Певецът и музикален продуцент Калин Вельов: Аз съм човек с много лица

Копам с кирка, бъркам бетон, режа дърва, карам сърф или каяк, кръстосвам планините

Кой е той

Калин Вельов е перкусионист, певец и музикален продуцент. Артистичният му път тръгва от детска група "Пим-Пам" под ръководството на композитора Борис Карадимчев, минава през група "Акага", "Ку-ку бенд" и др. С негово участие е етнопроектът на Нина Николина "Джаз и традиции", друг - латиногрупата "Тумбаито". Миналата година Вельов беше Куфарът в шоуто "Маскираният певец", а тази седмица пуска парчето "Някой ден" с кубинската пианистка и певица Иреня Васкес - последното му ча-ча творение.

- В задълбочаващата се криза да попитаме и теб - как плащаш сметките си?

- Пред артистите на свободна практика всеки месец стои въпросът ще имаме ли ангажименти, т.е. приходи. Натягаме се максимално не само да печелим, а и да оцеляваме. Едни се справят, други са на ръба. Но така е в частния бизнес. Различен е от ежемесечната подсигурена държавна заплата.

- Нали не очакваш хората да ти повярват и съчувстват, при все че изглеждаш добре и те виждат непрекъснато!

- За себе си изобщо не казвам това! Разсъждавам от гледна точка на човека на свободна практика, за когото въобще не е толкова лесно, колкото изглежда! Който не го прави, не знае за какво става въпрос. Затова на чужд гръб 100 тояги са малко. Колкото бизнесът ти е по-голям, толкова отговорността нараства.

На личния живот работата ми "пречи" дотолкова, че никой не ме пита дали е събота, неделя, сутрин, вечер, Великден, Коледа. Преценяваш кога какво да свършиш, за да ти остане време за теб и семейството ти. Примерно в 17 ч. трябва да вземеш детето от училище, но и някак трябва да си успял да организираш всички разговори, имейли, срещи, участия. Ако не успееш дотогава, го вършиш по-късно. Ако не си на работа. И ти се иска през уикенда да отскочиш някъде да си починеш, но често няма как. Това е - правене на много компромиси в личния живот заради професията ни.

- Така ли стана с теб и Диана, майката на дъщеря ви Карина?

- С нея сме разделени от няколко години, но това изобщо не пречи на споделеността в ежедневните родителски грижи за детето. Чуваме се с Диана всеки ден, поддържаме много добри взаимоотношения в името на Карина, а и заради нас самите. А затова какви са причините да не сме заедно смятам, че не бих си позволил да занимавам хората с толкова лични излияния, те са за пред най-близките ми.

- Карина вече е на 10 г. На тръни ли си заради всичко, което залива малките деца - опасностите в интернет, дрогата, агресията в училище? Какво правите с майка й?

- Непрекъснато с Диана коментираме тези проблеми. Много важно е родителите да водят подобни разговори с децата си от възможно най-ранната им възраст. Оказа се, че с всяка година възрастовият праг на наркотичната зависимост пада. Днес дори не е нужно човек да ги дръпне и зариби. Това може да се случи по много други начини. Най-голямата опасност е виртуалното пространство. Така че новият дилър за наркотици се нарича интернет.

Децата вече от съвсем малки малки имат смартфони и сърфират в нета. Всички нови технолигии дадоха много положителност на идните поколения, но и подсигуриха път на нови опасности. Затова Карина все още е с "фенерче". Засега удържаме положението с телефон с копчета и опитваме да забавим достъпа й до смартфона. Разбира се, когато е с някого от нас, ползва телефоните ни.

- А тя дразни ли ви се - може в училище да среща подигравки?

- Всяко време носи типичните си проблеми и днешните аршини при децата са различни от нашите. Предполагам, че навсякъде се намира по някой дразнител. В нейното училище това не е изразено, от което съм много щастлив! Затова изборът на училище и среда също е много важен. Няколко пъти е споделяла случки, така че вероятно има подстрекатели. Тримата с майка й непрекъснато говорим по този повод и насочваме съзнанието и вниманието на Карина към нематериалните неща. Обясняваме й, че материалните никак не са важни и определящи живота. И дали ще караш най-скъпата кола и ще имаш последния модел смартфон, изобщо не определят щастието, късмета и насладата ни от живота.

- Сега откъде се връщаш - хем си с мотор, хем с костюм?

- Ежедневието ми е доста динамично и това ми харесва. Аз съм човек с различни лица в зависимост от деня, седмицата или месеца. Както мога да съм елегантен, така в следващия момент рязко съм гол до кръста и копам с кирка и лопата, бъркам бетон, режа дърва, копая дупки на село. Или пък съм с колело, сърф или каяк и кръстосвам красивите ни кътчета. Обичам природата ни - язовирите, планините, морето.

Селският живот много ме привлича! Въобще всичко, което е сред природата, е моята голяма и първа същност. Бих отишъл да живея на село и работя по въпроса. Природата и пространството, които имаш извън града, ме пречистват и зареждат с енергия. Ще ми се да живея извън града и да идвам в него само по работа. Искам да използвам града, а не той мен!

- Някоя несподелена тайна в личен план?

- Чак тайна, няма. Имам връзка с дама на име Ирина, с която споделяме еднакви интереси - палатка, каравана, пътувания. Разбираме се добре, времето ни заедно е много готино и се надявам отношенията ни да се развиват към сериозна връзка.

- Началото на новия парламент искаш ли да коментираш?

- Честно казано, не съм особено изненадан. Беше предопределено спрямо предизборната кампания. Винаги гласувам и този път имах малка надежда за новите депутати в Народното събрание, че не само ще променят риториката, но и ще осъзнаят, че предизборната кампания е свършила и ще се захванат за работа. Това обаче не се случва. От година и половина насам депутатите стоят на едно и също място и сякаш за тях животът на парламента е между 1 и 5 месеца. Те от първия ден директно влязоха в следващата предизборна кампания. По-лош е примерът, който дават на електората с държанието и работата си. Все едно е нещо нормално. Както и че ще ходим на избори до дупка, ще харчим едни пари, няма да си говорим, като навита латерна ще си подмятаме едни и същи опорки нонстоп и ще си правим на инат и напук. Според мен ще загубят от решенията и действията си и още на следващите избори ще отчетат разочарованието на гласувалите за тях хора.

- Мислиш ли някой ден да напишеш книга?

- Е, не съм толкова продуктивен, колкото ми се иска и колкото бях преди време. Но гледам да събирам положителни емоции от случващото ми се и всяка моя година да е юбилейна. В края на краищата - никой не знае колко дълго ще продължи животът му.