Събина е майстор №1 на гайтана

До 60 м на ден излизат от сръчните ръце на  родопчанката 

Събина Хунева е майстор №1 на гайтана!

В това се убеди "България Днес" на работното място на родопчанката в етнографския музей "Етъра". В кътчето, където традициите са пренесени през времето и пространството, за да бъдат споделени с поколенията и преживени от посетителите, 54-годишната жена е един от най-големите символи.

"Рецептата е да имаш много хъс и мерак. Верни помощници са ми 8 машини, наречени чарк. Наречени са така, защото са донесени на части от дърво и картон, после габровски ковачи ги изковават. Най-напред се задвижвали на ръка, после е измислено да се задвижват с вода", споделя пред вестника всеотдайната Събина пред своята занаятчийска работилница, която е в края на чаршията. Тя представлява главна градска улица от периода на Българското възраждане в "Етъра".

Заварваме Събина във финалния етап на приготовлението на гайтана - когато го изстудява и простира на дървените върлини пред работилницата. Преди това процесът минава през насукване на конеца на дървени калеми, преплитане, изтегляне към скрипците и излизането на около 15 метра дължина от гайтана, наречени гранче. На ден Хунева изработва до 4 подобни гранчета, или максимум 60 метра.

След това гайтанът се пърли, избелва и тепа. По-късно се боядисва в желания цвят - най-често черен или тъмносин с естествени или изкуствени багрила. И накрая отива за съхнене върху върлините, като често се придърпва, за да стои прав и да не се набръчква. Готовият гайтан се предлага в дюкяна в "Етъра", а поръчки за него валят от цяла България от шивачи и терзии за направата на народни носии, покривки и други изделия.

Родом Събина е от китното родопско село Стърница, а в Габрово живее вече 16 години. Синът ѝ е на 33 години и живее в София, докато дъщеря ѝ е на 30 и се е установила в Русе. Общо взето, семейството се е разпростряло в почти всички краища на родината.

Гайтанът произхожда от традиционната украса на българските носии. Началото на механичното плетене на гайтан се отнася към първите десетилетия на XIX в., когато се появява чаркът - първата българска машина, направена от габровски ковачи.