Спорят чие съкровище е по-древно

По оста Велико Търново - Варна

Край Дуранкулак е най-старото обработено злато

Георги ИВАНОВ

Спор за най-старото златно съкровище и най-старото обработено злато провокира експозицията на Великотърновския исторически музей за изминалото лято. Залите на институцията блестят от Хотнишкото и от Къпиновското съкровище, както и много други безценни предмети, изникнали от земята в региона.

Находката край днешна Хотница, която от 1983 г. е в постоянната експозиция на НИМ, е представяна с етикета "Най-старото златно съкровище". Но винаги има едно "но", уточняват с ръка на сърцето учените. То идва от факта, че е почти невъзможно точно да бъдат изброени годините на находка, достигнала до нас от праисторията. Това е приел и археологът Александър Чохаджиев, един от днешните проучватели на Хотнишката селищна могила.

Уж аналог е златото от Варна, ама се оказва, че не е съвсем. И двете са на възраст над 6000 години и толкова. Но на колко всъщност са не може да се каже с точност. Гордостта на изследователите от старопрестолния град е, че Хотнишкото е цяло съкровище, тоест всички предмети са били открити на едно място - в едно помещение. При Варненското не е така.

Било 1956 г., когато работници заравнявали земята за нива край Хотница, а под булдозера им излезли старинни предмети. Те се усетили, че може да е нещо сериозно, и уведомили музея във Велико Търново, а оттам започнали работа под ръководството на Никола Ангелов. Екипът открил съкровище, съставено от 44 предмета с общо тегло 312 грама. Мястото на находката е т.нар. сграда 4. Ангелов веднага настоява, че тя не е жилищна, тъй като е квадратна, с размери 4,5 на 4,5 м, докато останалите са правоъгълни. Освен това в нея нямало останки от огнище, мелница за жито или други битови "удобства", а се забелязвали следи от вътрешно оцветяване. Ангелов смята, че тя е била някакво светилище, която теза се приема и до днес.

Ръководител на разкопките днес е Александър Чохаджиев, който оспорва предназначението на находката. Според откривателя това е било накит. "Може те да са били част от дреха, която да е била ползвана в някакъв вид обредна дейност. Странно е, още повече че самата постройка, освен че е съвършено различна от останалите, е уникална сама по себе си. В обособеното помещение има обособено вътрешно пространство. Сградата е разделена на северна и южна част и в северната й част е намерено съкровището", уточнява Чохаджиев.

Варненският халколитен некропол също е открит случайно през 1972 г. при изкопни работи за поставяне на телефонен кабел в Западната промишлена зона. На дълбочина от 1,40 м. багерист намира както много златни предмети, така и медни и кремъчни сечива. Това става на северния бряг на Варненското езеро, на 200 м от водата.

На разкопките от 3000 кв.м площ са открити общо 294 гроба с голям брой златни предмети в тях и няколко изолирани находки, отнасящи се към енеолита - края на халколитната епоха (късна каменна и ранна медна епоха). Днес основна част от находките от некропола се намират в Археологическия музей на Варна, а малка част и в Националния исторически музей в София.

Според изследване на японски учени през 1974 година чрез радиовъглероден метод повечето предмети от некропола са датирани в периода между 4600 и 4200 г. пр.н.е. Златните находки са с тегло 6,5 кг в общо 3000 предмета. Това количество многократно надхвърля всичкото злато, което е намерено от периода на каменно-медната епоха в целия свят. Затова и има право да се нарича съкровище според експертите. В него концентрацията на злато е най-голяма. Златните накити са разделени на 28 типа. Чистотата е 23,5 карата - почти чисто. Добиването на такова злато е изисквало много време и търпение, както и познание на специфичните техники на рафиниране.

В близост до некропола са открити още три гроба, които не принадлежат към него и имат дори още по-стара датировка - от средния халколит или около 5000 г.пр.н.е. В един от тези гробове е намерена гривна от нанизани златни цилиндри. Находката е от същия народ, обитавал мястото, но от по-ранен период. Гривната всъщност е най-старата находка от всички изложени в залата.

От общо 6,5 кг. злато 5 кг са съсредоточени само в 3 символични гроба и гроб 43 - владетелския.

Смята се, че народът от некропола е носител на "Култура Варна". Живял по черноморското крайбрежие на Северна България до Дуранкулак, където са открити следи от по-ранни негови фази.

И тук на сцената излиза спираловидната гривна от Дуранкулак. На остров край езерото днес е обособен музей на открито, където гордо обявяват, че нито Варненското, нито Хотнишкото злато е най-старото обработено. Макар и да не е част от някакво впечатляващо съкровище, гривната от Дуранкулак е датирана поне 300 години по-рано от другите предмети. На това място са открити следи и от една от най-ранните писмености. Става дума за женска фигурка на Богинята майка. На гърдите й има пиктограма, която свидетелства за едни от първите писмени знаци в човешката история. Именно на Богинята майка е посветен и храмът на Кибела. Там археолози попадат на каменна стела, която представя богинята, седнала на трон, заобиколена от лъвчета.

Докато проучват острова, археолозите се натъкват на некропол от 5-ото хилядолетие пр.Хр. До момента в него са разкрити 1204 погребения, което го прави един от най-ранните и най-големите праисторически некрополи, откривани някога. Телата са погребани с ритуални предмети или вещи от бита, което е характерно за хиляди години последваща история по днешните български земи. Най-старата каменна архитектура на континентална Европа.