Дядо Анто Стогодишни е първият председател на парламента

Броят на депутатите варира от 47 до 415 души

Следосвобожденските избраници са работели без заплати, пътували на собствени разноски

Днес започва животът на 48-ото народно събрание.

Политическата криза у нас доведе до динамичната смяна на хора в депутатските кресла, като от март 2021 г. нито един парламент не успя да изпълни 4-годишния си мандат. А от тогава до сега това ще е четвъртото Народно събрание.

Парламентарният живот у нас започва на 10 февруари 1879 година. На тази дата е открито Учредителното събрание в Търново, което официално се води първото Народно събрание на България след Освобождението от османско робство. Свикано е на основание чл. 4 от Берлинския договор между Великите сили и Османската империя.

Състои се от 229 български народни представители, които са избрани от гражданите, назначени от Временното руско управление (ВРУ) и по право като висши администратори на ВРУ, както и представители на няколко обществени организации - Рилския манастир, Одеското българско настоятелство, Виенското българско общество "Напредък", Българското книжовно дружество и Кишиневското българско общество. Задачата му е да изработи основния закон на Княжество България. Открито е от руския императорски комисар княз Александър Дондуков-Корсаков.

Първото обикновено народно събрание заседава в клуба на руските офицери в София между 21 октомври и 24 ноември 1879 г. Княз Александър го разпуска поради настъпилата политическа криза. Сформира се непосредствено след първите парламентарни избори в Българското княжество, проведени на 30 септември и 7 октомври 1879 г. Победител в тях е Либералната партия, която взема над 70% от депутатските места.

След откриването на първото заседание от княз Александър I за временен председател е посочен най-възрастният от депутатите - дядо Анто Георгиев от Песочница, Берковско. След това се провежда избор за постоянен председател с тайно гласуване. С 55 гласа печели Петко Каравелов - брат на Любен Каравелов и баща на Лора Каравелова. Сред депутатите могат да бъдат открити имената на Константин Иречек, Петко Славейков, Стефан Стамболов и Драган Цанков.

Дядо Анто Стогодишни, както го наричат близките му, бил уважаван човек с голям авторитет сред съселяните си. Когато строили църквата в селото, хората искали да я направят висока - да се вижда отдалече. А Дядо Анто казал: "Ще я направим ниска, щото там да се събираме да вземаме решения". А за сборовете казвал: "Те не са само за веселба. Тогава хората се събират и трябва да решават съдбата на България".

Анто още по време на робството разказвал за деня, когато България ще се освободи, за техниката, която ще позволи на хората да хвърчат по въздуха като птиците, да плуват в морето като рибите и да пътуват с коли без волове. Трябва да се подчертае, че през първите години след Освобождението народните представители не са получавали парично възнаграждение и са пътували до столицата и обратно на собствени разноски.

През годините броят на народните представители варира от 47 души в 3-ото народно събрание (10 декември 1882 - 25 декември 1883 г.) до 415 депутати в 31-вия парламент (11 март 1966 - 18 май 1971 г.).

Тридесет и шестото народно събрание (XXXVI НС) е първото обикновено Народно събрание на България, съставено след падането на комунистическия режим през 1989 г. Събранието работи от 4 ноември 1991 до 17 октомври 1994. Преди него (1990-1991 г.) се провежда VII велико народно събрание, което създава Конституцията на Република България, на която се позоваваме и днес. Този парламент, както и следващите го досега, се състои от 240 народни представители.

През годините председатели на родния парламент са били Иван Ев. Гешов, Васил Коларов, Станко Тодоров, Благовест Сендов, Йордан Соколов. Цецка Цачева е първата жена, която е оглавявала Народното ни събрание, последвана от Цвета Караянчева и Ива Митева (2 пъти).

7 пъти е свиквано Велико народно събрание

От Освобождението до наши дни Велико народно събрание с разширения състав от 400 е било свиквано седем пъти. Като всеки път институцията е решавала основополагащи въпроси за страната - избора на Търновската, Димитровската и съвременната конституция, избора на княз Александър I за първи монарх на освободена България и др.

Сградата е върху позорни гробища

Правителственото решение за построяване на сегашната сграда на Народното събрание е взето на 4 февруари 1884, като по това време министър-председател е Петко Каравелов.

Предвиденото място за новата сграда се намира в покрайнините на столицата. Преди Освобождението тук са се намирали т.нар. позорни гробища, където турците погребвали екзекутираните престъпници.

Проектът е изработен от сръбския архитект от български произход Константин Йованович, а Народното събрание гласува 220 хиляди франка за строежа на сградата.

Парламентът преживява бомбардировките над София през 1944 г. и протестите през 1997 г.