Палеонтологът Владимир Николов: Открихме динозавърско съкровище в Трънско

Публикувана: 11.10.2022, 11:30 3721 Автор: Йоанна МЕТОДИЕВА

Намерихме първата кост на птерозавър у нас

КОЙ Е ТОЙ

Владимир Николов е докторант в Националния природонаучен музей при БАН. Той излиза от Софийския университет с диплома за магистърска степен по геология и палеонтология. Експертът прави редица открития, чиято важност е голяма не само за нашите земи, но и за историята на целия европейски континент. През 2020 г. участва е експедиция към музея при БАН, в която гост палеонтолог е известният американски учен Стийв Брусати - научен консултант в шестия филм от поредицата "Джурасик парк". По време на съвместната им работа в Трънско Владимир и Брусати правят едно от най-големите си открития - крилатия динозавър.

- Г-н Николов, какво разпали интереса към палеонтологията у вас?

- Както е при немалко палеонтолози от моето поколение, причината е една, и то доста клиширана - "Джурасик парк". През лятото на 1993 г. бях твърде малък, за да ме заведат родителите ми да гледам филма на кино, но пък всяка вечер гледах трейлъра му по телевизията. От момента, в който за първи път видях динозаврите на екрана, бях впечатлен от тези животни. Исках да науча повече за тях, опитвах се да ги рисувам, мечтаех един ден да откривам останките им.

- Как се насочихте към околностите на Трън за провеждане на експедиции?

- Всъщност благодарение на парче от вкаменена кост, на което се натъкнал местният жител Андрей Цонков в района на Трън преди около 15 години. Историята е малко дълга. През 2012-а въпросната находка попадна в катедрата по "Геология, палеонтология и изкопаеми горива" на Софийския университет, където с палеонтолога гл. ас. Дочо Дочев бързо осъзнахме, че пред нас стои нещо потенциално значимо. За да установим на какво животно принадлежи, отрязахме парче от фосила, което след това изследвахме под микроскоп. Този анализ се превърна в основа на дипломната ми работа. Три години по-късно с гл. ас. Дочев, който стана мой дипломен ръководител, знаехме, че намереният от г-н Цонков костен фрагмент е третата българска находка от нептичи динозавър и вероятно първата от титанозавър у нас. Проблемът беше, че не знаехме точно от кои скали произлиза фосилът и дали в района няма още останки. Аз имах предположение за скалите, съдържащи вкаменелостите, което още тогава бях обсъждал с гл. ас. Латинка Христова, палеонтолог от Националния природонаучен музей при БАН. Тя прояви упоритост и се захвана да търси динозавърското находище. През август 2017 ръководеният от нея екип успя да открие не само търсените скали, но в тях намери още кости на динозаври. От 2018 досега провеждаме експедиции в Трънско под ръководството на гл. ас. Христова.

- Колко важно е находището край Трън за историята на целия ни континент?

- Находището има потенциала да бъде от голямо значение за европейската палеонтология, а и не само. Поради сложната геоложка история на континента и особеностите на природната среда през късната креда, т.е. времето отпреди 100 допреди 66 милиона години, европейският фосилен летопис е доста непълен. Европа не е била консолидирана земна маса, каквато е днес, а обширен островен архипелаг. Знаем, че на островите са съществували необичайни фауни, които са включвали примитивни европейски динозаври с преобладаващо дребни размери, гигантски летящи влечуги (птерозаври) и различни видове земноводни, влечуги и бозайници мигранти от Азия, северните части на Африка и Северна Америка. Как обаче са се обособили и развивали във времето тези фауни? Благодарение на работата на доц. Полина Павлишина от Софийския университет трънското находище беше датирано на около 83-84 милиона години. Това беше вълнуваща новина, защото от това време в Европа има само две наистина големи находища на сухоземни гръбначни животни, каквито са динозаврите - едното е в Унгария, а другото е в Австрия. Изгубеният свят, който разкриваме край Трън, ни предоставя първите данни за това какви животни са съществували в югоизточните части на къснокредния архипелаг и какви са родствените им връзки с видовете, обитавали другите острови в региона.

- Коя е най-важната находка, която е открита дотук в тази местност?

- Засега е трудно да се отговори. Преди 10 години, когато започна изследването на първата костна находка от Трънско, в страната не бяха намирани останки от крокодили, костенурки или пък земноводни, като жаби например, от времето на динозаврите. Находището край Трън ни даде всичко това и сам по себе си този факт е достатъчно важен от научна гледна точка. Все пак, изключая фосилите от нептичи динозаври, може би най-вълнуващата находка за нас беше първата открита в България кост от летящо влечуго, т.нар. птерозавър. Неочаквано големите размери на костта подсказват, че тя може би принадлежи на много голямо животно, потенциално един от първите наистина гигантски европейски птерозаври. Най-големият известен птерозавър, който е имал размах на крилете 10-12 метра, е живял в Румъния преди около 68 милиона години. Възможно ли е българското животно да е негов прародител? Предстои да разберем, защото това е първият фосил, който с проф. Стийв Брусати ще изследваме в дълбочина.

Костта от птерозавър е считана за голямо откритие

- Как осъществихте връзка със Стийв Брусати?

- През 2019 Брусати беше гост на Софийския фестивал на науката, където изнесе лекция, промотираща предстоящото българско издание на книгата му "Възход и падение на динозаврите", чиято корица няколко месеца по-късно имах честта да нарисувам. Всъщност с Латинка Христова и колегата ни Ралица Коньовска представихме презентация за работата си в Трън на същия форум. Щом научихме за посещението му в България, ние веднага се обърнахме към ПР отдела и ръководството на НПМ-БАН с молба да бъде организирана среща с него в музея. Така в деня преди фестивала той посети музея, запознахме се и му показахме какво бяхме открили до момента. Намереното от нас искрено го изненада, а ние се възползвахме от интереса му и му предложихме да се присъедини към екипа ни. Имахме готовност да го доведем за експедициите ни през 2020 и 2021, но ситуацията с развитието на пандемията осуети плановете ни. Тази година най-накрая успяхме да работим заедно на терен край Трън.

- Кое беше най-вълнуващото нещо в работата с него?

- През целия си съзнателен живот се интересувам от динозаври, но рядко имам възможност да говоря с някой професионално по темата. Имаме страхотни български палеонтолози, много от тях експерти на световно ниво, но те са специалисти по фосилни бозайници или по различни групи безгръбначни животни и микроорганизми. Нямаме човек, който да се занимава с динозаври. Лично за мен беше вълнуващо да имам възможността да обсъждам въпроси, свързани с динозаврите, с експерт по тези животни от ранга на проф. Брусати, да поискам професионални съвети от него, както и, разбира се, да търсим заедно кости сред скалите и да планираме бъдещата си работа. Това беше една незабравима експедиция и безценен опит.

- Според вас кое беше най-вълнуващото нещо за него в работата му с вас?

- Освен възторга му от домашната кухня, на която се радвахме по време на експедицията, предполагам, че като палеонтолог за проф. Брусати е било вълнуващо да посети ново находище и да има възможност да търси останки от нови, неочаквани животни. Той е участвал в теренни проучвания на 4 континента, но винаги има тръпка, когато човек работи на ново място, особено в слабо проучен район, какъвто е нашият.

- Има ли нови открития и предстоят ли още експедиции скоро?

- В момента се занимаваме с почистване и възстановяване на откритите тази година вкаменелости. Разбира се, вече планираме и следващата си експедиция. Имаме осигурено финансиране за теренни проучвания през 2023 и 2024-а. Аз и колегите ми ще продължим работата си в трънското находище, защото то се оказа палеонтологична съкровищница, отвъд най-смелите ни мечти.