За добра гайда се ходи в ада

За да си направиш добра гайда, трябва да слезеш в ада. Там живеят много големи и зли кучета, от чийто кожи стават най-хубавите гайди.

Това не е българска народна притча. Нито е шотландска. И тъй като ние и мъжете в поли от Острова надуваме този инструмент, вероятно става дума за нещо друго. Учудващият факт се разкрива в изложбата "Иманье без довършуванье" в залата за експозиции на Земенския манастир. Посетителите имат възможност да видят уникалната сбирка, която е посветена на устната традиция и музика на овчарските общности в Европа. В нея са показани съвременни артпроизведения, автентични предмети и многоброен илюстративен материал.

Заглавието на изложбата е заимствано от една баба овчарка от Врачанско, която казва за народната песен, че е "Иманье без довършуванье - нито молец го яде, ни огин го гори, ни крадец го краде".

Връщайки се отново към гайдата, ето и още една приказка: Овчарят когато е весел, свири на своя кавал по пасбищата. Вятърът подхваща музиката му и я разнася, та да весели всички. Когато е тъжен, свири на гайдата си, но в долчините и деретата, където изплаква мъката си и я заравя там.

Вече е време да кажем и кои са тия мераклии гайдари - ами унгарците. Да, тези притчи са от маджарския фолклор, макар гайдарството по онези земи вече да е рядкост и да са останали повече преданията за него.

Колкото и да е странно, духовият инструмент от мях от животинска кожа не е нито българско, нито шотландско изобретение, а през вековете и други народи са го надували. При археологически разкопки в Югозападна Азия, са открити находки, от първообраза на гайдата, т. нар. феймьо. Устройството било просто, изработено от кожа, с привързан към нея рог. При датирането се установява, че то е на възраст над 6000 г. Впоследствие се поставя тръстиково езиче (пискун) към рога и така се ражда прототипът на съвременната гайда.

Един от първите народи, които възприемат този инструмент, са предците ни от Балканите. Те заменят рога с дърво, а правят и други нововъведения, като ручилото и духалото. В древен Египет също са ползвали гайда, както с ручило така и без.

В началото на първото хилядолетие пр. Хр. прабългарите възприемат този инструмент, като той става един от основните музикални инструменти по земите на Волжска България. От тях взимат този инструмент и народи като келти, друиди, руси и други.

Съвременната българска гайда е инструмент с много възможности. Понастоящем са наложени два основни вида - каба и джура. Каба гайдата е уникален като звук, автархичен инструмент, използван предимно в Родопите като съпоровод на прочутите местни песни на основата на пентатониката. Но тя успешно се вмества и при комбинация с други инструменти. Характеризира се с мощен и плътен звук, нисък като диапазон, но иначе мек и галещ ухото. Нейна разновидност е двоянката. Тя е с по-сложен, полифоничен звук на основата на диатониката. При подходяща акустика този инструмент звучи като много гайди наведнъж.

Джура гайдата е предимно солов инструмент, характерен за почти цяла България, като най-силно е застъпен в Странджа. Тя е с висок тембър на звука, силен, на моменти писклив, с възможности за разнообразни извивки и украшения. В момента са застъпени две основни школи за джури гайдите - тракийска (малоазиатска) и странджанска.

В съвременния свят са познати над 160 вида гайди. Освен унгарската разновидност се срещат още образци като турския тулум, някои френски и испански, както и такива от Северна Италия, където, както е известно, някога се заселват Алцековите българи.