър Ганчев: "Кога заминаваме за България?". Въпросът му не е случаен, приживе царят е искал да бъде погребан в любимата си България. Затова и ковчегът му е бил само временно положен в криптата на католическата църква "Св. Августин" в Кобург, непосредствено до саркофазите на неговите родители - принц Август фон Сакс-Кобург-Гота и принцеса Клементина Бурбон-Орлеанска.

Временното решение за тленните останки се превръща в 74-годишното изгнание. С идването на комунистическата власт в България пренасянето на тялото на монарха се превръща в мисия невъзможна.

"Истина е, че тялото на цар Фердинанд продължава да стои непогребано в църква в Германия. Едва ли някой вярва, че след 1944 г. е имало дори и минимална възможност тленните останките на монарха да бъдат върнати у нас. През годините подобна идея винаги е била в риск да бъде политизирана и трябвало да се подхожда повече практично. Монархът е имал воля да бъде погребан в България, която мисля, че трябва да бъде изпълнена. И това се споделя от мои колеги историци. Първата възможност е била след 1989 г., но това не се е случило. За мен е трудно обяснимо защо по времето, когато Симеон Сакскобургготски (бел. ред. - внук на Фердинанд) беше премиер, това също не се случи. Предполагам, че не е искал с подобно действие да измести фокуса от управлението си", коментира пред "България Днес" Павлов.

Историкът е категоричен, че личността на Фердинанд не бива да бъде демонизирана, като през комунизма е имало целенасочена пропаганда срещу него. "Да, Фердинанд е имал грехове, но и заслуга за държавата ни. Включването на България в Първата световна война на страната на Тройния съюз (бел. ред. - военно-политически блок между Германската империя, Австро-Унгария и Кралство Италия) се дължи предимно на геополитиката. Страната ни буквално не е имала избор. Фердинанд не е зъл демон. Той отлично е познавал чувствата на народа ни и е имал активна позиция за освобождението на Македония. Един модерно мислещ човек. И съдбата на тленните му останки не бива да бъде пренебрегвана", каза още Павлов.

Професорът сподели общото мнение, че остават незнайни голяма част от гробовете на българските владетели. Един от малцината е княз Александър I Български, който умира в Австрия на 23 октомври 1893 г. след неуспешна операция на апандисит, но според желанието му останките му са пренесени в София. Погребан е с почит на 3 януари 1898 г. в мавзолей в центъра на столицата.

През 1972 г. в църквата "Свети Четиридесет мъченици" във Велико Търново е открит гроб на висш аристократ от Второто българско царство. Въпреки нестихналите и до днес научни спорове дали това погребение може да се отнесе към личността на цар Калоян, мощите биват пренесени с държавни почести до реставрираната църква. Цар Калоян е тържествено погребан с държавни почести на 19 април 2007 г.

"Спорът за гроба на Калоян продължава и до днес. Моето лично мнение е, че това е Калоян, но не царят, а висш болярин със същото име. Затова и не мисля, че може да го посочим като гроб на български владетел", изрази позиция Павлов.

Съпругата му Мария-Луиза е положена в Пловдив

Мария-Луиза Бурбон-Пармска e италианска принцеса и първа съпруга на цар Фердинанд. От брака си двамата имат 4 деца: цар Борис III (1894-1943), княз Кирил Преславски (1895-1945), княгиня Евдокия (1898-1985) и княгиня Надежда (1899-1958).

Мария Луиза умира на 30 януари 1899 г. вследствие на разклатеното си здраве, както и на пневмония, ден след раждането на четвъртото си дете - княгиня Надежда. Нейният саркофаг е дело на италианския скулптор Томазо Джентиле и под него са изписани последните й думи към Фердинанд: "Умирам, но от небето ще бдя над Вас, над децата ни и над България". Саркофагът е положен в катедралния храм "Свети Лудвиг" в Пловдив.

Орнитолог, ботаник и любител на автомобили

Фердинанд се интересува през целия си живот от орнитология и ботаника. Също така той е любител филателист, както и страстен ловец, любител на локомотиви и автомобили. Многобройни са приносите му и откритията в орнитологията и ботаниката. Заради тях Фердинанд е бил избран за член на многобройни научни дружества в Европа, както и почетен член на Германското орнитоложко дружество.

Лобните места на хан Кубрат и цар Ивайло са в чужбина

Тленните останки на български владетели продължават до ден днешен да лежат в чужди земи.

"Преди години заедно с покойния проф. Божидар Димитров имахме идея да пренесем в България пръст от лобните места в чужбина на български владетели. Трябваше да ги съберем на едно място, но не се случи", коментира Павлов.

Украинското село Мала Перешчепина в днешна Украйна се счита за последното земно място на хан Кубрат. През 1912 г. край населеното място случайно е открито голямо съкровище, съдържащо около 800 предмета, много от тях златни (25 кг) и сребърни (50 кг). Сред тях има два златни пръстена на името на Кубрат. Перешчепинското съкровище в момента е в Ермитажа в Санкт Петербург.

Лобното място на цар Ивайло е край днешния румънски град Исакча, който до XIX век носи старото българско име Облучица. Там той е посечен в двора на татарския хан Ногай.

В битката при Велбъжд на 28 юли 1330 г. войската на Михаил Шишман претърпява поражение, а самият цар е тежко ранен и умира 3 дни по-късно в плен. Погребан е по желание на велможите си в църквата "Свети Георги" в Старо Нагоричане - село, което днес се намира в Северна Македония.

Легенда разказва, че останките на Цар Георги-Тертер I (1280-1292) са в България, но не са открити. В края на живота си се замонашил в една от килиите на Ивановските скални манастири и завършил там живота си.

Костите на Самуил гният в Гърция

Най-тежка за българите може би е съдбата на цар Самуил.

През 1969 година гръцкият археолог, професор Николаос Муцопулос, прави разкопки в базиликата "Свети Ахил" на едноименния остров в Малкото Преспанско езеро и в десния му край открива четири богати погребения, три от които ограбени още през Средновековието. Въпреки отсъствието на надписи Муцопулос предполага, че това са гробовете на Самуил, племенника му и последен владетел на Първото българско царство Иван Владислав, зет му Иван Владимир и сина му цар Гавраил Радомир.

Антропологичните изследвания на предполагаемите кости на Самуил показват, че мъжът е бил висок около 1,60 метра и е починал на приблизително 70 години. Антрополозите разкриват още, че лявата лакътна кост е била счупена и зараснала накриво под ъгъл 140 градуса.

Широко популярна история гласи, че тленните останки на царя се намират в лабораторията на гръцкия професор в Солун. А Гърция е готова да направи размяна за костите, ако получи няколко стари византийски ръкописа, които сега се намират в България.

Преди 7 години вестник "България Днес" поде кампания "Да си върнем цар Самуил". В поредица публикации от страниците на вестника дадохме думата на хора, които от години работят за тази кауза - проф. Николай Овчаров, двукратния олимпийски шампион Боян Радев, покойния директор на Националния исторически музей Божидар Димитров, историка Пламен Павлов и други. Беше сформиран инициативен комитет от изявени в своята област българи. Те поставиха въпроса за връщането на Самуил в родината пред президентството, Народното събрание и Министерския съвет. Тези институции са длъжни и сега да потърсят съдействие от властите в Гърция на най-високо ниво.