Писани булки, писани яйца

 Шареният свят на Велинградско

 Армънките са големият колорит на региона

Най-красивите булки и най-живописните великденски яйца са във Велинградско, не без гордост казват в местния Исторически музей. Има логика в това, като се замисли човек, тъй като местното население е християнско и мюсюлманско, но с наследството на армъните човек може да се запознае най-вече в залите на културната институция.

"Жените във Велинград и региона са едни от най-красивите и заслужават да бъдат облечени с подходящите дрехи", казва заместник-директорът на РИМ - Велинград, Георги Куманов. С блясък в очите той обяснява особеностите на тържественото облекло. Впечатление в него веднага прави това, че както мюсюлманките, така и християнките, а и армънките са забулени с червени воали. Но под тях лицата им са украсени като живи картини.

"В ежедневието никоя жена не ходи, нито някога е ходила забулена. Просто експозицията представя сватбени облекла. А традицията булката да носи було преди венчавката си я има запазена и до днес. После то се сваля и лицето на жената остава открито", обяснява Куманов.

Армъните, които са почти непознати като етнос у нас, защото вече са твърде малко, са православни християни. Най-големият им празник през годината е Петровден, когато всички групи се събрат в планината. Сватбите също се правят по едно време - около Голяма и Малка Богородица през лятото. За произхода на армъните има много на брой, различни и противоречиви хипотези. Според някои от тях те са древно балканско население, романизирано по време на римското господство на Балканите и смесило се с римските колонисти. Според други армъните са преки потомци на римските колонисти. В собствените си версии и митове те извеждат произхода си от Италия и Рим, от римляните или от древни балкански племена като траки и илири, романизирани и избягали в планините. Някои дори сочат като своя прародина древна Македония, а Александър Македонски - за свой цар. Според други родината им е била в планините Пинд и Грамос. До днес армъните говорят език, който е най-близък до древния латински и затова малко напомня на италиански или румънски, но само по звучене, иначе няма общо с тези съвременни езици.

На хубавиците във Велинградско отива и да вапцат също тъй хубави яйца за най-светлия християнски празник, който всички уважават без разлика в изповеданието. Единствената в страната постоянна изложба от великденски писани яйца е именно във Велинград. Посветена е на традицията за изписване с писалка и восък на великденски яйца. В нея е представена най-голямата колекция от великденски писани яйца от Централна Европа, от други райони от България и разбира се, от Чепинския край. Показани са оригинални пособия за изписване от Унгария, Румъния, Хърватска, Германия. Проследено е развитието на пособия, орнаментика и колорит в традицията на Велинградско. Събирането на експонатите е дългогодишна одисея за Георги Куманов и съратниците му, които са обиколили всички изброени държави, катерили са се почти до върха на Карпатите и редица други планини. Хем да събират писани яйца, хем да носят такива и от Велинград.

Гордост е и връзката им с ентусиасти чак от САЩ, които изработват истински скулптури от черупките, които извайват, вместо да боядисват. На този занаят вече са се научили и много местни жени, които дори са си купили специални машини. Работата по украсата на такова яйце е много по-деликатна, тъй като първо трябва да се извадят белтъкът и жълтъкът, а самата черупка е изключително крехка и трябва да се пипа много внимателно.

По Великден музеят организира специализирани курсове както за деца, така и за възрастни, на които се изучават техниките за изписване на яйцата за празника. Разбира се, има и конкурси, а и чукане с тях накрая, смее се Куманов.

В Чепинско восъчната техника на негативния отпечатък "батик" се е развила до многоцветна украса. При нея изрисуваното с восък яйце се оцветява най-напред в жълто, следва ново изписване на допълнителни орнаменти и боядисване в червено. Експериментите на майсторките днес с тази техника достигат до наслояване на три и повече цвята. Но техниката продължава да се развива, защото има лека завист към Украйна и Румъния, където в някои части успяват да вапцат украса от цели седем слоя, което си е наистина голяма трудност и предизвикателство.