Стефан Стефанов от "Хелиън Стоун": "Годсмак" ни одобриха да ги подгряваме в София

Рок звездите са много земни хора

Кой е той

Стефан Стефанов е китарист на групата "Хелиън Стоун". Свирил е с "Аналгин" и Звездомир Керемидчиев. На 25 октомври "Хелиън Стоун" ще подгряват концерта на световноизвестните "Годсмак" в столичната зала "Арена София".

- Стефане, вие сте единствената българска група, която ще подгрява "Годсмак", как бяхте избрани?

- Организаторите на концерта от BLM ни поканиха, след което получихме одобрение и от лагера на "Годсмак". От страна на българския промоутър са изпратили наши записи, биография и снимки на групата до техния мениджмънт. Те са ни одобрили, след което вече официално участваме в концерта.

- Бихте ли представили групата си?

- Иван Попов - вокали, Иван Стоянов - китари, Атанас Пангев - бас, Мануел Малешков – барабани, и моя милост. На концерта с "Годсмак" ще излезем с друг вокалист, който се казва Боил Каранейчев. Нашият фронтмен Иван Попов - Иво претърпя тежък инцидент наскоро и няма да е в състояние да излезе с нас в зала "Арена София", тъй като все още се възстановява и му е противопоказно да се подлага на силни нива на шум и светлини.

- Как решихте да се съберете, всички сте участвали в други проекти преди "Хелиън Стоун"?

- Познавам останалите от бандата, преди да започнем да свирим заедно, и един хубав ден просто реших да се съберем и да посвирим. Направихме няколко кавъра на "Лед Цепелин" и "Блек Сабат", след което решихме, че ще трябва да си търсим певец. После се появи Иво и стана вокалист. Оказа се, че с него сме били приятели във фейсбук, без да се познаваме лично, и аз случайно видях неговата профилна снимка, на която той държи микрофон и го попитах дали не е певец.

- Правите авторска музика, но от кои банди се вдъхновявате?

- Всеки от нас харесва различна музика и може би това е най-интересното, когато започнем креативния процес по създаване на нови песни. Аз харесвам предимно класически рок и брутален метъл. Слушам и Принс и Лени Кравиц. Другите харесват също такава музика, но и много различни неща. За подробности трябва да направиш интервю с всеки един от тях (смее се).

- За вас това не е първо участие в такъв голям концерт, с кои други световни имена сте имали честта да сте на една сцена?

- Това лято участвахме на "Хилс оф рок" в Пловдив, където хедлайнери бяха банди като Слипкнот, Тестамент, Бехемот и още доста други. Това е голямо признание за нас, но най-вече е опит и страхотно преживяване.

- Според някои водещи в радиостанциите сте млада българска рокгрупа, но вече имате два албума...

- Ние не спираме да работим и да се развиваме. През 2017 г. излезе първият ни албум, който няма заглавие, което е много креативно от наша страна (смее се). През 2021 г. излезе вторият - "СкейпГоут". Между двата албума не сме спирали да правим концерти и турнета.

Относно това доколко сме млада група - ние сме музиканти с опит, но "Хелиън Стоун" е създадена около година преди да излезе първият албум.

- Свирил си преди с "Аналгин", със Звезди Керемидчиев, как се работи с музикант, превърнал се в жива легенда в българския рок?

- Да работиш със Звезди, е много отговорно, тъй като той е голям професионалист и летвата при него е много висока. В същото време е много забавно да си в една група с него и да пътуваш из цялата страна и да свириш. Бях в неговата банда близо 10 години, което за мен беше страхотна школа.

- Неотдавна разговарях със Звезди, който каза, че от рок музика в България трудно може да се живее, вярно ли е?

- Вярно е!

- Излиза, че рок музиката е в кръвта на музикантите, както и на феновете и затова правите всичко?

- Правим го на първо място от любов към музиката и от потребност да задоволим креативността си. Разбира се, контактът с публиката по време на концерт е неповторимо преживяване. Това също е една от причините да продължаваме да го правим.

- Искам да те включа в един спор, който водя с приятели от повече от три десетилетия - българските групи да пеят ли на родния ни език, или английският е задължителен? И защо?

- Българските групи могат да пеят на какъвто език искат. Ако пеят на български, е по-лесно да добият популярност в България, но ако искат да излязат извън рамките на тези 111 000 кв. км, английският е задължителен. Представи си как би звучала The Final Countdown на шведски, ако "Юръп" бяха избрали да пеят на родния си език и колко хора по света щяха да ги слушат.

Освен това оригиналният език на рокендрола е английският. Да не забравяме, че тази музика идва от англоговорещите географски ширини.

- Къде и каква е най-приятната публика?

- Не мога да кажа къде е най-приятната публика. Ние винаги сме свирили пред страхотна публика. Мога да кажа за мен кои са най-яките концертни преживявания. Най-много обичам да свиря на фестивали, защото там публиката е най-разнородна и винаги се срещаме с нови хора.

- Свирил си на една сцена с култови рок банди и изпълнители, би ли повдигнал завесата какви хора са те, как се държат извън сцената?

- Откъде да започна (смее се)... Повечето от тях са земни и много приятни хора. Мисля, че беше 2012 г. когато с "Аналгин" подгрявахме "Дийп Пърпъл" в Каварна и Роджър Глоувър и Йън Пейс прекараха голяма част от времето си в нашата шатра, пиейки бяло вино докато ни разказват вицове и истории от живота си. Отделно тогава Стив Морз ми подписа китарата, което за мен беше изключителен жест от негова страна, а и ми отдели от времето си и си поговорихме. Тук е моментът да подчертая, че Стив Морз за мен е един от най-великите китаристи, които са се раждали на нашата планета.

С барабаниста на "Моторхед" Мики Дий бяхме цял ден зад сцената и си говорихме пълни глупости, между които той разказваше и по някоя и друга история от времето, когато свирил с Кинг Даймънд. Много се забавлявахме тогава... За жалост, Леми Килмистър не се чувстваше добре и не можахме да се запознаем лично.

С музикантите от "Ъгли Кид Джо" прекарахме половината ден в кетъринга на фестива "София Рокс" преди години. И с тях също беше много забавно и шеговито.

Някои групи пристигат изморени от път, като например "Гънс енд Роузис", които бяха имали кошмарно пътуване от Истанбул. Вместо със самолет до София от мениджмънта им ги бяха качили на автобуси, наречени "найтлайнери", с които пътуват групите по турнета, и вместо един час бяха пътували два дни и не бяха особено доволни от преживяването.

снимка: 10-интервю

Стефан Стефанов

АКЦЕНТИ

Всеки от нас харесва различна музика

Да работиш със Звезди е много отговорно

С барабаниста Мики Дий бяхме цял ден заедно